Крепостта Русокастро пази следи от ключови битки и събития в българската история

Една от най-оспорваните крепости, арена на много исторически битки – Русокастро все още крие неразказана история. Част от нея излезе сега наяве, след като археолозите успяха да разкрият 60 критични метра от крепостната стена, които са атакувани най-често.

На този гроб мястото му не е тук, пред крепостната стена. Не е на защитниците, защото останките са на жена. Но бележи едно събитие, което е ключово за крепостта, а и за съдбата на цяла България.

Всички се опитват за превземат крепостта от северозапад. И затова защитниците са хвърляли тук най-много усилия.

д-р Милен Николов – ръководител на археологическите разкопки: "Едно от местата, където е удобно, понеже тази скала почти навсякъде е пропаст, но тук именно, ето по този склон, лесно да се придвижи един отряд, една армия и едни войници."

Затова и тук, най-често стената е била разрушавана, а после укрепвана. Археолозите засичат поне 4 строителни етапа. Следвайки ремонтите, те всъщност маркират най-горещите събития от историята на крепостта, а и на България.

д-р Милен Николов – ръководител на археологическите разкопки: "Всъщност първият етап, той много добре може да се види, е от 6-ти век, когато е изградена първата стена в скалния хълм. Вторият етап от средата на тринадесети век. Ето я тази стена, само ни е останало от 6-ти век. А след това през средата на 13 в. по времето на Асеневци, когато е изградена средновековната крепост, е добавена тази стена.

Мария Чернева: Усилена?

д-р Милен Николов – ръководител на археологическите разкопки: Да, и то много сериозно усилена. В последствие тук стената допълнително е разширена от южната страна и става дебелината три метра. това е вече края на 13 в. Ето тук за тая част говорим. И най-накрая вече през последните дни на 14 век там много добре се виждат едни ремонти от камъни на калова спойка. Т.е. за сто години имаме три преправки на тая стена. Това е страшно много. Значи това говори за една много сериозна динамика на живота тук. За около 130-140 години тя е спомената в почти всички средновековни извори. Тук се е концентрирала войска, армия. Тук е бил лагерът на българската армия в няколко войни, лагер на византийската армия съответно Андроник III тук е бил обсаден след битката при Русокастро с цялата си армия. Фактически тук той буквално пада на колене и приема всички условия за мир от цар Иван Александър. Тук е било лагер и на българите на наемниците на българските царе - на татарите. Така че това е ключово място. Откриваме доста върхове на стрели - индикация изобщо за военния характер на тази част от съоръженията".

И защото тук стената трябва да е най-яка, учените са изненадани да открият врата - вход в крепостта. Кой строи вход на мястото на най-ожесточените атаки, в случая - на мястото на отбранителната кула?

д-р Милен Николов – ръководител на археологическите разкопки: "Византийците правят входа.

Мария Чернева: Спокойно им е.

д-р Милен Николов – ръководител на археологическите разкопки: Абсолютно. Ние сме в кулата, обаче когато вече решават да има вход, ликвидират кулата и оттук се е влизало и излизало през самата крепост без кула.

Мария Чернева: Значи не е имало опасност, било е някакво по-спокойно време.

д-р Милен Николов – ръководител на археологическите разкопки: Да, това е краят на 13-ти век.

.... Ето една голяма панта от вратата.

д-р Милен Николов – ръководител на археологическите разкопки: Ето това е панта, оттук се въртяла оста на вратата. Страхотна находка."

Но вратата все пак е зазидана или спокойното време е свършило. След 1304 г. крепостта отново е българска. Половин век по-късно врагът неочаквано се оказва съвсем друг. И стените са безсилни да го спрат.

д-р Милен Николов – ръководител на археологическите разкопки: "Това е един от трите гроба.

Мария Чернева: Защитниците?

д-р Милен Николов – ръководител на археологическите разкопки: Ами не знам дали е защитник. Може би е жена, защото тазът е доста разширен на скелета… много набързо е станало погребването Понеже виждате по профила, то почти няма не е положена пръст върху него. Което говори, че наистина така няма някакви извънредни обстоятелства, на плитко е изкопана ямичката едва е покрит с пръста
Не е място за некропол, няма църква наоколо, няма ординарен некропол. Така че това е следствие на някакви наистина извънредни обстоятелства

Мария Чернева: Чума?

д-р Милен Николов – ръководител на археологическите разкопки: Възможно е, така мисля поне."

Вече е изпратена проба от останките за ДНК анализ, който може със сигурност да потвърди дали наистина става дума за чума. Но пък косвените улики обръщат историята все в тази посока.

д-р Милен Николов – ръководител на археологическите разкопки: "По време на чумата, приблизително по данните, които имаме, около средата на 13 в. рязко пада динамиката на монетната циркулация, по-небрежно става всичко, животът става по-небрежен. Виждате тук тези градежи как са много евтини, липсват вече средства, липсват пари, което говори за малко население. Когато има много население, има много данъци и тогава се правят нещата много качествено. Тук виждаме едни много набързо направени, натрошени малки камъни, увиснали даже. В момента виждате как ги откриваме, което говори, че вече чисто финансово нещата не стоят добре, замира живота, малко хора и друго нещо. От 1332 г. всъщност от битката при Русокастро оттам нататък тук нямаме регистрирани сериозни военни действия. Едва седемдесетте години турските армии ще дойдат насам.

Мария Чернева: Тук има ли кой да ги посрещне за по-сериозна съпротива?

д-р Милен Николов – ръководител на археологическите разкопки: Не, аз съм убеден, че нe. Има исторически извори, че мина така една страшна смърт. На места семействата останаха наполовина, на места всичк иизмряха. Просто е било нещо страшно."

Все пак личат сериозни усилия да се подсили крепостта. Археолозите, неочаквано за тях, разкриват допълнителни укрепления на стените с контрафорси.

д-р Милен Николов – ръководител на археологическите разкопки: "Ето ги тук. Първият е там горе, вторият е този, третия е този. Тук прекрасно се вижда как стената се е срутила, с този контрафорс е направено опора и стената е била доиззидана вече на камъни, на калова спойка, защото най-вероятно тогава вече са нямали пари за хоросан и това им е било под ръка. Най-евтиното, което са могли да направят. Значи говорим след чумната епидемия, след средата на 14-ти век и това нещо се е случило".

Най-голямото разрушение на крепостта не е от атаки и силен противник. Векове по-късно, когато крепостта отдавна не е военен бастион, България преминава през един от най-трудните си периоди, регистриран със сигурност от крепостните стени и малкото останало от лицето на стената.

д-р Милен Николов – ръководител на археологическите разкопки: "Този ред маркира нещо изключително важно за нас - маркира нивото на вадене на камъни в ново време. Тоест тези, които са ограбили камъните от тази стена, са слизали до тук, за да извадят тези цели камъни и както виждате в този профил, на това място в насипа липсват големи камъни от лицето. Всичко е ограбено, всичко е взето през последните стотина години.

Мария Чернева: Разпознавате ли ги камъните в къщите?

д-р Милен Николов – ръководител на археологическите разкопки: На някои места да. В Русокастро, в съседното село Желязово. Между другото има едно любопитно сведение от 1906 г. Мисля, че беше от бургаските вестници: една кола дялан камък - осем лева. Това е било сериозно предизвикателство за хората, които са идвали тук и са вземали камъка и са го продавали в града. Освен това знаем по времето на Стамболийски какво става - там пък вече разрушението е тотално."

Или това е времето между двете войни, когато България търпи тежка икономическа и бежанска криза и за хиляди намерили спасение у нас е било важно да се подслонят. И крепостта, макар и разпръстната в основите на стотици къщи, отново е осигурявала сигурност и защита.