Руският посланик Митрофанова пред БНТ: Русия не иска война, а гаранции за сигурността си

Русия и Украйна не успяха да постигнат напредък на продължилите почти 9 часа преговори в т.нар. Нормандски формат в Берлин, предаде Ройтерс. Какви възможности за решаване на кризата вижда Русия - вижте специалното интервю за "Светът и ние" на посланика на Русия у нас Елеонора Митрофанова.

БНТ: Госпожо посланик, слушаме през последните дни новини за военни учения, за предвижване на войски и в Европа, и близо до Украйна. Всички се тревожим от опасността от война. Кажете, какъв е възможният компромис за да избегнем войната?

Посланик Митрофанова: Първо бих ви казала, че Русия не иска война, това беше абсолютно ясно заявено и на ниво президента на нашата страна, и от министъра на външните работи. Въпросът изобщо не е в Украйна всъщност. Както знаете става въпрос за колективната сигурност и за гаранциите за сигурността във връзка с това, че НАТО се придвижи на изток непосредствено до нашите граници. Това е свързано с факта, че Украйна се напомпва с летално оръжие, и както разбирате, всяка пушка, която се зарежда, зарежда, зарежда може или сама да гръмне или някой идиот да натисне копчето. Затова да се надяваме, че преговорите, които се провеждат сега, не мога да кажа, че при тях има много взаимно разбиране, но въпреки всичко самият факт, че се водят разговори, че се правят дипломатически усилия се надявам това да ни придвижи към мирното уреждане на този въпрос.

БНТ: Добре, казвате, че намеренията за разширяване на НАТО притесняват Русия, но това са далечни намерения. Всички казват, че едва ли през следващите 15 или 20 години това въобще е възможно, а руските войски са на границата на Украйна сега. И това са сто хиляди войници. От какво толкова се притеснява Русия, която е толкова огромна и силна държава?

Посланик Митрофанова: Нека започнем от там, че Русия провежда учения на границите си, при това не точно на границите - някъде на сто и петдесет километра от границата. Това е Западния военен окръг, тези учения са провеждани и преди една година, и преди две години, в тези учения няма абсолютно нищо ново. Просто те се провеждат по това време защото ние се притесняваме. Притесняваме се от агресия от страна на Украйна и от страна на НАТО, тъй като, отново ще повторя, заредената пушка във всеки един момент може да гръмне. Тоест това в някаква степен, бих казала, е едно превантивно предупреждение за това, че агресивните действия ще получат съответния отпор.

БНТ: Добре, аз слушах пресконференцията на президентите Путин и Макрон след тяхната среща тази седмица и това, което ми направи най-силно впечатление, беше припомнянето на Вашия президент, че вие сте ядрена сила. Как да разбираме това? Много анализатори отбелязаха и се тревожат от това изказване.

Посланик Митрофанова: Ако сте гледали интервюто на президента, там имаше определен увод преди това твърдение - ние сме ядрена държава - това е факт. Владимир Владимирович напомни, че в доктриналните документи на Украйна става въпрос Крим да бъде върнат на Украйна в това число по военен начин. По военен начин! Какво ни остава да правим, ако от тази страна се намира НАТО и НАТО изцяло помага на Украйна? Ще ни се наложи да се защитаваме, нали. И просто Владимир Владимирович напомни, че Русия е ядрена държава и просто не може така да се постъпва с Русия. Това е оръжие със сдържащо въздействие, всички разбираме това. Не става въпрос за някаква заплаха, не видях в изказването му да прозвучи каквато и да било заплаха.

БНТ: Добре, между Украйна и Русия има сключена някаква форма на споразумение - говоря за Минските споразумения. Според много дипломати това е пътя за решаване на въпроса. Вие как ще коментирате, това възможно ли е?

Посланик Митрофанова: Леко ще Ви коригирам, това не е споразумение между Русия и Украйна. Минските споразумения бяха подписани от Франция, Германия, Украйна, Донецката и Луганската републики…

БНТ: Така е, но в това е проблемът…

Посланик Митрофанова: Има тристранна комисия, в която участваме, има го Нормандския формат, в който участваме, несъмнено всичко това го има, но като изхождаме от последните изказвания на ръководството на Украйна сякаш Украйна не желае да изпълнява Минските споразумения. Въпреки че ние смятаме, че това е единствения път за нормализиране на ситуацията изобщо в региона. Това е единствения път! Това го казва и Макрон, и Германия, и Франция потвърждават, че Минските споразумения са единствения възможен път. И въпреки това заедно с Украйна и от страната на Съединените Щати чуваме, че да, споразуменията трябва да бъдат изпълнявани, но не по онези точки, които са определени там в тяхната последователност, а някак иначе, за сега не сме разбрали как.

БНТ: Проблемът според мен е там, че вие виждате, двете страни виждате споразумението по различен начин. За вас са важни различни неща. Има ли според Вас възможност Украйна да бъде неутрална и по какъв начин дипломатически? Това е, което не разбирам. Защото все пак това е независима държава.

Посланик Митрофанова: Вижте, що се отнася до неутралния статут на Украйна, този статут беше фиксиран по-рано в украинското законодателство. Вижте, какво е времето - време на хаос, когато никой нищо неизвестно защо не спазва и смята, че световният ред, изграден върху правила - със сила се натрапва и в съзнанието на политическия елит, и в съзнанието на хората, че ще вършим онова, което в момента ни е изгодно. Точно това е формулата, срещу която абсолютно категорично се изправяме и смятаме, че само международното право, ако нещо в него е остаряло, трябва да се промени според съответните процедури, но само международното право представлява гаранция за международните отношения.

БНТ: Другата голяма тревога в Европа и разбира се в България са доставките на газ, на енергия в случай на конфликт. Можете ли да кажете, дали те ще са гарантирани и какво ще предприеме Русия в случай на нови санкции от страна на Запада.

Посланик Митрофанова: Мога да кажа, че в продължение на 45 години или от момента, когато газът по газопроводите тръгна към Европа не имало нито едно нарушаване на договор от страна на Русия, въпреки че периодично отношенията са бивали много трудни, много трудни. Просто тогава не са размахвали санкциите, като сега, но се е случвало отношенията да са сложни. Единствено през 2009 година, когато Украйна спря доставките на газ за България, въпреки че тръбата беше пълна, за един кратък период, защото не беше съгласна с някакви цени. Иначе Русия винаги е била един сигурен доставчик на енергия. Но мога да кажа, че в руското общество не съществува единодушие по много въпроси за ситуацията днес и чуваме някои политици напълно категорично да заявяват, че не разбираме защо ние, след като сме в такъв конфликт с Украйна, в толкова напрегната ситуация, все още им доставяме газ, търгуваме с тях, доставяме им някаква продукция и така нататък - това трябва да бъде спряно. Смятам, да не дава Господ, че до това няма да се стигне, защото доставянето на газ в такива обеми в Европа, това освен друго е и социална отговорност. Прекрасно го разбираме това.

БНТ: Надяваме се това да е така. Кажете накрая, какви са очакванията Ви за двустранните отношения. Новото българско правителство, както знаете, току що се смени при нас.

Посланик Митрофанова: Вижте, много ми e трудно да кажа, какви ще са отношенията, тъй като за съжаление още с никого не съм се срещала, въпреки запитванията, които съм изпращала. Вижте, отношенията с правителството са си отношения с правителството, но ние имаме огромен спектър от хуманитарни връзки, хуманитарни интереси, една обща история, която не е възможно да бъде зачеркната в нашите отношения, затова много активно работим с регионите, много активно работим с гражданското общество. Разчитам, както заявява правителството ви, че то ще изгражда прагматични отношения и с другите страни и що се отнася до НАТО и така нататък, че това няма да бъдат само думи, а и че действията ще са такива.