Кибертероризъм: Как трябва да се променят протоколите за действие при бомбени заплахи?

След серията бомбени заплахи срещу учебни заведения от последните два дни у нас, властите обмислят нов протокол за действие в тези случаи. Последно правилата за реакция при сигнали за взривни устройства са променяни през 2000 година, каза вчера вътрешният министър Иван Демерджиев. В момента междуведомствена комисия в МВР изготвя спешно нов протокол за действие.

Как трябва да се осъвременят правилата за реакция при бомбени заплахи коментираха в "Денят започва" директорът на 119-о училище в София Диян Стаматов и ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров. Двете учебни заведения бяха сред тези, които вчера получиха имейл със заплахи.

МВР с нова методика за действие при бомбени заплахи

Диян Стаматов призова за нов протокол за действие. Според него след случилото се пропускателният режим в учебните заведения със сигурност ще се затегне.

"Пропускателният режим със сигурност навсякъде ще бъде засилен. Ако досега беше един портиер, сега ще са двама. Времето за кибератаката е подбрано добре - 9 часа е часът, в който всички вече са започнали работа, а учебният процес тече активно. Несигурността, която личи от изпратения имейл - дали е истински или не, в конкретната ситуация показва необходимост от нови протоколи, които трябва да се изградят. Намираме се в нова, дигитална среда и трябва да реагираме по съвременен начин", каза той.

Йордан Божилов: В РСМ от 560 бомбени заплахи февруари, през март са сведени до 9

Стаматов допълни, че в момента вариантите за реакция от страна да директорите не са добре регламентирани - от една страна нямат капацитет да преценят дали сигналът е истински или не, от друга - ако пуснат евакуират учениците, поемат отговорност за всичко, което се случва с тях извън сградата на училище.

Според ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров са необходими повече специалисти по киберсигурност. Той призова при подобни ситуации да се не се оставя цялата отговорност на ръководителите на учебните заведения, а да има сътрудничество с институциите.

"Сега не знаем дали заплахата е истинска или фалшива, защото е киберзаплаха. Имейл може да бъде пратен отвсякъде, докато телефонните сигнали преди ги хващаха много бързо. Иначе протоколът е ясен - трябва да напуснат сградата. Въпросът е да се изясни дали заплахата е реална или не. Необходими са и други мерки като идентификация на посетителите, по-строг контрол върху това какво се внася и какво се изнася и ако имаме по-строг контрол, тогава може да се решава по-добре как да реагираме", посочи той.

Според проф. Димитров подобни заплахи не застрашават изборния ден, защото там е в ход стандартна процедура - сградата се запечатва 24 часа преди началото на изборния ден, има и полицейско присъствие.

Целия разговор вижте във видеото.

Гледайте повече теми от "Денят започва"

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube