Не си е работа

Някои теми просто са неизбежни. Мине се някоя седмица и пак се започне да се обсъжда, че треньорската професия у нас е напълно обезценена. Ами – така си е, за жалост. Как да не се отприщва тази лавина от коментари, като не минава месец без някой клуб да не се раздели с наставника си? Цяло чудо е, ако някой специалист успее да издържи начело на даден тим за цял един сезон без прекъсване.

Да, далеч не казвам, че работата на всеки треньор е безупречна и той трябва да получава безграничен картбланш на доверие, дори и резултатите му да са потресаващи, но и как точно се очаква да постигнеш нещо (значимо), ако те пъдят след 2-3 месеца? Ако направим паралел с каквато и да било друга професия, ще видим, че ситуацията се различава. Да, уволнения има навсякъде, ако не се вършиш работата качествено и според длъжностната характеристика, но се съмнявам да уволняват някой учител, ако всички ученици не са станали отличници два месеца след стъпването му в школото.

Да боравим с факти: през настоящия сезон вече има 14 треньорски рокади. Общо в Първа лига се състезават 16 тима. Няма да е изненада, ако до края на кампанията съотношението стане 1 към 1, даже да има повече уволнения, отколкото отбори има в първенството.

Ако не ви излиза сметката, нека обясня. Два от отборите – ЦСКА 1948 и Пирин Благоевград вече смениха по 2 пъти треньорите си в хода на шампионата. „Червените“ започнаха кампанията с Николай Рибарски, който отстъпи поста на Николай Панайотов, за когото вчерашното равенство с Ботев Враца беше последният двубой като старши-треньор на отбора и сега до края на сезона (всъщност – не можем да бъде сигурни), съставът ще бъде воден от Валентин Илиев. В Благоевград бързо се разделиха с Радослав Митревски, за да дойде Иво Тренчев. Мина Нова година и Тренчев също напусна, а „орлетата“ в момента имат за наставник Олександър Бабич.

Ако мислите, че успехите ви гарантират спокойствие, ще сгрешите. Целите оправдават средствата, а и решенията на ръководителите. В Разград също започнаха с един наставник, а ще завършат с друг. Лудогорец започна с Ивайло Петев, но заради незадоволителното представяне в Европа беше освободен, а шампионската титла ще бъде вдигната след няколко седмици от Георги Дерменджиев.

ЦСКА е сред претендентите за въпросната титла, но това далеч не означава, че на скамейката стоеше един и същи човек. Саша Илич напусна още през лятото, а сега сякаш е въпрос на време на „Българска армия“ да си вземат довиждане и с Нестор ел Маестро.Други любопитни нюанси в джунглата на Първа лига също се наблюдават често. Да кажем – един треньор да смени относително бързо един клуб с друг. Или пък да се завърне там, където е работил преди. Станислав Генчев беше освободен от Ботев Пловдив, а не след дълго стана наставник на Крумовград след уволнението на Неманя Миланович. Николай Киров пък отново е начело на Арда, той е наследникът на Александър Тунчев на поста. Белия работи в Кърджали и през 2020/2021.

Има и достатъчно чуждестранни авантюри. В Ботев Пловдив в момента работи Душан Керкез. В Стара Загора латиномотивите са силно застъпени – след напускането на Густаво Араголаса начело на Берое е Хосе Луис Ачилари. В Славия славният Хосе Мария Бакеро не издържа много, за да отстъпи мястото си на Златомир Загорчич. Друг сърбин – Данило Дончич пък води Локомотив София.

В дъното също не останаха по-назад. Двама бивши съотборници – Христо Янев и Светослав Петров – поеха закъсалите Ботев Враца и Етър след уволненията съответно на Даниел Моралес и Емануил Луканов.

Все пак е редно да отчетем, че на целия този фон има 4 отбора, които все още работят със същите треньори, с които започнаха сезон 2023/2024. Това са Черно море с Илиан Илиев, Левски с Николай Костов, Локомотив Пловдив с Александър Томаш и Хебър с Любослав Пенев.

Последвайте нашия канал "Спорт по БНТ" във Viber

Последвайте ни и във Фейсбук, за да сте винаги в час с последните спортни новини

Намерете БНТ в социалните мрежи: Instagram, Facebook, LinkedIn, TikTok

Гледайте НА ЖИВО спорт безплатно на: