Протести, организирани от Националното сдружение на българските лозари, се проведоха вчера в страната. Лозарите настояват субсидиите им да се увеличат от 30 от 300 лева за декар реално отгледано лозе, както е в други страни от Европейския съюз. Колко ще струва виното наесен и защо производството на грозде и вино в България върви надолу?
Лозарството и винарството са традиция за нашите земи. Факт е обаче, че делът на винопроизводството в брутната продукция на селскостопанския отрасъл намалява с всяка една година.
В момента в България има около 3500 регистрирани производители на грозде. Слави Стайков е един от тях. От дълги години е лозар, през последните четири е създал нови лозя и сега обработва общо 40 декара с винени сортове - Каберне, Мерло, Сира в землището на село Средно Градище, община Чирпан.
"Основният ни дерт е, че производството става все по-скъпо всяка година, а цените на гроздето остават едни и същи. От 20 години насам те се движат в порядъка на 65 до 75 стотинки. Основният проблем е с работната ръка. Има доста ръчен труд - резитба, филизене поне два пъти, брането е ръчно. Това изисква работна ръка. Но, ако имате 1000 декара нали си представяте за колко хора става въпрос. И ние затова не правим голямо стопанство, защото няма достатъчно работна ръка в региона", заяви Слави Стайков, гроздопроизводител от село Средно Градище, община Чирпан.
Големината на лозовите масиви у нас е сходна с тази на земеделските стопанства. А именно - имаме голям брой малки стопанства с малки площи и ограничен брой големи стопанства. На практика 6% от стопанствата държат 64% от лозовите насаждения.
През последните 5 години у нас бяха създадени близо 4000 хектара с винени лозя. И въпреки това все още преобладават лозята с възраст над 30 години, добивите от които са далеч по-малки от очакваното.
Освен това лозарите получават директни плащания за декар обработваема площ, както всички останали земеделски производители у нас - около 35 лв. на декар. Това е далеч по-малко в сравнение с плащанията на лозарите от Западна Европа. С решение на Европейската комисия от 2027 г. ще бъдат изравнени субсидиите между отделните държави.
"Определено смятам, че гроздопроизводителите са ощетени в сравнение с всички останали производители на полски култури. Едно е да произвеждаш пшеница и слънчоглед, друго е да произвеждаш грозде и вино. Лозарството и винарството за мен са занаяти, които не са за една година. Не е като днес решаваш, че няма да сееш пшеница и приключваш. Тук вложенията са доста големи, за да създадеш едно насаждение", допълни Слави Стайков.
В търсене на подкрепа лозарите се срещнаха с новото ръководство на земеделското министерство. Стана ясно, че за миналата година по Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор са сключени близо 200 договора за над 36 милиона лева.
От фонд "Земеделие" съобщават, че през тази година по същата програма ще се отпускат средства за преструктуриране и конверсия на лозя, за инвестиции в предприятия и за застраховане на реколтата. Размерът на средствата ще се гласува от фонда.
През последните години не само лозовите насаждения, но и производството на вино и износът му също намаляват, като само за пет години винопроизводството у нас се е свило с 10%. През отминалата година в страната са регистрирани близо 350 винопроизводители. Половината от тях освен винарни имат и собствени лозови насаждения.
"Аз от 24-годишен съм винар. Работили сме в големи винарски предприятия. Но жена ми винаги искаше да работим бутиково, да работим за нас в малка изба. И в малко по-напреднала възраст това го направихме", разказва Атанас Мутафчийски, винопроизводител от село Винарово, община Чирпан.
Снежана и Атанас Мутафчийски са винопроизводители от старозагорското село Винарово, като вече четвърта година имат собствена винарна и в малка бутикова изба правят розе, бели и червени вина. Семейството няма собствени лозя. Предпочитат да изкупуват грозде от местните лозари и в момента преработват около 60 тона грозде.
"Ние не произвеждаме грозде, защото това е един от проблемите ни, че малките винопроизводители няма как да отглеждат лозя, което е много трудоемко и много скъпо платено. Аз съм от много години във винарския бранш, познавам едни от най-добрите гроздопроизводители и вече четвърта година работим с едни и същи гроздопроизводители от Южна България. Става трудно, защото цените на гроздето падат, пазарът е много стегнат, големите винопроизводители засадиха доста лозя през годините и пазарната цена е доста ниска, което убива гроздопроизводителите", коментира Снежана Мутафчийска, винопроизводител от село Винарово, община Чирпан.
Затова собствениците на винарната постоянно помагат на производителите на грозде при отглеждането му и плащат навреме изкупената реколта. Остават обаче още много проблеми, които търсят решение.
"Трябва да имаме по-добре организирани работници, по-образовани. В момента работната ръка е голям проблем. В цялата страна затвориха много добри техникуми, които произвеждаха специалисти по виното. Това нещо много ни пречи и ние работим и като технолози, и като винари. Натоварваме се, особено през гроздобера. Но това е положението - качествените хора в бранша почти ги няма", заяви Атанас Мутафчийски, винопроизводител от село Винарово, община Чирпан.
Доскоро не са им достигали и машини, и оборудване. Благодарение на европроект обаче в избата вече имат нова преса, помпи, бъчви и лабораторно оборудване. Надяват се в бъдеще държавата да подкрепи винения туризъм у нас. Девет милиона чужденци ежегодно посещават страната ни и с малка подкрепа с реклама и средства ще се помогне на бранша, а и ще се прослави страната ни.
"Много искам да се развие виненият туризъм. Със съпругата ми сме ходили и в Америка, и в Западна Европа и виждаме как се развиват там нещата, колко много хора посещават избите. Това искам да стане и у нас, защото виждам колко хубави изби имаме, с прекрасни вина, но почти няма пътеки към винарските изби", заяви Атанас Мутафчийски.
"Основната част за една малка изба е хората да дойдат в избата, да опитат виното и да си купят вино. Тук това в България все още не е постигнато. Надявам се и Министерството на туризма да помисли за тази част от винения туризъм, което е много доходоносен бизнес по целия свят", каза още Снежана Мутафчийска.
За къде предимно изнасяме българско вино? Полша е основният ни пазар през 2020 година, следва Швеция, а Чехия измести Великобритания като трети по големина пазар от Европейския съюз за българските вина.
Виното е сред най-консумираните алкохолни напитки у нас след бирата. Данните сочат, че въпреки пандемията възстановяването на международната търговия с вино е в ход, но все още няма ясна прогноза кога ще бъдат достигнати предкризисните нива.
Това, което е сигурно е, че до няколко месеца ще имаме нова Национална стратегия за развитие на лозаро-винарския сектор. Дали тя ще съживи производството на грозде и вино предстои да видим.
Цените на пътуванията в чужбина: От бранша отричат да има сериозно увеличение
Пазарът на труда: Над 2,4 млн. българи остават извън икономиката, бизнесът отчита недостиг на кадри
Очаква се служебният кабиент да приеме удължаването на удължителния закон за бюджета
Американски сенатори от двете основни партии внесоха резолюция в подкрепа на Украйна
Чуй новините
Подкаст
