Активите на пенсионните фондове достигнаха близо 23 млрд. лв. Това сочат окончателните данни на Комисията за финансов надзор. Спрямо 2022 г. те нарастват с 19%. Във втория и третия стълб на пенсионната система се осигуряват 5 милиона българи. Какво обаче означава за тях повишението в активите?
Ръстът на активите на пенсионните фондове е ясен сигнал и за увеличение в натрупванията по индивидуалните партиди.
"Увеличават се разполагаемите пари на хората във втория стълб. Първо имаше не малък период около пандемията, когато беше ниска доходността, даже отрицателна в някои фондове", каза Христина Христова, експерт, бивш социален министър.
"При редовно внасяне на вноски и положителна доходност парите по индивидуалните сметки нарастват", обясни доц. Жеко Милев, заместник-ръководител на катедра "Финанси" в УНСС .
Най-бързо нарастват активите във фондовете в т.нар. втори стълб с ръст от 20% спрямо трудната 2022 г., когато фондовете отбелязаха спадове. Увеличение има и по третия стълб с близо 10 на 100.
Лицата, получаващи плащания са над 20 000 души, пресмятат от Комисията за финансов надзор. Едва 2 600 от тях обаче взимат втора пенсия. Останалите получават разсрочени плащания. Средният размер на втората пенсия е близо 230 лв., а сумата за разсрочено плащане над 400 лв. Данните показват, че средният размер на втората пенсия е нараснал с 18 лв., а сумата по разсроченото плащане с 64 лв. Затова има причина, обясняват експертите, и посочват възможни решение за по-голям ръст в доходността.
"Години наред бяха много ниски заплатите и аз си спомням, когато стартира втория стълб, въобще нашата система МРЗ беше 67 лв. сега е 900 лв. Това е 15 пъти повече. Колко много са се увеличили доходите, а колко дълъг период 10 - 15 години, когато са внасяли малки суми тези които са натрупвали на фона на сегашните стандарти на доходите на цените те са много ниски", добави Христина Христова.
"Възможността да се структурират различни портфейли с различно ниво на риск би позволила поне за онези които са по-млади да реализират по-висока доходност в по-дългосрочен период от време. Другият фактор е вноската - тя е 5% имаше идеи да бъде увеличена до 7% но беше изоставена", подчерта доц. Жеко Милев.
Другият фактор е размерът на вноската, но идеята тя да бъде увеличена от 5 на 7% бе изоставена. Административните разходи за управление също трябва да се преразгледат, посочват експертите, за да се премахне дублиране на скъпи такси.
Румен Радев: България работи за намаляване на бюджетния дефицит за 2027 г., но при отчитане на ефектите в социалната сфера и икономиката
КЗП глоби две търговски вериги в размер на 75 000 евро за нелоялни търговски практики
"Булгаргаз" намалява исканото увеличение на цената на природния газ от ноември
ГДБОП задържа 19-годишен за кибератаки срещу БНТ, БНР и държавни институции (СНИМКИ)
Властите в Италия на крак срещу скъпия живот, риск от насилие във Франция на протестите утре