Румъния е на кръстопът и може да поеме в три различни посоки: национализма с тръмпистки привкус, реформата или статуквото. Калин Джорджеску вече не е сред кандидатите, но мястото му в националистическия спектър е заето от Джордже Симион, фаворитът в прогнозите за първия тур.
Притесненията са, че Симион може да извади страната от европейския ѝ път и да привилегирова Вашингтон пред Брюксел в румънската външна политика. За второто място на балотажа на 18 май, според социолозите, се борят независимият Никушор Дан и представителят на управляващата коалиция, Крин Антонеску, човекът на системата.
Но тъй като социологията в Румъния напоследък не е съвсем точна наука, някои наблюдатели не изключват движещият се четвърти Виктор Понта да успее да навакса изоставането си в сондажите.
Румъния е дело тънко, източно, почти балканско.
Йон Йоница, журналист: За първи път имаме група от кандидати с шансове да влязат в балотажа, а не само двама - да кажем - от традиционното ляво и дясно.
В края на миналата година почти никому неизвестният кандидат Калин Джорджеску успя да спечели първия тур на президентските избори. Привидно от нищото. С присъствие почти изцяло само в социалните мрежи, където разпространяваше разнообразни послания, насочени към различни публики – националистки за националистите, фашистки – за фашистите, езотеристки – за езотериците, проруски – за путинистите – Джорджеску изненада всички наблюдатели.
Днес Джорджеску е обвинен в подготовката на действия против конституционния ред: най-сериозните обвинения говорят за организиране на паравоенни структури около хора, занимаващи се с изпращане на наемници в Африка и свързани с Москва и "Вагнер". Затова и на Джорджеску не беше позволено да се кандидатира отново. Повечето от неговите избиратели днес са се пренасочили към друг националист, Джордже Симион. Общото между двамата, отвъд тръмписткия дискурс, е че са свързани с различни части на румънската дълбока държава.
Емилия Шеркан: Мисля, че Джорджеску е малко по-опасен, защото може да очарова масите, говори на езика на различни категории хора. Успя да фанатизира много от поддръжниците си
Арманд Гошу, професор по история в Букурещкия университет: В обществото и сред журналистите идеята, че Симион е продукт на службите, е много разпространена. Той идва от среда, която е информационно контролирана от тайните служби - става въпрос за футболните агитки.
Емилия Шеркан: Джордже Симион е млад политик, който се появи като комета на румънската политическа сцена. Той в миналото има връзки с футболните агитки, а там знаем, че има силно екстремистко, националистическо течение.
Джордже Симион от съвсем млад е начело на агитката "Обединени под трикольора" на националния отбор, като същевременно участва в различни националистически прояви в Румъния и съседната Молдова, където пледира за съединение. Той е разпространител на лозунга "Бесарабия е Румъния", изписан по стените в цялата страна. Поради това, че много от избиратели го подозират във връзки с активни кръгове в службите, тоест в някакъв смисъл със статуквото, той губи много от антисистемните поддръжници на Джорджеску и е котиран с около 10% под резултата, който Джорджеску щеше да има ако беше кандидат.
Арманд Гошу, професор по история в Букурещкия университет: Ако погледнете как се разви Симион през последното десетилетие ще видите, че няма никаква последователност. В началото беше борец против корупцията с леви наративи, след това мина отдясно, после стана суверенист.
В настоящата кампания 38-годишният Симион зае ролята на копие на Джорджеску, в явен опит да привлече избирателите му. Симион дори твърди, че се бори за връщане на Джорджеску начело на държавата и казва, че имало 3 тайни сценария как това да се случи. Журналистически разследвания обаче показаха интервюта с бивши сподвижници на Симион, които твърдят, че той просто използва образа на Джорджеску като ракета-носител, за да достигне до властта и да удовлетвори интересите на кръговете, които са го издигнали.
Неслучайно самият Джорджеску в нито един момент не подкрепи пряко кандидатурата на Симион. Телевизията, поддържала Джорджеску, както и ТикТок мрежата му обаче, преминаха изцяло на страната на Симион. В кампанията Симион изигра и друга роля, за която се подготвя отдавна: тази на убеден привърженик на новата американска администрация.
Йон Йоница: Джордже Симион е представител на суверенисткия и националистки полюс. Той е решен да заздрави идеологическите връзки с радикалното крило в MAGA. Про-Тръмп е, очевидно, но не се знае ако стане президент в каква посока ще насочи Румъния, що се отнася до Европа.
През последните две години Симион постепенно изчисти проруските и фашистките наративи и премахна агресивността в политическото си поведение. През 2024 г. неговият Алианс за обединение на румънците стана член на партията на Европейските консерватори и реформатори, а Симион - заместник на Джорджа Мелони. За тази цел, той дори подписа декларация, в противоречие с предишните си възгледи, че поддържа териториалната цялост на Украйна, включително Крим.
Емилия Шеркан: Мисля, че при Симион говорим за много рационални политически сметки, защото той осъзнава, че трябва да е умерен през този период, за да може да стигне до балотажа.
Арманд Гошу: Той не е последователен, по-скоро е използван. Така че много по-интересно би било да разберем кой стои зад него. Кой го финансира? Днес може да е про-МАГА, утре да е еколог, борещ се срещу американските инвестиции в шистовия газ, вдругиден пак да е за Велика Румъния и да иска територии от съседите.
Но как все пак се стигна до масовия протестен, антисистемен вот на румънците, който в днешните избори изглежда разделен главно между националиста Джордже Симион и реформатора Никушор Дан? Отговорът е прост: дългогодишната коалиция на статуквото, съюз, създаден първоначално през 2011 г. като отговор на дълбоката държава срещу антикорупционната борба, доведе до отслабване на правосъдието, завладяване на институциите, назначаване на послушни към режима, но некомпетентни хора в държавния апарат, медиите, институциите. Гладът на клиентелистките мрежи на двете партии доведе закономерно и до голяма икономическа криза с огромни бюджетни дефицити от над 8%.
Емилия Шеркан: Последните 35 години ни се обещаваха реформи: икономически, административни, юридически, където имаме големи проблеми. Този провал е на политиците, които не могат да покажат, че това, което вършат, е за хората, а оставят усещането, че работят за частни интереси и за политически групи.
Крин Антонеску е кандидатът на статуквото е и в тази кампания беше активно подкрепян от целия държавен апарат, повечето телевизии и от местната власт.
Емилия Шеркан: Крин Антонеску е политикът, който представлява най-голямото разочарование за политическата класа в Румъния. Той е много радикален, но го прикрива добре. През 2012 г., когато беше първа цигулка в реалния опит да изкара Румъния от европейския ѝ път, той успя за един ден да смени председателя на Сената, председателя на Долната камара, омбудсмана и още няколко души, с цел да отстрани Траян Бъсеску. Антонеску ужаси ЕС и Запада с действията си тогава.
Сега обаче той е считан за надеждата Румъния да остане на европейския си път
Емилия Шеркан: При отстраняването на Бъсеску, през 2012 година, когато стана временен президент, Антонеску изкара знамето на ЕС от президентството. Това нещо е повече от показателно за това какво всъщност представлява Антонеску.
Арманд Гошу: Крин Антонеску гарантира продължаването на системата. Той е изваден от нафталина, от някакъв стар гардероб в бабиния апартамент. Но в гардероба му има и скелети - на динозаври от палеолита, които го правят по-малко привлекателен. Виждаме обаче, че той има подкрепа. Зад себе си има телевизии, цели части от румънската държава.
Третият вариант за румънците на първия тур на президентските избори е настоящият кмет на Букурещ, който се явява като независим. Никушор Дан произлиза от неправителствения сектор и стана известен с борбата си с имотната мафия.
Йон Йоница: Никушор Дан се приема като реформист. Произлиза от реформистко движение, което той създаде. Човек, който идва някак си извън политиката.
Емилия Шеркан: Бих казала, че Никушор Дан има добри шансове да стигне до балотажа, защото, макар и да е атипичен политик, без особена харизма, последните години показа много честност. Той е кмет на Букурещ от 2020 г., имаше труден първи мандат. Пое града след години на финансови злоупотреби, успя да върне дълговете, оправи инфраструктурата.
Арманд Гошу: Никушор Дан има сериозни проблеми с политическата комуникация , не е харизматичен. Той е математик. Пресмята действията си. Но той може да вкара малко кислород в затворения свят на румънската политика.
Външните намеси също не липсваха и в тази кампания. Към поученията и подканите за спазване на демократичния процес, идващи от авторитарния режим в Кремъл, се намеси и новата американска администрация с редовни забележки от страна на приближените до Тръмп в социалните мрежи, както и с няколко поста на фейсбук страницата на американското посолство.
Шест дни преди изборите Доналд Тръмп младши посети Букурещ и се срещна с един от кандидатите, Виктор Понта, което накара някои наблюдатели да вярват, че шансовете на Понта не са нулеви. В последния ден на кампанията пък Вашингтон неочаквано извади северната ни съседка от програмата за безвизово пътуване "Виза уейвър", въпреки че Румъния е покрила всички технически критерии.
Арманд Гошу: Каквото и да става във Вашингтон, Румъния трябва да има добри отношения с американската администрация. Ако утре в Белия дом дойдат марсианци, Румъния трябва да има много добри отношения и с тях. Защото в областта на отбраната и сигурността Румъния зависи страшно много от Щатите.
За балотажа на 18 май се очертават два най-вероятни сценария. Националистът Симион срещу кандидата на статуквото Крин Антонеску или пък Симион срещу реформатора Никушор Дан.
Арманд Гошу: Това, което научихме за 35 години демокрация, била тя и малко куца, е, че е добре държавните институции да не бъдат в ръцете на една и съща група. Може и да функционират по-трудно, може и да има рискове, но най-големият риск е да дадеш на една група хора прекалено голяма власт. Мисля че би трябвало да направим упражнение по политическа интелигентност, за да избегнем да дадем на същите хора прекалено много власт.
Не е ясно доколко политическата интелигентност може да прекосява реки, но приликите в логиката на политическите процеси от двете страни на Дунав е очевидна. Може би ако България разбере случващото се на север, би могла, за пореден път, да разбере по-добре и самата себе си.
Чуй новините
Подкаст
