В софийското читалище "Младост" се вие хоро. Това са младежите от ансамбъл "Пламъче".
"Когато сме заедно и танцуваме в кръг или в друга фигура, танцът свързва и ние се уравновесяваме един друг", казва Александра.
На тази репетиция няма носии. Днес танцьорите обличат странни сензорни костюми. Причината е важната мисия, с която се е заел ръководителят им – да спаси българския фолклор от изчезване.
"Не можете да си представите каква магия е да изследваш традиционния танц и да се потапяш хилядолетия назад във времето и да виждаш неща, които довчера бяха тук", казва етнохореологът Ивайло Първанов.
"Той е вече не в Червената книга, ами може би е в Лилавата книга. Или много по-зле."
За да съхрани старото, Ивайло посяга към новото. Салонът прилича на снимачна площадка в Холивуд. Костюмите записват не само всяко движение на младежите, но и техния сърдечен ритъм. Триизмерните образи показват българския танц по начин, по който никога досега не е бил документиран.
"В началото е малко сложно, защото стърчи и се усеща. Но впоследствие изобщо не се забелязват", разказва Александра. "Когато сме един до друг, разсейва от гледна точка на това, че се оплитаме понякога. Но това е много рядко и обикновено не. Те правят 3D модел. На този 3D модел ние сме аватари и съответно те могат да ни погледнат отвсякъде и да видят във всеки един момент всяко едно движение как точно изглежда от всяка една страна. Интересно е да си погледнеш походката и цялото тяло как изглежда и дали това, което си мислиш, че правиш, всъщност съответства на това, което правиш реално на самия запис."
А какво открива за себе си? "Че си влача единия крак."
Ивайло е доволен от резултатите, но това е само началото. Скоро той и екипът му ще тръгнат по селата. Истинското предизвикателство тепърва предстои – компютърът ще срещне традицията.
"Изключително интересни са традиционните хора на песни на "Бистришките баби". В целия Видински край има групи, които са запазили в доста добра кондиция тази танцова култура. Въобще по цяла България има множество групи, които пазят онзи стар репертоар. А това, което можем да направим с проекта, е да запазим това въплътено знание, което всъщност е нямо. Хората на село не се научават да танцуват от учебник. Те се научават, присъствайки в средата. То е начин на живот, то е като да дишат".
Ето ги и "Бистришките баби" – световноизвестната група, включена в списъка на ЮНЕСКО. Води ги Дина Колева, която цял живот пее и танцува. Казва, че нито един текст или мелодия не са случайни – научили я още като малка.
"Комбайн беше дошъл да жъне. Бабите, които пееха, се бяха събрали. Те си работеха в ТКЗС-то. И се събрали около комбайна, гледат го. Онези викат: "Айде, пускайте го да почва да жъне". А бабите: "Как ще жъне така без песен?! Първо трябва да се изпее "Зажни, Ружо, тебе лека ръка". Специална песен. И застанаха пред комбайна, изпяха си песента и тогава го пуснаха. Толкова много живееха с това нещо. Това ми е трето поколение баби, в които участвам. Аз сега съм най-възрастната. Тогава бях най-младата".
Селото някога било различно. Фолклорът бил по улиците, не само на сцената.
"В Бистрица нямаше неделя, в която да няма танци. Винаги се танцуваше, хората просто се събираха. Сегашната публика нищо не знае. Бистрица почти нищо не знае за прабабите си, които са носители".
Може би машината ще помогне. Тази вечер в Бистрица има гости. Ивайло и екипът му показват костюмите и канят бабите да участват. И те ще имат свои 3D модели. Но притеснението остава – ами ако кажат "не"? Преди 90 години в някои села така станало с грамофонните плочи.
"Тогава смущението е било, че не са желаели да пеят. Защото тази щайга ще им вземе гласа".
Модерното не ги плаши. Съгласни са. Ще носят кабели под носиите. Машината няма да запише всичко, но и тя ще скочи на хорото.
"Започваме да пеем. Вече сме само в песента всичките, но това не значи, че сърцето ти не те боли например. Или пък си толкоз радостен, че ти се подскача. Различно е, винаги е различно. Никога не можеш да изиграеш едно хоро по един и същи начин. А това… няма лица, няма го преживяването. Едва ли ще се усети в това човече. Въпреки всичко се радвам, че ще остане начинът на танцуване може би. Като го видя, тогава ще преценя", казва Дина.
Ще го видят и следващите поколения. Дина още помни заръката на възрастните, когато била момиче.
"Понеже обичаха много песните си, държаха на тях и ми казваха: "Дина, моля ти се, учи децата, учи по младите. Моля ти се да не забравите нашите песни". Това бих казала на следващото поколение. Дали ще го направи, зависи от тях. Но мисля, че доста хора обичат песента и ще остане. И танцът".
"Носи ни близост. И ни носи онова чувство за заедност, което може би сме изгубили", казва Ивайло Първанов.
Чуй новините
Подкаст
