Окончателно: Кабинетът прие Плана за възстановяване и устойчивост

Кабинетът прие Плана за възстановяване и устойчивост, по който можем да получим близо 13 млрд. лв. от ЕС за следкризисно възстановяване. Утре Планът ще бъде представен пред Европейската комисия, обясни премиерът Стефан Янев. България и Нидерландия са единствените страни-членки на ЕС, които все още не са внесли своите Планове в Брюксел.

Планът е факт след 5 месеца обсъждания и корекции. Всъщност, служебното правителство коригира плана на кабинета "Борисов 3". Поради тази причина се забави и представянето му пред Брюксел. Теоретично - ако техническите служби на ЕК прегледат нашия План за по-малко от 2 месеца и след това Съветът в състав финансови министри го одобри, можем и да получим авансовото плащане. Но шансът това да се случи до края на тази година, според експертите, е минимален.

Иначе по Плана България може да получи около 12,9 млрд. лв. - пари по най-различни проекти за възстановяване на икономиката от кризата. Според кабинета, тези 12,9 млрд. ще привлекат още 8 млрд. допълнителни инвестиции. Така общо в следващите шест години страната може да привлече 21 млрд. лв. средства, според вицепремиера Атанас Пеканов.

Първоначалните срокове за внасянето на Плана бяха първите шест месеца на годината. Заради забавянето все още не е докрай ясно дали ще можем още тази година да получим авансово плащане от ЕК в размер на между 11-13% от общия пакет.

Планът, който трябва да ни помогне да излезем от кризата, има 59 инвестиционни проекта и 46 реформи.

Сред основните приоритети е енергетиката, където са предвидени 878 млн. лв. за ВЕИ и фотоволтаици, 140 млн. - за соларни инсталации, 1,8 млрд. за енергийна ефективност на сградите. И реформа за спасяване на заетите във въглищните централи чрез Държавно предприятие за конверсия.

То реално ще ни даде възможност държавата да подпомага, да наема хора, които са били съкратени в тези региони и да ги използва за рекултивация, конверсия на тези региони, каза Атанас Пеканов, вицепремиер по управление на европейските средства.

България ще предложи две дати за отказване от въглищната енергетика, което ще засегне централите в Маришкия басейн.

Предпочитаме 2040 г. Но нека да не си играем с датите, да не плашим хората, каза Стефан Янев, служебен министър-председател.

В Плана има корекция спрямо юлския и априлския вариант по отношение на бизнеса, за който са предвидени около 1,2 млрд. лв.

Цялата Програма за икономическа трансформация е 1,2 млрд. 840 млн. - грантове, безвъзмездна финансова подкрепа, и останалите 360 млн. - финансови инструменти, допълни Пеканов.

Планът предвижда още реформи в здравеопазването и образованието. За купуване на медицински хеликоптери - 86 млн. лв. и за Център за лечение на инсулти - 107 млн. За високотехнологични учебни кабинети - 480 млн.

По реформите в областта на върховенството на закона, каквито изисквания постави ЕК, екипът на Пеканов е срещнал сериозен отпор и опити за блокиране, обяви той.

Бяхме индикирали и към ВСС, и прокуратурата, но от тях не чухме предложения, не чухме как може да се подобрят тези параметри, затова Министерството на правосъдието предложи реформи, които да отговорят на критиките, които получаваме от години, обясни Пеканов.

В правосъдието са предложени реформи за повишаване отчетността на главния прокурор, законодателство за регулация на лобизма и по-сериозни антикорупционни мерки.

Кабинетът отговори и на критиките, че е забавил Плана. Янев и Пеканов посочиха, че са заварили тежко наследство.

Търпяхме критики, че сме забавили Плана, но това беше значимо, за да гарантираме, че тези средства ще бъдат използвани по най-добрия начин. Получихме уверения и чуваме сигнали от различни партньори, че това забавяне значително е довело до промяна, подобряване на резултата, на ефективността на тези мерки и реформи, които ще обусловят следващите години на развитие на нашата страна. Смятам, че защитихме за България тези 12,9 млрд. лв. въпреки тежкото наследство и безпрецедентната политическата ситуация, каза още Пеканов.

И накрая: премиерът призна, че по много от проектите и реформите ще трябват законодателни промени през Народното събрание.

Планът се прави с ясното съзнание, че определени сектори ще изискват законодателни промени. Това е комуникирано с политическите партии, представени в 46-ия Парламент, и го очакват. Разбира се, законодателният процес ще мине през НС. И в този смисъл не може да се каже, че сме взели предварителен ангажимент. Всичко предстои да се развие, както реши Парламентът, както реши народното представителство.

Планът предвижда още реформа в социалната сфера чрез въвеждане на диференциран минимален доход, който достига 39 на 100 от линията на бедност.

Оттук нататък предстои техническа оценка от службите на Европейската комисия - минималният срок е 2 месеца. След което Планът ни трябва да бъде одобрен от Съвета на ЕС във формат финансови министри.