Климатичните промени са нанесли щети за 19 млн. лева в България само за година

Само за 2019 година бедствия, предизвикани от промените в климата, са нанесли щети за над 19 милиона лева в България. Ураганни ветрове, валежи, засушавания са и причина за изчезване на българските гори. За да противодействат на тези процеси, от Югозападното държавно предприятие разработват нова методология, по която ще бъдат залесявани горските територии у нас.

Част от изкуствено залесените гори в България умират. Причината - недалновидността на залесителите в миналото.

През 60-те години в България започва масово залесяване, а целта е да се преборят наводненията и ерозията.

Тогава са засаждани предимно иглолистни видове, които към днешна дата съхнат, а специалистите лесовъди се опитват да съхранят естествено появилата се сред тях широколистна растителност.

"Много често тези видове са сваляни по-ниско извън естественото им разпространение, освен това са засаждани доста нагъсто. Другата причина е промените в климата, по-топлите и по-сухи лета ги правят още по-уязвими въпросните култури и дърветата съхнат", заяви Костадин Вълчев от Световния фонд за природата.

За да не съхнат сега засажданите гори, специалистите анализират промените в климата. Целта е да се определи след 100 години къде ще е най-благоприятното място за всеки конкретен дървесен вид в България.

"Ако до момента на дадено място е била типична една растителност, ние в момента като я засаждаме гората трябва да мислим с визия за 30, 40, 50, 100 години напред, да садим дървета, които ще са устойчиви в бъдещето, предвид променящия се климат", заяви Теодор Тодоров от Югозападно държавно предприятие.

Заради добива на инертни материали от коритата на реките в България почти са изчезнали и естествените крайречни гори. А те са една от най-сигурните естествени прегради срещу стихийни наводнения. Крайречната гора по Марица край Стамболийски например доскоро е била превърната в сметище. От Световния фонд за природата рекултивират терена и започват дългия процес по възстановяване на гората.

"Там засяхме жълъдите, които пък събрахме от горички, които са запазени от летен дъб тук в района. Решихме, че ще използваме местни произходи, това е и един от най-добрите начини при залесяването да се запази генофонда на съществуващите гори", казва Нели Дончева от Световния фонд за природата.

Доколко успешна ще са залесителните кампании зависи и от това доколко са съобразени с измененията на климата. Окончателните анализи на климатичните промени у нас, които в момента екип от Югозападното държавно предприятие прави, трябва да са готови през май.