Нели Маринова- Нешич: В спорта винаги има какво да се учи

Нели Маринова-Нешич е сред последните големи имена от близкото минало на ЦСКА. Родена на 27 май 1971 година в Добрич, тя се превръща в ключов разпределител на клуба през 90-те години. С водеща заслуга за четири от титлите на „червените“ в периода 1991-1995. С националния отбор има бронзов медал от европейското първенство през 2001 г. Развива успешна кариера и в чужбина, печелейки Шампионска лига, Купа на CEV и Топ Тиймс Къп (Чалъндж Къп).

Нели Маринова-Нешич говори пред сайта на ВК ЦСКА.

- Г-жо Нешич, вие сте сред големите имена на разпределителския пост в ЦСКА. Но как се стигна до вашето включване в клуба?

– Първо бях в Академик, знаете, това бе клубът към НСА. Бях две години при тях и ни бяха извикали при жените от националния отбор. Разпределителката, с която бяхме отишли на турне в Америка, реши да остане там и не се върна. Тя беше състезател на ЦСКА. Веднага след това, като се прибрахме, дойде и предложението от ЦСКА.

- Мислихте ли дълго време по това предложение или бързо го приехте?

– Единственото нещо, което ме спря, за да помисля, бе това, че трябва да прекъсна учението в НСА. Това ме накара да се замисля за кратък период, но в крайна сметка прецених, че е по-добре да прекъсна. Тогава спрях за една година и тогава отидох в ЦСКА, за да остана в клуба в следващите около 8 години.

Кой бе причината за този преход?

– Иван Николов. Той полагаше уникални грижи към нас, като за собствени деца. Той ми даде нов старт във волейбола. Това си беше едно ниво повече, по-високо стъпало за кариерата ми. Това ми помогна и волейболно и житейски.

- А лесно ли се адаптирахте към клуба, към момичетата?

– Да. Ние се знаехме. Единственото нещо, е че имаше по-големи от мен на възраст, но и те помагаха, даваха наставления. Аз много израснах в ЦСКА. А с момичетата, които бяха мой набор, се знаехме от националния отбор и не съм имала никакви проблеми.

- Как се справихте с изисквания и целите вътре в клуба, преминавайки от Академик към ЦСКА, сама казахте, че става въпрос за по-високо ниво…

– Не беше нещо много по-различно откъм изисквания. Винаги е ставало въпрос за чисто волейболни неща.

- Как се справя човек с отговорността в такъв случай, да е част от такъв клуб?

– Ние си се справяхме добре. Иван Николов и Верка Николова бяха се погрижили за това. Ние бяхме като техни деца. Във всяко едно отношение. Ако някой иска да сподели нещо, го споделяше с тях. Те се отнасяха с нас добре, ние с уважение. Това трябва да се изживее. Не знам дали в момента някой може да прави същото. Не бих казала, че имаше толкова отговорност, колкото големи очаквания към нас, на които трябваше да отговорим.

- Иван Николов ли се оказа с най-голяма заслуга за вашето развитие?

– Разбира се. На това време да. Даже и в националния ни даде по-голям шанс на едно европейско първенство, когато всички момичета бяха много по-големи от нас и на един важен мач той ни сложи да започнем. Мен като разпределител, всички бяха толкова втрещени, аз бях много млада. Такова доверие към нас. Е, дали сме оправдали това доверие тогава, е друг въпрос, но като цяло вярваше в младите и ни даде ръка.

- Кои бяха най-близките ви момичета от отбора?

– Много приятелства имам, няма как да кажа всички, но със сигурност Юлия Иванова, Тони Зетова, Валя Борисова. Бяхме сплотен колектив в онези години. Ние живеехме близо в един триъгълник и винаги се събирахме заедно, ходихме си по къщите…

- А помните ли по-емблематичните мачове с екипа на ЦСКА?

– Винаги е било дербито с „Левски“. Това си беше възловият сблъсък. От години насам това е мачът, който в ЦСКА винаги сме искали да спечелим. Даже в националния имаше едно леко разделение. „Защо тя играе, защото треньорът е на ЦСКА, за това тя играе“. Не е било толкова гласно, но се е чувало.

- Имахте ли в този период контузии или нещо което трябваше да преодолеете?

– Една контузия, даже вече не си спомням. Но големи контузии не съм имала. Слава Богу прекратих кариерата си без операции. Може би това, че тренирам от малка, тренирах плуване бях много здрава физически, ми помогна да се предпазя.

- Колко беше важно да показвате лидерска психика, на един пост като вашия?

– Като цяло за мен казваха, че съм малко по-мека. Аз не съм била някакъв лидер, който да се изтъква. Не съм ги обиждала, имах си мои начини, с които постихнахме много титли. Винаги съм намирала правилния подход, без да трябва да казвам „аз“.

- Беше ли труден преходът с чужбина? Бързо ли успяхте да се адаптирате?

– Една година ми трябваше, не беше толкова лесно в началото. Вече втората беше по-добре. Но ние заедно с Тони Зетова излязохме в чужбина и си помагахме много. Но изискванията бяха други, много по-различни от това, с което бяхме свикнали в ЦСКА. Развитието на волейбола в онзи период в чужбина бе много скоростно.

- Превърна ли се ЦСКА в една база, за да успеете в чужбина?

– Разбира се. Това, което научих в ЦСКА, в последствие се оказа като фундамент за цялостното ми развитие в чужбина.

- Какво бихте казали на младите, които бързат да заминат за чужбина?

– Винаги има какво да се учи. Да не си мислят, че знаят всичко.

Последвайте нашия канал "Спорт по БНТ" във Viber

Последвайте ни и във Фейсбук, за да сте винаги в час с последните спортни новини

Намерете БНТ в социалните мрежи: Instagram, Facebook, LinkedIn, TikTok