Най-популярното име в тима на Грузия беше на пейката

Въпреки че националният отбор на Грузия не блести с имена, на пейката срещу България имаше една личност, която говори много на футболните фенове. Селекционерът определено има най-впечатляващата визитка от всички взети заедно в състава.

Вили Саньол. Един от най-замислените играчи. 9-годишната му кариера като футболист на Байерн Мюнхен приключи нещастно - с контузия на ахилеса, след която не успя да се възстанови. Едва на 31 години той окачи бутонките. За хората, които го познават, изглежда напълно в реда на нещата мислещият играч да стане треньор. И след временни позиции тук и там, след двугодишен престой и в Бордо, през февруари 2021 година той пое Грузия.

България на Ясен Петров, който пое „трикольорите“ също в началото на настоящата година, победи Грузия с 4:1 в приятелска среща.

„За разлика от другите деца, не исках да бъда професионален футболист“, признава мъжът, чието малко име е дадено от баща му като почит към нидерландския национал Вилхелмус „Вили“ Антониус ван де Керкхоф.

Вили Саньол е мечтал да стане полицай. Съдбата отрежда друго.

Става капитан в първия си клуб Сент Етиен, още преди да навърши 20 години. Саньол не е обикновен футболист, нито в краката, нито в главата. Мнението е на повечето му съотборници.

„Той дори нямаше 20 години, когато демонстрираше качества на зрял футболист“, признава негов бивш съотборник.

Непокорният дух обаче се прояви срещу треньора Отмар Хитцфелд, човекът под чието ръководство спечели Шампионската лига. През 2008 година след критични коментари, направени от французина в медиите относно използването му на терена (играе като халф в мач срещу Щутгарт, без да разговаря с Хитцфелд предварително), наставникът го лиши от пътуване за мача срещу Санкт Петербург срещу Зенит за Купата на УЕФА.

Това е първата стъпка към преминаването му от другата страна на тъчлинията и превръщането му в треньор.

Той краде от философиите на специалистите, с които работи в години – Клод Пюел, Отмар Хитцфелд и Феликс Магат. Безценен опит натрупва и в своите 58 мача за националния отбор на Франция, в това число и загубеният финал на Световното първенство през 2006 година срещу Италия. В онзи ден защитникът вкарва своята дузпа, но губи след 3:5.

Като част от Франция той често се озовава на пейката, играейки втора цигулка на Лилиан Тюрам от дясната страна на френската защита. Въпреки това, треньорът му при „петлите“ Раймон Доменек го определя като „съвременния защитник, отворен за диалог“.

През 2013 година поема младежкия национален отбор на Франция до 21 години, два сезона, след като е назначен за мениджър на всички младежки формации на страната той заявява: „Не съм толкова превзет, за да вярвам, че мога да върна всичко, което френският футбол ми е дал, защото ще трябва да връщам много. Но поне ще опитам."

„Грузия не е един от най-добрите отбори в Европа, но тимът иска да стане по-добър. Горд съм, че бях избран за тази задача. Федерацията работи усилено с новите поколения и се надявам, че това създава добра основа за бъдещите поколения“, сподели Вили Саньол.

Треньорът е женен и има четири деца.