Петте години във външната политика на Румен Радев

Прагматична, своенравна и невинаги ясна - така експерти определят външната политика на президента Румен Радев. От ден първи в президентската институция Радев ясно обяви, че САЩ са нашият основен стратегически партньор, санкциите срещу Русия трябва да бъдат отменени, а Европейският съюз да изгради капацитет за единен отговор на мащабни кризи.

Разходка в президентството - как изглежда отвътре работното място на държавния глава

77 визити зад граница. Над 30 чуждестранни президенти приети в София. Стотици двустранни и многостранни срещи у дома и в чужбина. Стотици речи и изказвания. Първите пет години външнополитическа дейност на Румен Радев – последните две в свят под ограничения заради пандемията.

"Българската външна политика трябва да се формира у нас и защитава в чужбина, а не обратното", заяви президентът Румен Радев.

Балансирана и единна външна политика, предвидима и с ясни цели. Румен Радев е убеден застъпник на многостранната дипломация.

Румен Радев: Политическата промяна е само първата крачка

"Работих за засилване на сътрудничеството както с ЕС и НАТО, така и с геополитическите и икономически фактори, като САЩ, Китай, Русия, Япония и Германия", допълни Румен Радев.

Радев е поддръжник, но и критик на недъзите на съюзите, в които България членува - ЕС и НАТО.

"В момента този ЕС има амбицията да бъде фактор на световната сцена, търси своето място, но е поставен в един стратегически триъгълник - САЩ, Русия, Китай", добави Румен Радев.

Радев стана президент, когато Доналд Тръмп влезе в Белия дом в САЩ, а Еманюел Макрон - в Елисейския дворец във Франция. За НАТО настъпи нова, по-трудна ера. Макрон оповести "мозъчната смърт" на Алианса, а Тръмп поиска от съюзниците повече средства за отбрана.

"Вторият мандат" - церемонията

"Не виждам бъдещето на Алианса като съюз между производители и клиенти, а на партньори, които заедно развиват сигурността си, развиват високи технологии и заедно произвеждат военно оборудване", коментира Румен Радев.

Радев се опита да участва в усилията за възстановяване на диалога НАТО-Русия, да бъде туширано напрежението в Черно море и да бъде възстановен диалога Брюксел-Москва.

С каква заявка влезе в политиката Румен Радев

Съединените щати са основен стратегически партньор на България, смята Радев. Три пъти се срещна с президента Доналд Тръмп на международни форуми.

Летя на френски самолет "Рафал" на едно от посещенията си при президента Макрон във Франция.

"Бихме се с друг самолет, Вас тук Ви бомбардирахме, Вие не видяхте", каза Румен Радев.

Ако можеше обаче, Радев щеше да предпочете други изтребители за българските ВВС, а не F-16.

"Президентът на Република България не е против F-16. Президентът е за това не просто да си купим самолет от нашия стратегически партньор, а този самолет да има способности", подчерта Радев.

За Русия: В кампанията си, по време на мандата си, а и сега, Радев е убеден: Трябва диалог с Москва.

"Русия не може да ни бъде и враг", поясни българският президент.

Радев понесе обвинения в русофилство заради призива си да паднат санкциите на ЕС срещу Русия заради анексията на Крим.

"Санкциите не могат да траят до безкрай, трябва да се търсят решения, които водят към мир, с всички възможни средства на дипломацията", уточни Румен Радев.

Нито ЕС, нито НАТО имат интерес от противопоставяне, настоя той, в годините, в които НАТО изпрати 5000 военни в Прибалтика след анексията на Крим.

"Крим е руски в момента, какъв да е", заяви Румен Радев.

По-късно Радев уточни, че анексията на Крим е в нарушение на международното право, но политическата реалност в момента е друга. Противопостави се и на критиките от Москва.

"Що се отнася до проекта "Южен поток", много хора в България съжаляват, че той не беше осъществен. Има определени проблеми в западната интеграционна система. Това е свързано с ограничаването на суверенитета", допълни Владимир Путин, президент на Руската федерация.

"Тръбопроводът минава през България към другите страни на Европейския съюз, така че отмяната на "Южен поток" е колективно европейско решение", каза Румен Радев.

В регионален план, според Радев, България трябва да бъде фактор на сигурност и стабилност.

"Турция е нашият най-голям търговски партньор извън ЕС. Турция е югоизточната порта на Европа, която в момента удържа мигрантския натиск", заяви Румен Радев.

Неколкократно отговаря на критиките на президента Ердоган: За натиск върху етническите турци при гласуване.

"България не дава, но и не приема уроци по демокрация, особено от държави, които не спазват върховенството на закона", отбеляза Румен Радев.

За Република Северна Македония: България има най-голяма интерес Скопие да влезе в ЕС, но при спазване на Договора за добросъседство. Позицията стана ясна след два Консултативни съвета, свикани именно от Радев, в ключови моменти през 2019 и 2022 година. Бяха приети Рамкова позиция и Декларация на парламента с червени линии към Скопие.

"Истинската същност на проблема в нашата съседка - това е системната дебългаризация, това е системното унищожаване години наред на българското културно-историческо наследство в тази страна. Воденият от десетилетия възродителен процес спрямо македонските българи", допълни Румен Радев.

Устоя на натиска от САЩ и ЕС по време на двете си служебни правителства да каже "да" за начало на преговори на Скопие с Брюксел. Радев опита да консолидира и рамкира действията на новия кабинет в преговорите със Скопие.

"Натискът върху България ще се засилва. Очакванията за компромис от страна на България растат непрекъснато", допълни Румен Радев.

На форума "Три морета", организиран от Радев, ясно артикулира идеята си за възможността Източна и Централна Европа да станат по-привлекателни за стратегически инвестиции.

"България продължава да засилва своята роля като стълб на сигурност и стабилност на Балканите и в Черно море", каза още Румен Радев.

В унисон с многовекторната му външнополитическа линия, Радев подписа Документ за стратегическо партньорство и с Китай, приет от президента Си Дзинпин.

Радев беше сред лидерите на първия ред при отбелязването на 100-годишнината от края на Първата световна война в Париж, приет от кралицата на Великобритания и видял с очите си интронизацията на новия император в Япония.