Днес се навършва една година от трагичния пожар в дискотеката в Кочани, при който загинаха 63 души, предимно млади хора, а над 200 бяха ранени.
Днес Кочани е потънал в скръб, а тишината е оглушителна, вече една година. Местните споделят, че тъгата, която вече една година е настанала над града, идва след многото сълзи и болка на почернените семейства. Семействата, загубили децата си, живеят „между болката и надеждата за справедливост.
В страната се провежда много масов съдебен процес, но към този момент никой не е поел отговорност за случилото се. Десетки са обвиняемите, а свидетелите стотици.
Разследването до този момент посочва, че зад трагедията стои корупция, много пропуски в правилата, нарушаване на законите, а самата дискотека е функционирала като дискотека без лицензи и то години наред, само с един единствен вход и изход.
Днес на площада на Революцията в Кочани ще бъдат разположени 63 бели стола, символизиращи всеки загубен живот. Близките ще се съберат на мястото на трагедията в 2.15 ч. сутринта, за да почетат паметта на децата си.
Целият град отдава почит на загиналите, а също благодари на спасителите си и на всички държави, които оказаха помощ на над 200 пострадали, включително и на много български лекари.
17-годишната Яна оцелява по чудо и разказва за преживяното:
„Бях заседнала на вратата, беше пред главния вход заради блъсканицата и един приятел ме издърпа. Оттам ме преместиха в болницата в Кочани, от болницата в Кочани в Скопие, а от Скопие в София.“
За видяното в нощта на трагедията Яна споделя:
„Първо видях пожарът, който се разпространява, малко по малко. И хората, които бяха в паника около мен. Тежко е да се връщам назад на това.“
Възстановяването ѝ продължава и до днес:
„Добре съм, ама предстоят още операции, за да се оправи всичко. Минах две операции на ръцете, една в началото. Но предстоят още, за да се направи корекция.“
Яна признава, че травмата няма да се забрави:
„Не, не се забравя. И ако няма белези, не се забравя. Мисля, това е за всички, за целия град – не се забравя.“
В трагичната нощ загиват две нейни приятелки.
Доктор Мартин Мартинов, началник на детската клиника по пластична хирургия и изгаряния в „Пирогов“, заедно с екипа на клиниката спасиха живота не само на Яна, но и на други.
„Една година след инцидента - това, което виждам в лицата на пострадалите и техните родители, е вече едно отърсване от травмата. Те гледат с надежда за бъдещето. Те са спокойни, че това, което се е случило, е останало зад тях и в момента търсят всеки възможен начин да се възстановят напълно.“
За трудностите при лечението на младите пациенти той обяснява, че големият брой пострадали е било голямо предизвикателство.
„ Беше страшно. Всички те бяха уплашени. Имаше малко езикова бариера пречеше да разберат какво им се казва. Страхът от това което не знаят какво следва.“
„Ке прогледна ли, ке се оправя ли, ке мога ли да пипам с ръката“ – това са били най-честите въпроси към лекарите.“
„Най-голямото предизвикателство беше големият брой пострадали и тежките увреди, които имаха и на дихателната система, така че това изискваше сериозна координация между различните звена на клиниката и на болницата.“
Лекарят допълва, че пълното възстановяване е възможно.
„Медицината е много напреднала. Правим всичко възможно, за да осигурим максимално близък резултат до 100% възстановяване. Въпреки всичко, винаги ще останат някакви следи от преживяната травма.“
Снимки: БГНЕС
„С времето някак си физическите белези започват да избледняват, душевните обаче няма лек за тях.“
Вижте повече в прякото включване на Теодора Георгиева.
Чуй новините
Подкаст
