Босна и Херцеговина и Косово са изправени пред дълъг път на реформи и преговори преди да могат да се присъединят към Европейския съюз. Междувременно, двете балкански държави залагат на развиването на индустрията и възобновяемата енергия, за да подготвят предприятията си за прехода към общия пазар.Вижте репортаж от поредицата "Истории от разширяването" - европейски проект на EBU - Европейския съвет за радио и телевизия.
Членството в Европейския съюз все още е далечна мечта за Босна и Херцеговина. Но босненските предприятия вече изнасят активно на европейския пазар. 73 процента от износа през първите 9 месеца на годината е за страни от съюза. Основни търговски партньори са Хърватия и Германия. А водещи са металообработващата и дървопреработвателната примишленост. Компанията на Михайло Стеванович в северозападния град Бйелина изработва и изнася сглобяеми конструкции от дърво и метал.
Михайло Стеванович, директор на компания за сглобяеми постройки: "Започнахме с по-малки къщи, а с разрастването на компанията се разрасна и пазарът. Сега работим по различни видове сгради, най-взискателните видове в дървеното строителство. Строим многоетажни сгради, спортни зали и болници. Инвестирахме сериозно в разработването на пазара и сертифицирането ни на различни пазари и достигнахме сериозно ниво в нашата индустрия в Европа."
Експортно ориентираните компании като тази на Михайло Стеванович очакват с нетърпение присъединяването. То ще улесни износа и ще им даде нови възможности за развитие на европейските пазари. Външнотърговската камара се надява и на повече инвестиции от европейски компании.
Енес Алишкович, директор на Агенцията на насърчаване на износа: "Европейският пазар и Европейският съюз са гръбнакът на нашия бизнес и дейността на местните компании и външната търговия, а в същото време по-голямата част от инвестициите в Босна и Херцеговина все още идват от държавите членки на ЕС. Това ще позволи на компаниите от Босна и Херцеговина да изнасят по-лесно и с по-ниски разходи, да намалят митническите и техническите пречки и да повишат конкурентоспособността си на пазар с над 500 милиона потребители."
Икономисти обаче предупреждават, че за да са успешни на толкова голям пазар като европейския, босненските производители трябва да повишат още своя експортен потенциал. А това става чрез окрупняване на производствата и сътрудничество между компаниите в отделните сектори.
Алекса Милойевич, икономист: "Големите компании са единствените, които са в състояние да доставят крайни продукти, които могат да издържат на конкуренцията на пазара. Трябва да направим фундаментална промяна в нашата икономическа система - 96 процента от компаниите в Босна имат до петима служители."
Косовската металообработваща промишленост също прави първи стъпки на европейския пазар. Компанията за метални тръби на Буяр Река в Прищина изнася предимно в региона, но и за някои страни в съюза. Река има 60 служители и търси начини да повиши конкурентоспособността си на европейския пазар. На фона на повишаващите се цени на електроенергията, компанията наскоро е инсталирала соларни панели с обща мощност от 1,5 мегавата, за да захрани производството си.
Бияр Река, собственик на компания за метални тръби: "Планираме да достигнем 2,6 мегавата слънчева енергия, с което ще покрием около 75-76 процента от потреблението си. За наш късмет, европейският съюз въвежда данък върху въглеродните емисии от 2026 година. Ако имаме слънчеви панели и произвеждаме голяма част от собствената си енергия, данъците върху нашите стоки в Европейския съюз ще бъдат много по-ниски."
Компанията на Джеват Мука продава соларни панели от 2007 година. Инсталирал е соларни системи на стотици предприятия в Косово и казва, че все повече и повече компании осъзнават ползите от соларната енергия.
Джеват Мука, собственик на компания за соларни панели: "От 2016 г. насам се наблюдава изключително обръщане към фотоволтаични системи. Преди това работехме предимно с термични системи. И ползите са изключително големи. Фирмите могат да изчислят, че ще спечелят до 8090 % от фотоволтаичните панели."
Бумът през последните години се дължи и на програмите на правителството и Европейския съюз за насърчаване на производството на чиста енергия. Една от тях е Косовският фонд за отпускане на кредитни гаранции на фирми, които искат да инвестират в оборудване за повишаване на енергийната ефективност и в производство на енергия от възобновяеми източници. Основни донори на средства за фонда са Европейският съюз и страните-членки.
Бесник Бериша, директор на Косовския фонд за отпускане на кредитни гаранции: "От 2016 година досега фондът е гарантирал заеми от партньорски банкови институции на обща стойност от 1 милиард евро."
Друга подобна организация е Косовският фонд за енергийна ефективност, който подпомага проекти за намаляване на консумацията на електроенергия и повишаване на енергийната ефективност на обществени сгради, социални жилища и частни жилищни сгради. Досега Европейският съюз е допринесъл около 30 милиона евро за проекти, финансирани от фонда.
Дритон Хетеми, директор на Косовския фонд за енергийна ефективност: "Бюджетът на фонда се очаква да надмине 120 милиона евро през следващите 5 години с реализацията и на проект с Европейската банка за възстановяване и развитие."
Стратегията на косовското правителство предвижда инсталирането до 2031 година на 1600 мегавата възобновяеми мощности.
Чуй новините
Подкаст
