Абонирай ме за най-важните новини?
ДА НЕ

Колко ще струва виното наесен и защо производството на грозде и вино в България върви надолу?

Зоя Велинова
от Зоя Велинова
22:57, 26.02.2022
Чете се за: 09:27 мин.
У нас
Слушай новината

Протести, организирани от Националното сдружение на българските лозари, се проведоха вчера в страната. Лозарите настояват субсидиите им да се увеличат от 30 от 300 лева за декар реално отгледано лозе, както е в други страни от Европейския съюз. Колко ще струва виното наесен и защо производството на грозде и вино в България върви надолу?

Лозарството и винарството са традиция за нашите земи. Факт е обаче, че делът на винопроизводството в брутната продукция на селскостопанския отрасъл намалява с всяка една година.

В момента в България има около 3500 регистрирани производители на грозде. Слави Стайков е един от тях. От дълги години е лозар, през последните четири е създал нови лозя и сега обработва общо 40 декара с винени сортове - Каберне, Мерло, Сира в землището на село Средно Градище, община Чирпан.

"Основният ни дерт е, че производството става все по-скъпо всяка година, а цените на гроздето остават едни и същи. От 20 години насам те се движат в порядъка на 65 до 75 стотинки. Основният проблем е с работната ръка. Има доста ръчен труд - резитба, филизене поне два пъти, брането е ръчно. Това изисква работна ръка. Но, ако имате 1000 декара нали си представяте за колко хора става въпрос. И ние затова не правим голямо стопанство, защото няма достатъчно работна ръка в региона", заяви Слави Стайков, гроздопроизводител от село Средно Градище, община Чирпан.

Големината на лозовите масиви у нас е сходна с тази на земеделските стопанства. А именно - имаме голям брой малки стопанства с малки площи и ограничен брой големи стопанства. На практика 6% от стопанствата държат 64% от лозовите насаждения.

През последните 5 години у нас бяха създадени близо 4000 хектара с винени лозя. И въпреки това все още преобладават лозята с възраст над 30 години, добивите от които са далеч по-малки от очакваното.

Освен това лозарите получават директни плащания за декар обработваема площ, както всички останали земеделски производители у нас - около 35 лв. на декар. Това е далеч по-малко в сравнение с плащанията на лозарите от Западна Европа. С решение на Европейската комисия от 2027 г. ще бъдат изравнени субсидиите между отделните държави.

"Определено смятам, че гроздопроизводителите са ощетени в сравнение с всички останали производители на полски култури. Едно е да произвеждаш пшеница и слънчоглед, друго е да произвеждаш грозде и вино. Лозарството и винарството за мен са занаяти, които не са за една година. Не е като днес решаваш, че няма да сееш пшеница и приключваш. Тук вложенията са доста големи, за да създадеш едно насаждение", допълни Слави Стайков.

В търсене на подкрепа лозарите се срещнаха с новото ръководство на земеделското министерство. Стана ясно, че за миналата година по Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор са сключени близо 200 договора за над 36 милиона лева.

От фонд "Земеделие" съобщават, че през тази година по същата програма ще се отпускат средства за преструктуриране и конверсия на лозя, за инвестиции в предприятия и за застраховане на реколтата. Размерът на средствата ще се гласува от фонда.

През последните години не само лозовите насаждения, но и производството на вино и износът му също намаляват, като само за пет години винопроизводството у нас се е свило с 10%. През отминалата година в страната са регистрирани близо 350 винопроизводители. Половината от тях освен винарни имат и собствени лозови насаждения.

"Аз от 24-годишен съм винар. Работили сме в големи винарски предприятия. Но жена ми винаги искаше да работим бутиково, да работим за нас в малка изба. И в малко по-напреднала възраст това го направихме", разказва Атанас Мутафчийски, винопроизводител от село Винарово, община Чирпан.

Снежана и Атанас Мутафчийски са винопроизводители от старозагорското село Винарово, като вече четвърта година имат собствена винарна и в малка бутикова изба правят розе, бели и червени вина. Семейството няма собствени лозя. Предпочитат да изкупуват грозде от местните лозари и в момента преработват около 60 тона грозде.

"Ние не произвеждаме грозде, защото това е един от проблемите ни, че малките винопроизводители няма как да отглеждат лозя, което е много трудоемко и много скъпо платено. Аз съм от много години във винарския бранш, познавам едни от най-добрите гроздопроизводители и вече четвърта година работим с едни и същи гроздопроизводители от Южна България. Става трудно, защото цените на гроздето падат, пазарът е много стегнат, големите винопроизводители засадиха доста лозя през годините и пазарната цена е доста ниска, което убива гроздопроизводителите", коментира Снежана Мутафчийска, винопроизводител от село Винарово, община Чирпан.

Затова собствениците на винарната постоянно помагат на производителите на грозде при отглеждането му и плащат навреме изкупената реколта. Остават обаче още много проблеми, които търсят решение.

"Трябва да имаме по-добре организирани работници, по-образовани. В момента работната ръка е голям проблем. В цялата страна затвориха много добри техникуми, които произвеждаха специалисти по виното. Това нещо много ни пречи и ние работим и като технолози, и като винари. Натоварваме се, особено през гроздобера. Но това е положението - качествените хора в бранша почти ги няма", заяви Атанас Мутафчийски, винопроизводител от село Винарово, община Чирпан.

Доскоро не са им достигали и машини, и оборудване. Благодарение на европроект обаче в избата вече имат нова преса, помпи, бъчви и лабораторно оборудване. Надяват се в бъдеще държавата да подкрепи винения туризъм у нас. Девет милиона чужденци ежегодно посещават страната ни и с малка подкрепа с реклама и средства ще се помогне на бранша, а и ще се прослави страната ни.

"Много искам да се развие виненият туризъм. Със съпругата ми сме ходили и в Америка, и в Западна Европа и виждаме как се развиват там нещата, колко много хора посещават избите. Това искам да стане и у нас, защото виждам колко хубави изби имаме, с прекрасни вина, но почти няма пътеки към винарските изби", заяви Атанас Мутафчийски.

"Основната част за една малка изба е хората да дойдат в избата, да опитат виното и да си купят вино. Тук това в България все още не е постигнато. Надявам се и Министерството на туризма да помисли за тази част от винения туризъм, което е много доходоносен бизнес по целия свят", каза още Снежана Мутафчийска.

За къде предимно изнасяме българско вино? Полша е основният ни пазар през 2020 година, следва Швеция, а Чехия измести Великобритания като трети по големина пазар от Европейския съюз за българските вина.

Виното е сред най-консумираните алкохолни напитки у нас след бирата. Данните сочат, че въпреки пандемията възстановяването на международната търговия с вино е в ход, но все още няма ясна прогноза кога ще бъдат достигнати предкризисните нива.

Това, което е сигурно е, че до няколко месеца ще имаме нова Национална стратегия за развитие на лозаро-винарския сектор. Дали тя ще съживи производството на грозде и вино предстои да видим.

Свали приложението BNТ News
Свали приложението BNТ News
Топ 24
Най-четени
Изключват Русия от SWIFT
Изключват Русия от SWIFT
Повече от 8 месеца след кошмара Кристиан Ериксен се завърна в игра
Повече от 8 месеца след кошмара Кристиан Ериксен се завърна в игра