Непогребаният цар - човекът зад легендата

Днешният ден дава повод да си припомним някои факти от живота на цар Фердинанд и историята на държавата ни.

76 години по-късно: Цар Фердинанд с вечен дом във "Врана"

• Цар Фердинанд е роден през 1861 година във Виена. Син е на принц Август Сакскобурггота и на принцеса Климентина, дъщеря на френския крал Луи Филип. /1861/
• През 1887 г. е избран от Народното събрание за български княз. /1887/
• При обявяването на Независимостта на България през 1908 година той става първият български цар на Третата българска държава. /1908/
• През първите 25 години от управлението си, определени като изключително успешни, той модернизира България. По негово време са създадени Софийският университет, Историческият музей, операта, Борисовата градина, Зоологическата градина. БАН е преместена от Браила в София. /1887 - 1912/
• По време на управлението на цар Фердинанд - българите преживяват двете си национални катастрофи. И през 1918 година, в един от най-трудните периоди за държавата ни - той абдикира в полза на сина си цар Борис Трети. /1918/
• Заминава за германския град Кобург, където през 1948 година умира в обкръжението на двете си дъщери Евдокия и Надежда. Преживява смъртта на двамата си синове, както и на монархията в България. /1948/

Едни от последните думи на българския цар Фердинанд са: "кога тръгваме за България". И това е и неговата воля: да бъде погребан тук. Кой е Фердинанд, какви са интересите му отвъд политиката? Гледайте документалния филм на Елиана Димитрова: "Фердинанд - непогребаният цар" в рубриката "В кадър" в петък - 31 май от 22.00 ч. Ето и моменти от него:

Цар Фердинанд - опитен политик, силен характер и максималист - така го виждат историците от дистанцията на времето. Харесван, но и силно критикуван, той се вписва в историята и като първоосновател.

"Цар Фердинанд беше основател на Софийския университет, Фердинанд беше основател на Историческия музей в София, на езиковедския музей в София, той беше основател на Зоологическата градина в София и още много, много, много", разказва проф. Хелмут Шалер - историк, председател на Германо-българското дружество.

"И се оказва, че човекът, донесъл операта в България, е княз Фердинанд", каза акад. Георги Марков - член на ИК за връщане на тленните останки на цар Фердинанд.

Определят го като много начетен, а в семейството децата му го наричали "свети Илия", защото като се ядосал, размахвал често бастуна. Внуците на Фердинанд от сина му цар Борис Трети - Симеон Сакскобургготски и Мария Луиза - никога не са го виждали, само му писали писма.

"Със страхопочитание".

БНТ: Защо?

Защото беше дядото и беше велик човек и ние бяхме малки", каза княгиня Мария-Луиза.

Другите внуци на Фердинанд от най-малкото му дете - Надежда - имат силни спомени от срещата с него.

"Беше симпатичен дядо", спомня си херцог Александър фон Вюртемберг.

"Той ни показваше птиците и пеперудите, които събираше. Имаше един глухар, който не трябваше да докосваме и с пръст, защото щял да ни го отхапе. Спомням си, бяхме малки през 30-те, когато беше направил в Кобург изложба на сбирката си от птици", отбеляза херцог Ойген фон Вюртемберг.

"Бях 8-годишна, когато майка ми ни заведе при него, изпитвах страх. Трябваше да направя един красив реверанс. Но той беше толкова мил: погали ме по главата и каза: "толкова приличаш на Надежда, ти си моята малка Надежда". Беше истински добър дядо", допълва херцогиня София фон Вюртемберг.

Друга страст на Фердинанд била музиката. Често гостувал на семейството на Рихард Вагнер.

"Ние, хората от Кобург, знаем, че той много е обичал театъра, давал е пари за театър, разговарял е с артистите, дори понякога е излизал на сцената. Така съм чувал", обясни д-р Харалд Бахман - почетен председател на дарителите на Кобургската областна фондация.

След смъртта си цар Фердинанд е положен в дървен ковчег в криптата на католическата църква Свети Августин в град Кобург. Той никога не бе погребан в земята, стоеше така - сякаш е стегнат за път. До днес.