Климатичните промени и все по-високите температури през летните месеци променят географията на лозарството и винопроизводството в страната. Това отчитат производителите у нас. Какви нови сортове отглеждат по долината на река Струма и как екстремно високите температури през лятото влияят на производството в региона?
40 градуса често отчитат вече термометрите през лятото в Сандански и Петрич. Места, където винопроизводството е основен поминък на стотици семейства. Все по-топлите лета обаче намаляват реколтата от грозде.
Илия Солунов, агроном: "Липсата на дъждове в дадени месеци, има ли сме и периоди над 60 дни, в които нямаме вода, имаме сонди, капково напояване, но изглежда това не е много достатъчно, защото в наистина топлите дни водата не стига до корена."
Затова търсят нови методи за напояване и взимат пример от Близкия изток, където горещините често са екстремни.
Григор Солунов, управител на винарна в Хърсово: "Ние вече сме изградили система с капково напояване, с което контролираме развитието на лозята, съответно по този начин контролираме и параметрите на качеството на гроздето. Ще вкараме експериментално една израелска система, под земята да бъде напояването, като отгоре ще си минават машините."

Ако повишаването на температурите продължи, след няколко години по долината на река Струма бяло грозде ще се отглежда много трудно, прогнозират производители.
Стоимен Горов, винопроизводител от Кочериново: "Белите грозда отиват все по- на север, тъй като бялото грозде има нужда от повече температурни промени, има нужда от повече хладни нощи и климат и вече при нас става все по-трудно отглеждането на бели сортове. Фактът, че в района на Петрич и Сандански вече се засаждат сортове като "Асиртико", типични за Гърция и там виреят добре, показва какво се случва с климатичните промени."
Илия Солунов, агроном: "Не само глобалното затопляно, това, разбира се, и един от най-важните фактори, но да не забравяме, че и формата на Земята, нейното въртене, центробежната сила – ние сме изместени. Тоест в момента ние се намираме в Солун, нашите съседи гърците, където са били преди 100 години. Тоест нашият район в момента е подходящ за отглеждане на маслини, шамфъстък, може би и цитруси."

Климатът принуждава винопроизводителите да експериментират и с нови култури.
Григор Солунов, управител на винарна в Хърсово: "Почнахме да засаждаме пробно... вече имаме над 12 декара маслинови насаждения и шамфъстък и вече берем по малко маслини. Но маслината расте бавно, а шамфъстъкът, който насадихме миналата година ще даде след 10 години най-рано плод и се надявам да го дочакам."
Докато търсят нови земеделски култури подходящи за новия климат в региона, винопроизводителите в района се надяват да запазят и местните сортове грозде, благодарение на които България е позната в цял свят.
"Климатът – горещата истина": Как климатичните промени и затоплянето влияят винопроизводството в долината на река Струма?
История за първообраза: Защо националният ни флаг е в три цвята - бяло, зелено и червено