Опасни ли са лешоядите за хората?

Опасни ли са лешоядите за хората? А хората за лешоядите? Тези въпроси получиха отговор преди дни в Сливен, след като два лешояда се приземиха в града и съжителстваха два три дни с хората. Развръзката за всички е благоприятна.

Подобна гледка, лешояд да живее сред хората не се случва често, но не е и изключение поне в Сливен. Последната близка среща е от края на март. Върху гаражи, а в последствие и на земята са забелязани нетипичните за градска среда птици.

"Бяха 2-3 дена като отначало беше засечена едната птица, после се установи че има още една птица по марката, те имат крилни марки. Някои от птиците са маркирани с предаватели, но тези двете птици не бяха с предаватели, но по крилната марка се разбира откъде са пристигнали, кога са пристигнали. От историята, която разказаха "Зелени Балкани" разбрахме, че те около половин година са живели във волиерата и са пристигнали от Англия", обясни Инж. Ирина Петрова, директор на ПП "Сините камъни", Сливен.

След подадените множество сигнали от граждани за необичайната визита от Природен парк "Сините камъни" успяват да заловят птиците.

"Искам да кажа, че тези птици никак не ми съдействаха, за да мога да ги хвана по-лесно, напротив явно защото са отглеждани от малки в зоопарковете и имат опит с хващането им и когато ме видяха с кепа се поуплашиха и доста дълго бягаха, но все пак успяхме да ги хванем и да ги върнем там където им е мястото", заяви Красимир Цуцов, експерт ПП "Сините камъни".

А мястото е специално изградено пространство по програма на "Зелени Балкани" за възстановяване на белоглавия и черния лешояди. Природозащитниците ни обясняват и защо хищни птици мирно
съжителстват макар и за кратко с хората.

"Това се случва, когато имаме дарени от зоопаркове птици за нашата рентрудукционна програма и те нямат опит в летенето и в дивия живот. Когато времето е лошо и няма подходящи условия за летене, термики или пък въздушни, добри въздушни течения поради това че нямат опит като излетят изведнъж губят височина и падат все по-ниско и по-ниско и накрая кацат на земята. Хубавото е, че при повторно освобождаване обикновено са си научили урока и не се случва това нещо", посочи Симеон Марин, Координатор полеви дейности "Светло бъдеще за черния лешояд", Федерация на природозащитните сдружения "Зелени Балкани".

Заедно с двете птици е освободена и още една, но за нея се смята, че е успяла да се адаптира в природата. В момента във волиерата има около 25 птици. 11 черни лешояда, останалите са белоглави. За 10 години от старта на програмата в природата са пуснати над 350 птици.

"Вида беше изчезнал в Стара планина, не гнездеше преди 10 години. Сега вече имаме в Котел и във Враца. Имаме колонии от порядъка на 10-15 двойки във Враца и десетина двойки в Котел", допълни Симеон Марин.

"Между сливенската и Котелската планина има вече загнездени белоглави лешояди и имат потомство и затова ще се радваме да кажем, че белоглавият лешояд вече се е настанил трайно в природен парк Сините камъни. В момента се работи за завръщането на черния лешояд", обясни инж. Ирина Петрова, директор на ПП "Сините камъни", Сливен.

А лешояди трябва да има казват природозащитниците, за да се запази природното равновесие. Лешоядите са санитарите на природата, а тяхното грациозно реене в небето с размах на крилете почти три метра предизвиква възхищение. Природозащитниците са си поставили и още една
цел.

"Крайната ни цел е възстановяване на символа на българската природозащита брадатия лешояд... Обаче по пътя към възстановяване на брадатия лешояд имаме да преминем по-дълъг път и ние самите да се обучим и да се разучат заплахите", обясни Симеон Марин.

Поредната група лешояди ще бъдат пуснати в дивата природа най-рано в средата на май. А ако видите птица на необичайно за нея място, не се опитвайте да я хванете, а се обадете на експертите от природните паркове в страната или на природозащитниците. Те знаят какво да правят.

Репортаж на Румяна Стефанова и Румен Колев