Пътят в чужбина ли е вярното решение за младите ни футболисти

Все повече са българските млади футболисти, които решават да оставят родината зад гърба си и да потърсят своето развитие навън. Италия и Германия са най-честите дестинации за талантите, които са готови да опитат късмета си в условията на много по-сериозна конкуренция, но и там, където им предлагат много по-добра работна среда.
Свикнахме през последните години с обстановката в българските детско-юношески школи. Огромен процент от тях не предлагат нито необходимото качество на материална база, нито на тренировъчен процес. Свикнахме да поглеждаме към големите отбори от Западна Европа, за да правим съпоставка.

Към днешна дата изоставането ни е толкова голямо, че не се вижда как можем да стигнем до нивото дори на отборите, които не са кой знае колко популярни.
Наскоро попаднах на клип в Twitter от мач в Австрия. Над 1500 души създаваха колоритна атмосфера на двубой с участието на дечица под 7-годишна възраст. А у нас за тези хлапета се сещаме единствено, когато родителите им се сбият по време на мача. Защото тогава е интересно.

“Преди години моята философия беше, че младите играчи са добри, ако се наложат във водещите ни отбори. Да натрупат година-две опит, да натрупат цена - собствена и клубна и да излизат навън. Последните 5-6 години си промених мисленето, защото виждам, че те не се формират по правилния начин. Може би е по-добре, когато навършат 16 години да отидат някъде. Рисковано е, защото на малка възраст сменяш култура, начин на живот, взаимоотношения, но може би е правилният начин”, ми каза в разговор преди няколко дни в студиото на “Арена спорт” футболният агент Лъчезар Танев. Тъжно, но самата истина.

Всеки с по-смели мечти и огромно желание за реализация се оглежда към Запада много по-рано.

Проучването ми показва, че в момента над 50 български футболисти, родени след 2000 г. играят в отбори из цяла Европа. Немалка част от тях все още не са навършили пълнолетие. Концентрацията на наши момчета зад граница е в юношески тимове от Италия и Германия, но имаме такива и в Англия, Испания, Австрия и др.
Това би трябвало да доведе до по-силно представяне на юношеските ни национални отбори до 17 и до 19 години. На последните квалификации за Европейско първенство обаче България U17 с осем българчета играещи в чужбина не беше на нужното ниво. Отборът завърши на трето място в група с Швейцария, Турция и Сан Марино. Нашият тим, воден от Йордан Петков, имаше в състава си Марио Младенов (Рапид Видена, Австрия), Теодор Минчев (Арсенал, Англия), Стоян Пергелов (Бирмингам, Англия), Иван Сулев (Каляри, Италия), Джанер Садетинов (Перуджа, Италия), Борис Кехайов (РВ Ерфурт, Германия), Кристиян Ирмиев (Кьолн, Германия) и Адриан Райчев (Пиза, Италия).

Ако сравним състава на победителя в групата Швейцария ще ни направи впечатление, че само трима са играчите, които се готвят извън алпийската държава. В тима на Турция са също осем, като седем от тях са в германски отбори, защото родителите им работят в страната вече над 20 години.

Често обичаме да се сравняваме с балканските народи. Ето защо трябва да отбележим, че в състава на Сърбия за елитния кръг на квалификациите за ЕП 2023, който се проведе в края на месец март, имаше само един играч от чуждестранен тим - вратарят Виктор Джогич (Монпелие, Франция). Сърбия се класира за еврошампионата, който започна на 17 май в Унгария. Хърватия също ще бъде на първенството и отново само с един “чужденец”, играещият в Рома Сергей Левак.

Качваме възрастовата група. Националният ни отбор до 19 години също не успя да се класира за Евро 2023. В състава за квалификациите имаше трима, играещи зад граница. Това бяха вратарят Давид Василев (Валенсия, Испания), защитникът Мартин Георгиев (Барселона, Испания) и Неджиб Хаджа (Шалке 04, Германия). За първенството в Малта от Балканите се класира само Гърция, а в селекцията на “елините” нямаше нито един, който играе извън пределите на южната ни съседка.
Да се върнем отново у нас и да видим каква е тенденцията при трансферите на българските играчи извън страната.

Нека направим съпоставка с не толкова далечното минало.

В началото на 90-те години на ХХ век българските футболисти са сред трансферните цели на сериозни европейски отбори. Така една вълна от играчи, които са между 23 и 26 годишни имат възможността да излязат на голямата сцена. Това е поколението на Христо Стоичков, Красимир Балъков, Борислав Михайлов, Трифон Иванов, Емил Костадинов, Йордан Лечков, Цанко Цветанов, Даниел Боримиров, Ивайло Йорданов. Всички те получават своя шанс във вече зряла футболна възраст, натрупали сериозен опит по терените в България. Барселона, Спортинг Лисабон, Бетис, Порто, Беленензеш, Хамбургер, Мюнхен 1860 и Валдхоф са отборите, които дават шанс на тези, които малко по-късно ще изведат България до футболния ѝ Олимп.

20 години по-късно ситуацията се променя.

Поколението, в което звездите бяха Димитър Бербатов, Стилиян Петров и Мартин Петров гледа към чужбина много по-рано. ЦСКА трансферира и тримата към клубове от Западна Европа на по 19-20 години. През 1998 г. Мартин Петров потегли към Сервет, през 1999 г. Стилиян Петров беше трансфериран в Селтик, а две години след него в Байер Леверкузен беше продаден Бербатов.
Съвкупност от фактори води до това, че през 2023 г. имаме голям брой български футболисти, които не желаят повече да тренират в родината си. Родителски амбиции, лоша материална база, неподготвени треньори, обстановка, образование. Всичко това в един момент натежава и решенията се взимат много по-лесно.

Някои от тези момчета вече са част от първия отбор на България. Петко и Андреа Христови, Илия Груев, Никола Илиев и Димо Кръстев вече дебютираха за “лъвовете” след като спечелиха вниманието на футболните експерти с представянето си в Италия и Германия. С интерес следим изявите и на Мартин Георгиев в Барселона. Дали обаче това е гаранция за силен национален национален отбор след 4 или 5 години?

Автор Радостин Любомиров

Последвайте нашия канал "Спорт по БНТ" във Viber

Последвайте ни и във Фейсбук, за да сте винаги в час с последните спортни новини

Намерете БНТ в социалните мрежи: Instagram, Facebook, LinkedIn, TikTok