Няма друг такъв град. Изследван близо 140 години от десетки научни екипи, изненадите би трябвало да са на привършване, а списъкът с въпросите – по-къс. Но Плиска се изправи пред новите технологии и археолозите започнаха да ревизират дори стари тези. Като геофизичното сканиране, което направи видими много структури под земята. Един от ясно различимите тайни проходи на Плиска минава точно под периферията на дворцовата базилика. А къде излиза и каква нова информация за времето си може да даде – проучването сега дава доста по-сигурни отговори.
Това няма как да е каменен зид на сграда. Както са го мислили, разкривайки единия му край. Много е дълъг. И стига чак до крепостната стена. И парадоксално, археолозите решили, че това трябва да е един от подземните проходи на Плиска. Въпреки че в разкопания сега сектор също изглежда като каменна структура, заради която и геофизиката дава толкова контрастен образ.
Гл. ас. д-р Петър Първанов – ръководител на археологическите разкопки: "В този сектор наблюдавате част от т. нар. тайни ходници, които по същество са подземни проходи, които са свързвали двореца с други ключови точки във вътрешния град на Плиска и крепостната стена.
Мария Чернева, БНТ: И това смятате, че е тунел, защото не прилича много...
Гл. ас. д-р Петър Първанов – ръководител на археологическите разкопки: Това, което виждате тук, тази купчина камъни и строителна керамика, представлява запълването на най-късната фаза на този подземен проход. Той е имал доста сложна история на своето развитие. Ние успяхме в тази западна половина от него, защото не е разкопан в цяло, да стигнем до дъното и установихме, че има три фази на запълване. Тоест е бил разрушаван и преправен наново поне два пъти. Това тук е финалното му запълване, с което се слага край на неговото съществуване.
– Нарочно е запълнено или просто...
– Напълно нарочно. Използвали са строителни материали от разрушени сгради и такива, които вече не са им били необходими.
Наистина излиза, че е от тайните ходници. Откриват тухлената му подова настилка. Изграден с дървени стени и таван, с времето са поддавали под тежестта на земята. Ремонтирали са го, докато им е бил нужен. Но при последното срутване на тунела вече не си е струвало усилията да бъде възстановен. И са го запълнили с трошляците наоколо, от разрушени по-ранни сгради. За радост на учените днес.
"За нас те са особено интересни, защото ни дават, от една страна, крайната дата, когато този подземен проход престава да съществува, а от друга, защото сред тях намерихме фрагмент от прабългарски каменен надпис, който е първата подобна находка от повече от 20 години. И то в археологически контекст."
Надписът определено е ценна находка, тъй като е от езическия период на Плиска, от първата половина на IX век, от времето на Крум или Омуртаг.
"Основата на български етноним е „угар“, като тук вероятно имало бета, която представлява корена на български етноним, но понеже липсва суфиксът, не можем да сме сигурни дали в надписа става дума за България като държава или за българите като народ. Има примери от прабългарските надписи и за двете. Най-известният пример на надпис е на Пресиян за многото българи, ахонта на многото българи. Но прабългарските надписи в този тип са изпълнени с препратки към конкретни събития от живота на българската аристокрация.
– А тук на надписа на болярите? Защото не го виждам като...
– Да, то е малко трудно, защото на гръцки множественото число на боили има много непостоянна форма, в множествено число е като „бойлядес“ и тук имаме от тази дума са запазени само „илят“ еквивалента. Това са старогръцките букви ета, лам, дао, фей, делта. Разбира се, ако намерим откъс от надписа, това може да промени значението, може това да е съвършено друга дума, но за момента това, предвид запазените думи, възможностите, езиковите и контекста на находката, това е, може би е най-вероятната интерпретация."
Учените са впечатлени от качествената изработка на надписа. Или поръчителят е могъл да си позволи да наеме добър майстор. Зеленият камък също подсказва важната роля на съобщението.
"Доста висококачествен материал и много добре обработен. Типът на камъка е серпентинит, който се нарича така заради характерния зеленикав цвят, който е наподобявал кожа на змия.
– Ако го намокрим, ще излезе ли по-хубав цвят?
– По-стари автори са намирали надписи, които са описани като зелен мрамор. Сега това ме навежда на мисълта, че може би и други прабългарски надписи са били изпълнени върху такъв материал.
– Да, да, зелено. Това е нормална облицовка ли е на някакви дворцови сгради?
– Представлявало е..., ако е било вградено в някаква сграда, не е било цялостна облицовка, а по-скоро архитектурен акцент, който е привличал вниманието към надписа.
– Като паметна плоча?
– Да, повечето от тези надписи действително са паметни плочи за приближение на владетеля хора.
– Можете ли да различите нещо в тези камъни, някоя структура, основа?
– Не, можем да видим, че това са наистина развалини от поне една монументална сграда. Може да видим парчета от мрамор ето там.
– Зелено ли е? О, да.
– Бяло е. Чисто бяло.
– Значи е част от облицовка например....
– Със сигурност са използвали мрамор за по-престижните си сгради. Вероятно, освен самия дворец, много от аристократичните домове и жилища в района също са искали да демонстрират статус.
Подземният проход очевидно е бил път за бягство в случай на опасност. Но е част от цяла система тунели. Свързан е и с двореца, и с кръглата каменна площадка и болярското жилище.
– Какъв тертип е това правенето на тунели? Източно степна ... има ли паралели?
– Различни общества са го правили в различни периоди и епохи на света, но в този конкретен момент, в 8–9 век, в Европа няма друг паралел в градоустройството.
– Т.е. ако Аспарух е така сложил основите, тези тунели са от самото начало, нали?
– Да, последните проучвания показаха, че също са много по-ранни, отколкото очаквахме, и са от самото начало замислени, като част от градското устройство на Плиска.
В зоната на проучване на прохода археолозите попадат на некропол. На метри от дворцовата базилика в началото са били погребвани по-богатите жители на вътрешния град. Но след като столицата се мести в Преслав, вътрешният град е бил обитаван от обикновени хора. И останките тук са на последните обитатели на Плиска.
"Това е петият скелет, който откриваме в този квадрат. Ние направихме т.нар. анализ на стабилните изотопи, който ни дава информация за диетата и имиграцията на хората. И резултатите, които имахме, потвърдиха, че те са имали една по-скоро бедна диета. Особено в един случай.... Изотопният профил на индивида демонстрира, че тя е консумирала изключително малко животински протеин."
Въпреки че сега изследват съвсем малка част от некропола, археолозите попадат на две крайно необичайни погребални практики.
"Разкрихме женски гроб, където жената беше погребана седяща по гръб, но с много свити крака. Сякаш клекнала много, например. В съседство до нея имаше един възрастен мъжки индивид, който беше погребан, генерално спазвайки християнския обряд, но върху лицето му беше поставена тухла.
– А така!
– Което е доста стандартна практика за Средновековието и обикновено се свързва с всички различни видове манипулации на мъртвите срещу следгробни.
– Да не вземе да стане, да тормози живите.
– Като антивампирски ритуали, но също така и като символ на позицията им като социален аутсайдер през живота.
– Честа практика.
– Ами, рядко се случва и в индивидуални некрополи, но от България има известни над 50–60 случаи, които са със сигурност документирани.
– Значи хора с неприемливо социално поведение?
– Да, всякакво неприемливо социално поведение било изключително съмнително в тези времена и много често е маркирано с такива ненормативни погребални практики при смъртта им.
– Пак нещо намери?
– А, да, отлично! Да, това е фрагмент от стъклена гривна, които са били достатъчно популярни в средновизантийския период. Пак 10-ти, 19-ти век.
– С малко фантазия това е стъкло.
– Да, да, като се измие е доста по-бляскаво. Струва ми се, че е синкаво."
Стъклените гривни се оказват половината от находките в този археологически обект. Имаме възможност да видим две цели, докато ги документират. Открити са в детски гроб. В пластовете на 11 век подобни украшения се срещат често.
"В близост до тук има изключително много материали, които подсказват, че са произвеждали сами тези гривни.
– Кога?
– През 11-и век. Това е средновизантийският път. От към края на... Когато обикновеното население е навлязло във вътрешния град и Плиска – един напълно стандартен, жив и функциониращ средновековен град.
– Допускам, че не са произвеждали само гривни....
– Всякакви стъклени изделия са произвеждали, просто имаме доказателства за съдове, лампи и т.н., но стъклените гривнички са едно от най-масовите украшения и лични накити за периода.
Характерни за 11-и век, но като погребален инвентар са и звънчета, подобни на това. Те са медни със златно покритие.
"И се откриват много в гробовете, където са пришивани към дрехите на мъртъвците, с които са погребани.
– Но все пак е християнско, от християнските погребения, нали?
– А, да, тези погребения са извършени по християнски ритуал.
– А каква му е била целта?
– И едно, сега, украсено с издаването на звука може да е имало суеверни вярвания, че прогонва злите духове и т.н.
А една от находките разказва края на средновековния град. Или свидетелство за нашествията на печенегите. Амулетът е специфичен и не може да се обърка.
"Висулка за украса, пандантиф... Има около десетина подобни известни, но този е един от най-добре запазените и традиционно се свързват с идването на печенежко население на Долния Дунав през 11 век."
Със своите 23 квадратни километра Плиска си остава най-големият ранносредновековен град. И само няколко процента от територията му може да се каже, че е проучена. Геофизичното изследване, освен тунелите, разкрива хиляди жилища на обикновените българи, подредени в добре оформени квартали, с улици и дори наченки на булеварди. А друга нова технология, наречена оптично луминесцентно датиране, недвусмислено показва кога е издигнат и земният вал, който опасва града. Времето на Аспарух, или Плиска с основаването си е планирана с големи мащаби, като един истински център на нова и силна държава.
Чуй новините
Подкаст
