Откриха газовата връзка Литва - Полша

Европейски държави продължават да предприемат стъпки към енергийна независимост от Русия. Газопреносните системи на Литва и Полша вече са свързани. Така Варшава ще може да получава около 2 млрд. куб. метра газ годишно, а Вилнюс има връзка с газопреносните системи в Западна Европа. Освен България Полша е другата страна от Евросъюза, за които "Газпром" спря доставките на руски газ.

Президентите на Литва, Латвия, Полша и еврокомисарят по енергетика откриха официално газовата връзка и газопровода.

Трасето е с дължина 508 км и свързва мрежите на Литва и Полша. Варшава ще получава около 2 млрд. куб. метра газ годишно - или около 10% от потреблението си за година. Газопроводът ще достигне пълния си капацитет през октомври.

Досега газопреносната система на Литва беше интегрирана само на изток, сега вече има връзка и на запад.

"Заради изключителната далновидност на Полша и Литва в работата по този проект, финализирането му не би могло да дойде в по-добър момент. Войната на Русия в Украйна ни накара да преосмислим силните и слабите си страни в сферата на енергетиката. Решението на "Газпром" да спре доставките на газ за Полша и България бележи поредната повратна точка в настоящата криза. Това е последният опит да се използва енергията като инструмент за изнудване", каза Кадри Симсон, еврокомисар по енергетиката.

Кремъл не успя да ни изнудва заради тази газова връзка, каза полският президент, а според литовският му колега интерконекторите са само елемент от стратегията за независимост от руския газ.

"Благодарение на усилията на всички, работили по тази газова връзка, и на онези, които продължават работата по други подобни проекти, ние приехме спокойно новината, че няма да има директни газови доставки от Русия към Полша. Благодарение на усилията ни, не беше възможно да ни плашат и изнудват", каза Анджей Дуда, президент на Полша.

"Този проект е много важен елемент от извоюването на независимост от руските енергийни източници. Но трябва да сме наясно, че този тип интерконектори са само част от решението на проблема", каза Гитанас Науседа, президент на Литва.

Проектът е на стойност около 500 милион евро, финансиран е с пари от Брюксел, и изграждането му започна през 2020 г.