Начало
назад
Обезличава ли се българската история в учебниците - МОН започва преглед на съдържанието до 10. клас
Обезличава ли се българската история в учебниците и има ли в тях патриотизъм? Тези въпроси повдигна в студиото на "Говори сега" миналата неделя конституционният съдия и член-кореспондент на БАН проф. Атанас Семов. В разговора ни той цитира конкретно учебно съдържание и зададе въпроси. Трябва ли да се променят учебниците? Учи ли ни училището на родолюбие и подменя ли се умишлено историята ни?
Хубави корици, много снимки и никакво послание за патриотизъм. Това намира в учебниците по история и литература, конституционният съдия и член-кореспондент на Българската академия на науките проф. Атанас Семов.
"По български език и литература се учат много малко български произведения. Учат се бездушно, безпатриотично. Записките на Захари Стоянов са отписани от учебната програма. Вместо това в учебната програма има Легенда за рома. Робството е пространство. Няма го еничарството, Баташкото клане. Извинете ме за израза, самите учебници са подложени на клане, да не остане в тях нищо, което да формира национална гордост, за национална принадлежност. Хвърковатата чета е изхвърчала. Бенковски е просто загинал и няма нито дума за кървавото кладенче край Тетевен и за разнасяната по улиците отсечена глава на Бенковски, за да плаши раята. Левски е просто заловен от турската полиция и обесен в София като обикновен престъпник. Гоце Делчев е представен като роден в Македония трафикант на оръжие и нищо друго, той не е герой, той е организирал канал за оръжие. В учебниците съдържанието не е невярно, а начинът, по който е поднесено, създава лоша, невярна представа. Затова подех инициативата "Да върнем България в българското училище", казва проф. Семов.
Лоша и оскъдна формулировка проф. Семов вижда и в учебниците по история за 10-и клас.
"Почти цялата българска история е насметена в кьошето и събрана в 10-и клас, преди това българска история почти не се учи. За Древен Египет в 5-и клас се учи повече отколкото за Първата българска държава. Едно текстче в учебника по история за 10-и клас разказваше за това какво е било положението на българите по време на робството. Те били онеправдани, рая, в скоби – стадо, плащали високи данъци, живеели в ниски къщи, нямали право да носят хубави дрехи. Това е драмата, за която дават живота си нашите революционери", обяснява той.
Съдържанието в учебниците се одобрява от Министерството на образованието, а учителите са тези, които избират издателството, по което да преподават.
"В моята дълга практика, която е 35 г. мога да кажа, че три пъти съм имала промени, като настоящата е много добра. В един учебник по история или в един урок по история не може да има безкрайно много съдържание за един национален герой. Какъвто и да е той".
На това мнение е Жанина Калчева - учител и член на Сдружението на преподавателите по история.
"В новото учебно съдържание, което излезе преди няколко години, нещата са по-обрани и тук вече е ролята на учителя да отвори път, да даде подходящ поглед на детето към съответна тема, която го вълнува. Децата много се вълнуват от темата робство. И целта на учителя е да обясни в какво се изразява робството и какво значи свобода. Това са две основни понятия в материала за 10-и клас по отношение на тези 500 години", допълва тя.
БНТ: А пише ли някъде и за тези убийства, които са се случвали?
Жанина Калчева: Не, не пише, но това може да се каже от учителя.
БНТ: В учебниците обаче, по които аз съм учила, тези неща си бяха написани и на хартия. Вие как обяснявате на учениците какво значи рая?
Жанина Калчева: Зависимо население, което няма право на нищо, няма право да работи, да бъде 100% под контрол. Това е рая. Човек, който няма права. Стадо.
За да разберем как се пишат учебници по история, се отправяме към Българската академия на науките. Там се срещаме с проф. Лизбет Любенова – автор на учебно помагало, историк и директор на Научния архив на БАН.
Аз съм участвала само в два учебника. Това е "Моята България". Тенденцията беше да се създаде един екип, който да пренапише историята в една родолюбива светлина. Показали сме другото лице на войната, втората генерация възрожденски дейци. Не само Ботев, Левски, Каравелов, а и по-дребните дейци, тези, които са на втора линия, защото от тях също е зависело много. Месеци наред ни беше необходимо, за да одобрят това учебно помагало. Ние сами структурирахме уроците. Работихме целият екип. След това минава цензура на Министерството на образованието, която казва това трябва да падне, това не ни харесва. Тук трябва да се съкрати. Карахме се за трактовки, за това, че историята трябва да бъде по-романтично написана. Аз мисля, че трябва да бъде написана по-реалистично, защото, когато животът те притисне в ъгъла ще бъдеш по-объркан, особено ако си подготвен и знаеш кои са силите, които движат световната история и в този смисъл наистина имахме спорове. Дори за термини.
БНТ: За кои термини става въпрос?
Проф. Лизбет Любенова: Ами дори един термин като "младотурци". Има младотурски преврат, не било ясно какво е младотурци, но ти имаш раздел "термини" и обясняваш какво е "младотурци". С много неща аз лично не се съгласих, не мога да приема, че има зверства и геноцид на българския народ и ние трябва да го крием. Защо?
БНТ: И отстъпихте ли?
Проф. Любенова: Не. След като моето име стои там, аз дори на една колега, няма да казвам от коя гимназия, казах: "Чудесно, преработете го, но сложете Вашето име. Аз моето име няма как да го сложа под такъв текст".
Според проф. Любенова често в учебниците личи политически отпечатък.
"Линията на Министерството на образованието зависи също от правителствената промяна. Всяка политическа сила като дойде на власт, в зависимост от това дали е ориентирана на запад, на изток, наляво, надясно, иска да е нейната истина. Историята е манипулативна наука, няма защо да се заблуждаваме. В света има една тенденция да не се сблъскват народите, навсякъде глобализацията си казва думата. Когато Великите сили имат какво да разрешават помежду си, те бутат малките народи и взривяват етническата карта. В този смисъл наистина в учебниците има термини, които са омекотени", казва тя.
Според историка, политик и автор на учебник по "Родинознание", който е забранен в училищата - Костадин Костадинов, промяна на историята има и в други европейски държави.
Имаше един учебник на една от авторките, да не ѝ споменавам името, но тя беше написала как на Шипка се били български, румънски и руски воини. Няма нито един румънец, който да се е бил на Шипка. Общо взето това нещо се случва в цяла Източна Европа, след като бяхме победени в Студената война. Случваше се и в Русия, и в територията на бившия Съветски съюз, до време, в което местните управляващи успяваха да променят политиките си. Случва се и в Западна Европа, където се подменя в момента основният фундамент, на който е изградено западно европейското общество, който е християнски, консервативен, в момента се подменя с нещо, което е антихристиянско и не бих го нарекъл даже либерално, той граничи с фашизъм... Идеята е да се унищожат националните държави и да се създаде едно ново наднационално общество, което казват, че ще бъде четвъртата човешка цивилизация, която ще съществува в историята на човечеството", обясни Костадинов.
Потърсихме за коментар и Министерството на образованието и науката. Оттам отклониха поканата ни с обяснението, че започват преглед на учебното съдържание от 1-ви до 10-и клас.
"Това е начинание, което трябва да бъде подкрепено и поздравено, защото е важно да се разбира, че в ЕС националната конституционна идентичност на държавите е защитена и гарантирана. Т.е., европейската представа за толерантност не само не забранява историческата памет и достойнство, а ги съхранява и опазва", каза проф. Семов.
"Историята на България трябва да се учи в по-малките курсове. А след това да има един затвърждаващ курс", смята Костадин Костадинов.
Съдържанието трябва малко да се съкрати, за да могат определени акценти да се поставят и да се развият възлови теми, а не да се пълни с много съдържание. Децата не могат да го поемат това нещо. Много фактология с много дати, примерно давам Ви Балканска война. На тази дата е избухнала, на тази дата е имало сражения, на тази дата е подписан мирен договор, водели са преговори. Всичко това утежнява текста, децата няма да го запомнят. По-добре е да знаят какво сме целели с тази Балканска война. Какъв е бил нашият приоритет, къде са грешките на политиците и защо завършваме с национална катастрофа, добави проф. Любенова.
В преразглеждането на учебното съдържание ще се включат над 170 специалисти от цялата страна. Колко време ще продължи прегледът не е ясно.
