Събитията на 2020: COVID-19 и предизвикателствата пред здравните системи

Светът и ние опознахме коронавируса, както нито един друг вирус до сега. Всеки вече е наясно с неговите шпайк протеини, с рецепторите, чрез които навлиза в клетката, научихме по трудния начин какво е цитокинова буря и много сложни имена от фармакопеята.

Светът и ние, лекарите и обикновените хора, учените и политиците проглеждаха заедно за коварствата в нрава на коронавируса. Станахме свидетели на ново явление - нарекохме го инфодемия. Парадоксално блокира живота ни, но едновременно с това ускори развитието в много области лавинообразно. Раздели българите, но и ги обедини. Изолира ги, но и сближи.

На 8 март, в полунощ, беше обявен първият случай на болен с коронавирус. Седмица по-късно беше въведено извънредно положение, магазините затвориха и улиците опустяха. Подобно на призрачния Ухан, последван от повечето европейски столици.

"В нашата страна са регистрирани 41 случая на коронавирус инфектирани. Само за последните часове бройката се увеличи с 10. Към нас се задава епидемия, която е с невиждана ярост досега в човешката история. Ще предложа на Министерския съвет най-твърдите мерки... и, моля ви, не ме питайте за фризьорския салон, защото това ще значи, че изобщо не сте разбрали за какво става въпрос", каза ген.-майор проф. д-р Венцислав Мутафчийски.

България се затвори, всички призоваваха "Останете си в къщи", повечето го направиха, цяла Европа го направи. Това трябваше да спре заразата, но само я забави. По-късно стана ясно, че вирусът е вилнял необезпокояван, много преди светът да обяви глобална тревога, много преди Китай да обяви първите случаи и да затвори Ухан.

"Цялата информация минава през нашия център, там... в средата на декември е трябвало да има някакво масово мероприятие. И първите случаи малко са били потиснати", признава проф. Георги Георгиев от Центъра за оценка на риска по хранителната верига.

А пазарите не само в Китай, но в цяла Азия са под особения надзор на епидемиолозите. Повечето нови вируси тръгват от там. И не случайно различните щамове на грипа са с азиатски имена. Производителите на ваксини гледат натам, за да предвидят актуалните подтипове. Но появата на САРС-19 им се изплъзна. Пък и той трудно се отличава от братовчедите си. Средно тежка респираторна инфекция.

Нововъзникналата инфекция стана видима за света благодарение на тестовете. Науката напредна до толкова, че почти веднага след като беше регистриран новият вирус, беше разчетен и неговият геном.

Той беше публикуван свободно в интернет, лабораториите почти светкавично направиха тестове. И разпространението на вируса беше проследено, както на нито един друг досега. А учените разгадаваха биологията му пред очите на света. Още повече – ковид обедини учените по безпрецедентен начин, всяко едно изследване се публикува свободно в интернет, резултатите дори в разработките на ваксините бяха достъпни за всеки. Поредният коронавирус, който тревожи човечеството. Коронавирусите са под особено наблюдение от край време, тъй като рисковете да предизвикват сериозна пандемия са най-големи. Това са вирусите, които лесно могат да преминат веригата от животни към човек и от човек към човек. И са много непредсказуеми. Бързо се променят и мутират.

"По принцип РНК съдържащите вируси лесно дават генетични промени, няма механизъм за поправяне на грешки", казва проф. Нели Корсун.

Всеки нов за хората вирус крие огромни рискове и винаги в началото е силно агресивен. Имунитетът ни не е подготвен, затова и световната общност зорко следи за подобни трансфери. Същите РНК-кови коронавируси причиниха две нови епидемии от близкото минало – МЕРС прескочил от камила по време на поклонение в Мека и САРС – от прилеп в Китай.

За разлика от тях, COVID-19 не се самоограничи и обиколи света. По две причини – способност да заразява преди появата на симптоми и боледуване на крак. Затова ловът на вируса с тестовете се оказа безуспешен. Но поне можеше за се забави. Докато се намери лечение, докато се организира здравната система. И докато се направи ваксина. И светът отново се обедини в общи клинични проучвания на вече съществуващи лекарства. Срещу СПИН и дори Ебола, срещу малария и краста.

Междувременно медицината започна да разбира по-добре инфекцията и да я управлява. Отново с безпрецедентна за света обмяна на опит и информация бяха прецизирани протоколите за лечение на усложненията от вируса като дихателната недостатъчност и пневмониите. До деня на ваксините.

От 140 разработки, 11 успяха да финишират. Отново в рекордно кратък срок и за първи път договорени от правителствата на зелено. Освен традиционните, някои от фармакомпаниите заложиха на новото поколение - РНК ваксини. И на този етап изглежда не сгрешиха. Изпитанията им показаха невиждано висока ефективност. Те ще са първите в Европейския съюз, в страната. Дали ще са с 94% или 90% ефективност, но са единственият шанс вирусът да бъде спрян.

Но преди това светът и ние ще бъдем изправени за първи път и пред друго предизвикателство – имунизация по време на епидемия. Но на другата страна на везната тежи икономическа криза.

"И въобще приказка до края на март за отваряне на Европа няма. От това, което чувам от моите колеги, е, че излизане от икономическата криза се очаква чак през август и октомври до година и то при положение, че 70% от населението се ваксинира", коментира Бойко Борисов, министър-председател на България.

Гледайте "Събитията на 2020 година" на bnt.bg

Снимки: БГНЕС