"Простено - прости": Православните християни отбелязват Сирни заговезни

Днес е Прошка, Неделя Сиропустна или Сирни заговезни. Православните християни присъстват на литургия и си искат прошка за сторените волно или неволно съгрешения, за лошите думи, действия и помисли спрямо ближния. Човек трябва да се вгледа в себе си и да намери сили да прости и на тези, които са го наранили.

Тази вечер семействата се събират около трапезата, на която е сложена млечна храна и варени яйца, пият по чаша червено вино, "хамкат" бяла халва и което е най-важно, целуват си взаимно ръце и си искат прошка.

От сърце се изричат думите: "Простено - прости!".

От утре започва Великият пост, който продължава 40 дни до Възкресение Христово - Великден.

Славянският термин "пост" означава "стража", така както вярващите се смята, че трябва да са на пост, в готовност душевно да посрещнат идването на Христос.

На днешната света литургия се чете част от Евангелието на Матей, 6 глава. В него се започва с уверението, че ако не простим на хората техните прегрешения, нашият небесен Отец няма да прости и нашите съгрешения.

Според народните обичаи на трапезата се извършва и обичаят хамкане: на червен конец се привързва и се спуска от тавана/касата на вратата парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки се стреми да хване яйцето (халвата) с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година.

След като това приключи, връвта на която е стояло яйцето или халвата, се запалва. Тогава възрастните членове на семейството започват да гадаят. Тези гадания са свързани с надеждите за по-добра селскостопанска година, здраве и евентуална бъдеща женитба на младите членове на семейството.

Повечето ритуали и обреди символизират възраждащата се природа.

Един от основните елементи в тази празнична обредност е ритуалното палене на огън. Самият огън е една от четирите природни стихии, поради това той е трайно свързан с българския традиционен мироглед.

Сутринта на Сирни Заговезни се запалват струпаните бали сено и сухи дървета. Това става обикновено на високото място в населеното място. Но понякога има и изключения. Празнични огньове са били палени и на самия площад. След като се разгори огънят, хората започват да прескачат ритуалните огньове за здраве. Неговата очистителна сила е водеща на този празник.

Освен тези огньове на Сирна неделя се палят също факли и огнени стрели. Със запалените факли, които се носят от децата или младежите се извършва ритуално очистване на нивите. Това се прави с цел нивите да дадат по-добър добив. Този огън в различните краища на България носи различни наименования. Най-често той е наричан катралник, пълелия или ойлалия. Освен тях се срещат и названията оврътник и овратник.