Монреал, 31 юли 1976: Хасан Исаев и Иванка Христова изкачват България на олимпийския връх

Последният ден на юли в олимпийската история на България е свързан със спечелването на два златни медала от Игрите преди 50 години в Монреал. Хасан Исаев триумфира в най-леката категория в свободния стил в борбата – до 48 кг, а Иванка Христова завоюва победата в тласкането на гюле в леката атлетика. Бронз печели и Димо Костов в борбата в категория до 100 кг.

Хасан Исаев е роден в разградското село Бисерци. Селото е известно с ежегодните си народни борби. Малкият състезател започва да се занимава с борба при самоукия треньор Байрям Велиев, а по-късно при Юмер Фикриев. На първото си състезание - Окръжно първенство по борба за деца в Разград, 12-годишният Хасан Исаев тежи само 21 кг, а печели титлата в категория до 30 кг. Година по-късно не искат да го допуснат до Държавно първенство, защото няма необходимите килограми за най-леката категория. Получава специално разрешение от Райко Петров, който по-късно го кани в националния отбор. Исаев, разбира се, става шампион на страната, като получава приза за най-техничен състезател. И така тръгва победният му път, за да стигне до олимпийския връх. Той достига необходимите за най-леката категория 48кг чак когато е на 18 години и веднага става европейски шампион за юноши през 1970 г. Три години по-късно вече е първенец на Европа при мъжете, става световен вицешамипон. Следват две поредни световни титли през 1974 г. и 1975 г. За Игрите в Монреал 1976 г. българският борец е сред фаворитите при най-леките в свободния стил. Олимпийският шампион от 1972 Роман Дмитриев от СССР и японецът Акира Кудо започват устремно с пет поредни победи. Българинът губи от Дмитриев. В последната фаза японският и съветският борец получават двустранна дисквалификация заради пасивност, а Хасан Исаев побеждава Кудо, също след дисквалификация на японеца за пасивност, и печели олимпийското злато. Само в щаба на българина знаят, че е играл накрая с контузия в лакътя и на обезболяващи инжекции. В София посрещат българските герои от Монреал с почести като истински герои. Наградата за Исаев от най-близките е цял багажник от любимите му дини, които не си позволявал да яде преди това заради жестоките диети, които спазвал, за да се задържи в категория. След игрите контузии измъчват шампиона, а и непрестанната битка с килограмите. Кариерата му приключва през 1979 г., след което става треньор в борцовия клуб “Лудогорец”. Неговите възпитаници печелят над 70 медала в различните възрасти. Хасан Исаев е обявен за почетен гражданин на Разград.

В Монреал Димо Костов успява най-после да постигне целта си, като завоюва медал от планетарен ранг в категория до 100 кг. Три години преди това той опитва на световни шампионати, но не успява и завършва два пъти пети и веднъж на четвърто място. Преди Игрите има два бронзови медала, но от европейско първенство. В каданския град изиграва шест двубоя, като губи само от олимпийския шампион от Мюнхен Иван Яригин от Съветския съюз и от американеца Ръсел Хеликсън. Печели обаче с туш изключително важната схватка с Петр Дрозда от Чехословакия и това му носи бронзовото отличие – най-значимото в неговата кариера.

Последното българско участие на Олимпийските игри в Монреал e ознаменувано със златен медал. Надпреварата в тласкането на гюле при дамите е оставено за края на олимпийската програма, а записаният брой участнички – 13, обезсмисля квалификацията. Така двете българки Иванка Христова и Елена Стоянова пристигат последни. Фокусът в дисциплината пада върху 34-годишната Христова, която е истинско явление в тласкането на гюле. Родена през 1941 г. в ботевградското село Осиковица, активна и силна от малка, тя бързо привлича погледите на учителите по физическо възпитание, които я запалват за спорта. Специализира се в хвърлянията едва на 18, докато учи в техникум в Кюстендил, където неин треньор е Славчо Джумалиев. Започва да поставя и първите си рекорди в тласкането на гюле. Записва Висшия институт за физкултура, където вече е под ръководството на доц. Йордан Кръстев. Първото ѝ олимпийско участие е в Токио през 1964 г., където завършва 10-та и оттук нататък надгражда само нагоре. В Мексико 4 години по-късно вече е 6-та. В тежката конкуренция на тласкачките от Съветския съюз и Германската демократична република, Христова нерядко остава на най-неприятната позиция – четвъртата. Първият си олимпийски медал печели в Мюнхен през 72-ра – бронз. След това започва да се подготвя при Васил Крумов. В амбицията си за световни върхове Христова прави по 300 опита за 2-3 часа тренировка. След 2 сребърни и бронзов медал, през зимата на 76-та Иванка Христова достига и до титлата от европейско първенство в зала. По-малко от месец преди Игрите в Монреал, постига два световни рекорда на високопланинската база Белмекен – 21,87 м. и 21,89. Това са и последните два от общо 61 национални рекорда – феноменално постижение. В канадския град обаче конкуренцията е зашеметяваща и титлата съвсем не е сигурна. След 20,88 във втория опит тя излиза след шампионката от предходните игри Надежда Чижова от Съветския съюз. В петия си опит Иванка Христова нанася своя удар – 21,16 м, нов олимпийски рекорд. Това носи на българката толкова мечтаното и дългоочаквано злато. Чижова остава със сребро, на 20 сантиметра зад българката. Бронзът е за Хелена Фибингерова от Чехословакия с 20,67 м. Елена Стоянова завършва осма.

Така Иванка Христова печели първият златен медал за българската лека атлетика, перлата в короната ѝ от успехи, в които са още бронзовия ѝ медал от Игрите в Мюнхен, двата световни рекорда, злато и бронз от европейски първенства в зала, сребро и бронз от европейски игри в зала.

Това слага и успешен финал на българското олимпийско участие в Монреал преди 50 години. Игри, в които страната ни печели 22 отличия – 6 златни, 9 сребърни и 7 бронзови и се нарежда на седмо място в класирането по медали.

От 17 до 31 юли Българската национална телевизия ще възстанови спомените за изключително успешните за страната ни Олимпийски игри в Монреал през 1976 г. 50 години по-късно обществената медия ще ви разкаже за победите на българските спортисти, спечелили 6 титли и общо 22 медала и поставили отбора ни на 7-о място в класирането по отличия.

Вижте подробности по темата във видеото.