Министерството на образованието и науката представя данните за България от PISA 2025, основните изводи от тях и следващите стъпки за подобряване на образователните резултати.
PISA оценява способността на 15-годишните ученици да прилагат знанията и уменията си в реални ситуации в три ключови области - природни науки, четене и математика. В този цикъл водеща област е природонаучната грамотност.
Международното изследване се провежда от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, като в PISA 2025 участват ученици от 91 държави.
"За поредна година резултатите не са добри. Имаме спад и по математика, и по четене. Резултатите показват едно – в българския образователен модел има проблем", каза проф. Георги Вълчев при представянето на резултатите.
Не искаме да припишем тези слаби резултати на предишни управления на МОН, посочи министърът.
"Трябва да започнем да говорим открито и честно за проблемите, които са се натрупали. Резултатите показват, че продължава да се задълбочава образователното неравенство в България, че в много училища в България, особено там, където имаме много социално уязвими групи, учениците са предимно от такива семейства, имаме проблем с елементарната грамотност дори. А затова в следващите месеци ще предложим серии от мерки. Разбира се, ще ги обсъдим, за да намерим най-точните, най-верните решения и те ще бъдат насочени в няколко ключови области. Една от тях, разбира се, е промяната на принципа „парите следват ученика“. Премиерът беше много ясен, когато даде този анонс към българското общество, защото това беше една формула, която целеше да създаде конкуренция между българските училища. Дори имаше период, в който районирането беше премахнато и това доведе до изключително големи изкривявания в системата. Имаме проблем с елементарната грамотност дори. Ще предложим серия от мерки, за да намерим най-точните решения."
PISA се организира от 2000 г. и е едно от най-важните изследвания за развитието на образованието в света. Изследването PISA е разработено от международен екип от образователни експерти. Тестът се организира през три или четири години, като обхваща три познавателни области: четене, математика и природни науки. Във всеки етап акцентът се поставя върху една област, а другите две са представени по-общо, като обикновено се съчетават и с други компетентности, необходими за съвременния свят.
Просветният министър заяви, че учителят трябва да се чувства защитен и да може да работи спокойно, да се отчитат обективно неговите резултати. Трябва "да върнем фокуса върху ученика", добави той и акцентира върху единен подход при оценяването, така че да се отчитат както слабите, така и силните страни на ученика.
Обогатяване на предлагането на извънкласните дейности и възможности за спорт също са сред мерките. Вълчев обърна внимание и на необходимостта от промяна на учебните програми. Според него децата имат нужда от вдъхновение, от можещи и знаещи учители.
По думите му училището, освен да обучава, трябва и да възпитава, с помощта на семейството, което е основната клетка, където възпитанието започва още с раждането на самото дете.
"Ще направим промени и в начина на допълнително обучение на педагогическите ни кадри", каза още той.
Заместник-министърът на образованието Таня Панчева увери, че МОН няма да се крие и да омаловажава тези резултати.
"За нас те са изключително ценни и ни дават много добър поглед. PISA не измерва знанията на нашите ученици, а измерва доколко тези знания те могат да ги приложат в реалния живот", посочи тя.
Монтажът на мантинелите: МВР проверява качеството и стойността на обществените поръчки
Срещу злоупотреби с домашната ракия - Гълъб Донев с обяснения за глобата от 1000 евро
Делото срещу Ива Михайлова: Допълнителен разпит на съдебен медик, съмнение за укриване на доказателства и международна експертиза
Задържаните британци по случая „Феърфорд“ са освободени под гаранция
Космическа мисия: Мегаракетата „Старшип“ достигна околоземна орбита за първи път