Папа Франциск: 10 години мисионерска ревност по пътищата на милосърдието

Изминаха десет години от 13 март 2013 г., деня, в който Хорхе Марио Берголио беше избран за Свети Петровия престол.

Неговият понтификат е белязан от страстта към евангелизацията и от постоянния път на реформиране на Църквата в мисионерски смисъл. Едно десетилетие, през което времето е придобило две различни измерения: прогресивно, за да започнем процеси, и кръгово, за да тръгнем към другия и да се върнем обогатени в мислите и сърцата.

„Времето е по-голямо от пространството“: това твърдение на папа Франциск, съдържащо се в първото му апостолическо насърчение Evangelii gaudium, заключва по ефективен начин десетте години, изминали от началото на неговия понтификат. Всъщност за Хорхе Марио Берголио – първият папа йезуит, първият родом от Латинска Америка, първият, избрал името Франциск и в съвремието избран след оставката на своя предшественик – „пространството кристализира процесите, времето вместо това се проектира към бъдещето и ни тласка да вървим с надежда“. Ето защо това значение на времето се превръща в ключ към разбирането на настоящия понтификат, който се развива по два начина: единият прогресивен, а другият кръгов. Първият е този, който позволява да „се започнат процеси“, вторият обаче е измерението на срещата и братството.

В прогресивното измерение на първо място е Апостолическата конституция Praedicate evangelium: обнародвана през 2022 г., която дава по-мисионерска структура на Курията. Сред въведените новости се открояват създаването на Ведоство за служба на милосърдието и новото Ведоство за евангелизация, ръководени пряко от папата. Документът също така се фокусира върху участието на миряни мъже и жени в Римската курия и финализира многобройните реформи, осъществени в продължение на десетилетие от папа Франциск в икономическата и финансовата сфера, включително създаването на Секретариата по икономика през 2015 г.

Процесите, инициирани от Берголио, засягат и икуменизма, междурелигиозния диалог и синодалността. През 2015 г. беше установен Световният ден на молитва за грижата за творението, който да се чества всяка година на 1 септември заедно с Православната църква, за да насърчи християните към „екологично обръщане“. Насърчение, повторено и във втората енциклика на папата (първата, Lumen fidei, е споделена с неговия предшественик Бенедикт XVI), Laudato si' относно грижата за общия дом, също публикувана през 2015 г. Гръбнакът на документа е призива за „промяна на курса“, така че човек да поеме отговорност към ангажимента да се „грижи за общия дом“. Ангажимент, който включва също изкореняване на бедността, внимание към бедните и справедлив достъп за всички до ресурсите на планетата.

На 12 февруари 2016 г. в Куба Франциск се срещна с патриарха на Москва и цяла Русия Кирил и с него подписа съвместна декларация за прилагане на практика на „икуменизма на милосърдието“, т.е. общия ангажимент на християните да изграждат по-братско човечество. Трагично актуален ангажимент, когато на 16 март 2022 г., в разгара на войната в Украйна, Франциск и Кирил провеждат онлайн разговор, в който потвърдиха общите си усилия „за спирането на огъня“, фокусирайки се върху „преговорния процес“. Незабравимо беше икуменическото поклонничество на мира в Южен Судан, осъществено миналия месец от папата заедно с архиепископа на Кентърбъри Джъстин Уелби и модератора на общото събрание на Шотландската църква Иен Грийншийлдс. Що се отнася до междурелигиозния диалог, крайъгълен камък е документът за човешкото братство за световен мир и общо съжителство, подписан на 4 февруари 2019 г. от папата и великия имам на Ал-Азхар Ахамад ал-Тайиб в Абу Даби. Текстът е основна стъпка в отношенията между християнството и исляма, тъй като насърчава междурелигиозния диалог и недвусмислено осъжда тероризма и насилието. Що се отнася до синодалността Франциск направи важна промяна: следващата редовна обща асамблея, 16-та, насрочена във Ватикана в два момента, през 2023 г. и през 2024 г., на тема „За синодална църква: общение, участие и мисия“, ще бъде последният етап от тригодишно пътуване, съставено от слушане, разпознаване, консултации и разделено на три фази: епархийска, континентална, универсална.

В прогресивното времево измерение на Франциск е и борбата срещу злоупотребите, чиято кулминационна точка бе срещата на върха за защита на непълнолетните, проведена във Ватикана през февруари 2019 г. Ясен израз на волята на Църквата да действа с истина и прозрачност, среща, чийто резултат е Motu proprio Vos estis lux mundi, който установява нови процедури за докладване на тормоз и насилие и гарантира, че епископите и богопосветените настоятели носят отговорност за своите действия.

Второто измерение, „кръговото“ от времето на папа Берголио, се върти около вниманието към перифериите, както географски, така и екзистенциални: оттук, казва Франциск, реалността се вижда по-добре, отколкото от центъра, и именно оттук човек се връща обогатен в мисълта и сърцето. 40-те международни апостолски пътувания са емблематични за това, почти всички с периферни дестинации, както и 36-те посещения в Италия, разделени между частни моменти и публични пътувания: първото, направено на 8 юли 2013 г., беше до остров Лампедуза, драматичното сърце на миграционния феномен в Средиземно море. Също така от голямо значение бе посещението през април 2016 г. в бежанския лагер на Лесбос, Гърция, в края на което Франциск прие 12 сирийски бежанци в папския полет, за да им бъде оказана помощ в Рим. Темата за миграциите (която трябва да бъде разработена според четири глагола: прием, защита, насърчаване и интегриране) е другото спрежение на „кръговото време“ на настоящия понтификат, тъй като обхваща постоянната борба срещу „културата на отхвърлянето“ и „глобализацията на безразличието“.

Непрекъснатият ангажимент за мира също е част от „кръговото време“ на Берголио. Възхитителен израз на това е енцикликата Fratelli tutti: публикувана на 4 октомври 2020 г., която призовава за братство и социално приятелство и твърдо казва не на войната. Две години по-късно, когато конфликтът в Украйна избухна, призивът, съдържащ се в този документ за „истински и траен мир“, който започва от „глобална етика на солидарност“, ще изглежда пророчески в един свят, който все повече преживява „трета световна война на части“.

Други примери за тази „дипломация на мира“, насърчавана от папата, са инициативата „Призив за мир в Светите земи“, която се проведе на 8 юни 2014 г. във Ватиканските градини заедно с президентите на Израел Шимон Перес и на Палестина Махмуд Абас и установяването на дипломатически отношения между Съединените щати и Куба на 17 декември същата година. Историческо събитие, за което самият Франциск посвети месеци, изпращайки писма до държавните глави на двете страни Барак Обама и Раул Кастро, за да ги призове да „започнат един нов етап“. Временното споразумение между Светия престол и Китайската народна република за назначаването на епископи, подписано през 2018 г., подновено през 2020 г. и удължено с още две години през 2022 г. Освен това през последната година, белязана от конфликта в Украйна, папата е лично ангажиран с мира: на 25 февруари 2022 г. той посети посланика на Руската федерация при Светия престол Александър Авдеев и по различни поводи разговаря по телефона с украинския президент Володимир Зеленски. Нещо повече, призивите му да замлъкнат оръжията бяха многобройни и многократни.

Дори евангелизацията – наистина, страстта към евангелизацията, както гласи темата на цикъла катехезиси на общата аудиенция, който се провежда в момента – е част от „кръговото“ времево измерение на Франциск: станало красноречиво през 2013 г. след Evangelii gaudium, то трябва да се характеризира от радостта, от „красотата на Божията спасителна любов“, от една „излизаща“ Църква, близка до вярващите, готова за „революцията на нежността“.

Силна, освен това, е връзката между Франциск и неговите предшественици, белязана на 27 април 2014 г. от канонизирането на Йоан XXIII и Йоан Павел II. Към тях се присъединяват Павел VI, канонизиран на 14 октомври 2018 г., и Йоан Павел I, беатифициран на 4 септември 2022 г., чиято усмивка си спомня настоящият папа, е символ на „Църква с щастливо лице“. Специално място обаче принадлежи на почетния папа Бенедикт XVI, който почина на 31 декември 2022 г. За десет години папата никога не скри огромното си уважение, което изпитва към Йозеф Ратцингер: на няколко пъти той хвали неговата богословска изтънченост, доброта и отдаденост . На 5 януари тази година той предстоятелства погребението му на площад „Свети Петър“, първият папа от съвременната епоха, който отслужи погребението на един от своите предшественици.

Ето защо сега Франциск започва единадесетата година от своя понтификат и го прави придружен от надежда: който се надява, никога няма да бъде разочарован, казва той, защото надеждата има лицето на Възкръсналия Господ.

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube