Пламен Николов в предаването "Зала на славата"

Роден в Дряново през 1961 г. Пламен Николов е близо до това, изобщо да не се занимава с футбол в началото на спортния си път. По-късно прекарва сериозен период - близо десетилетие в Локомотив София, става три пъти шампион с Левски. Четири пъти е избиран за вратар номер едно у нас, бронзов медалист от знаменитото световно първенство в Съединените щати през 1994 г.

"Нормално човек да си спомня началото на кариерата. Като ученик първо играех баскетбол, тъй като в Дряново, в основното училище, имаше отбор по баскетбол и аз играех в този отбор, макар и по-нисък за възрастта си, тогава като дете, но станах доста катаклизми, треньорът напусна, отборът престана да съществува и тогава се пренасочих към футбола. Аз бях буйно дете, играех футбол, волейбол, баскетбол, каквото ми попадне и така се озовах на стадион Локомотив в Дряново и започна моята футболна кариера, която в началото мога да кажа, че беше малко така неприятна или инкасирах много голове, аз бях по-нисичък, и всяка една по-висока топка минаваше между мен и гредата, когато бях 5-6 клас, но с времето израстнах и така взех да покривам и този периметър над главата си", започна разказа си Николов.

"В трети курс, когато бях в Механотехникума в Габрово, бях привлечен в първия отбор на Локомотив Дряново. И в зона Янтра Локомотив Дряново спечели първото място, влязохме в Б група и имаме един сезон в Локомотив Дряново в Б-група и тогава, когато трябваше да вляза в казармата, бях привлечен в школата за високо спортно майсторство на Локомотив в София и така започна моята кариера в Локомотив", добави той.

"Покойният Георги Берков ме привлече, първият ми мач в А група беше при него, срещу Розова долина на стадион Локомотив. Това е далечната 1982-а година. Преди това и малко след това имах така щастието в кавички, разбира се, да бъда с вратари като Румен Горанов и Кольо Донев, където малко по-трудно успявах да получа шанс за игра, но с времето, когато преминах доста години по времето на Апостол Чачевски с Кольо Донев разделихме първенството на страната с по 15 мача и оттам започна вече възходът в моята кариера. Сезонът 1991 година, когато завърши, тук в България бяха хората на Хосе Мария Менгея, той имаше така и свои доверени лица, и аз подписах един предварителен договор с отбор от Секунда дивисион Паламос на 100 км от Барселона, за да бъда част от този отбор, но стана така, че в първа дивизия разрешиха четирима картотекирани и трима да играят на терена", разказа вратарят.

"Паламос беше сателитен отбор на Еспаньол, с трима чужденци и моето пребиваване нямаше никакъв шанс да продължи, аз се прибрах, тренирах с Локомотив", обясни той.

Съдбата го среща с Томас Лафчис.

"Един ден Наско Хаджийски идва на стадион Локомотив и казва Томас Лафчис иска да говори, цитирам по памет - искаш ли да играеш в Левски, искам, добре, отивай се събличай", спомни си той.

Запитан дали е съжалявал, че не е направил кариера в чужбина, Николов отговори:

"Не, не съжалявам, дори да съжалявам не мога да върна времето назад, така е било писано да ми се разви кариерата, аз се оформих като футболист, като човек като спортист за 11 години в Локомотив и в Левски образно казано обрах плодовете на труда, който положих в Локомотив. Три пъти шампион на страната, 2 купи, 4 пъти най-добър вратар на страната. Това ми помогна да бъда и в разширения състав на националния отбор на световното първенство и дори да запиша участие на това, което е предполагам мечта за всеки един футболист да играе на световно."

"Ние много пъти сме говорили за тези мачове. Първата и основна цел беше да България да постигне победа на световно първенство и може би това изигра лоша шега на всички, защото първи мач Нигерия, непознат противник и всичко беше насочено към този мач. Виждате ли съдбата ни се отблагодарява, идва един отбор като Нигерия, ние го побеждаваме, всичко тръгва по мед и масло, България има първа победа. Да, ама не, защото нигерийците си бяха сериозен отбор направиха така, че ни разпердушиниха - 3:0 победа, нямахме никакъв шанс, но може би това така подейства отрезвяващо като шамар, който да ни събуди или да ни върне в действителността, защото България имаше един от най-добрите отбори на това първенство. Да не омаловажаваме и това нещо, защото повечето от футболистите играха в топ първенствата на Европа, 8 човека бяхме от Левски, когато в Левски нещата бяха наистина на европейско ниво. Като цяло нашият отбор на световното беше един от най-добрите и затова логичното се случи", убеден е вратарят.

Той влиза в игра в мача с Швеция.

"На всеки един мач ние излизахме резервите на полувремето да поддържаме форма, да загряваме, да сме в кондиция, евентуално ако някой трябва да влезе и на този мач ние сме на терена, бият ми удари. Пристига помощник треньорът Борисов и казва стягай обувките и влизаш, давай по-бързо, влизам, нямаш време да мислиш и това е. Този мач, това полувреме на мене ми се стори около 15-20 минути, просто не знам защо, имал е мачове, в което не върви времето, този мач премина, като на филм. Това, че загубихме е неприятно, но успехът си е успех", разказа Николов.

Легендарният страж се върна и към посрещането на отбора в България след четвъртото място в САЩ 1994.

"След като кацнахме тук на летището еуфорията беше неописуема, още от пистата на летището започна това грандиозно посрещане по цялото Цариградско шосе до стадион Васил Левски, стадионът на мач не може да събере толкова зрители колкото имаше тогава на посрещането, наистина беше грандиозно, наистина беше доста приятно", спомни си вратарят.

Николов коментира и ситуацията днес в българския футбол.

"Футболът е следствие на ситуацията в държавата, кое не е наред в държавата, та и в спорта. Тук там избуява някаква спортна победа, както и в колективните спортове с волейбола, както и в индивидуалните, както и сега и на Олимпиадата. Ние нямаме бази, да видиме нашите съседи какви стадиони имат, какви условия имат, второто е начинът по който се провежда подготовката на детско-юношеските отбори в клубовете. Ние нямаме футболисти, които да играят в топ първенствата на Европа. А да връщам ли времето? Къде бяха Ицо, Боби, Данчо Лечков, Краси Бълъков, Ивайло Йорданов, Бончо Генчев, хора, които както обичам да се шегувам, като погледнеш картата, нагоре и наляво да играят, а не надолу и надясно по такива отбори, така че това е сериозен проблем", коментира Пламен Николов.

Попитан за съвет към младите футболисти, той каза:

"Да не се отказват тези млади футболисти, да бъдат по-амбициозни, в един момент дори да имат малко така несгоди във футбола да ги преодолеят и тогава вече нещата при тях ще бъдат на ниво."

Вижте предаването във видеото!