Ще издържи ли руската икономика на западните санкции - коментар на анализатора Михаил Крутихин

Гражданската икономика на Русия страда от западните санкции, но военнопромишленият комплекс се развива добре - каза в специално интервю за "Светът и ние" Михаил Крутихин, водещ икономически и енергиен анализатор. Той е партньор в информационно-консултантската агенция RusEnergy и живее в Норвегия. С него в Талин разговаря Николай Кръстев.

БНТ: Благодаря ви г-н Крутихин, че приехте поканата на БНТ да бъдете наш гост! Накъде според Вас днес върви руската икономика?

Михаил Крутихин: Руската икономика трябва да бъде различавана, защото тази, която работи за военните цели, се развива много силно. Тези предприятия, които работят за отбранителната промишленост, се развиват много добре. В тях частта в БВП нараства със 70 и още процента, докато в сектори, където се произвеждат стоки за гражданския сектор - автомобили и химическите торове, се наблюдава спад на производството. И за това е трудно да се каже, защото е възможно в края на годината министерството на финансите ще съобщи, че БВП се е увеличил с 1,5 - 2%, но в крайна сметка тези цифри ще бъдат взривени или унищожени на фронта, а за икономическото развитие на страната ще бъде отрицателно, а не положително.

БНТ: Как войната на Кремъл ще повлияе върху руската икономика? Какви ще са последствията за нея?

Михаил Крутихин: Москва не представлява цяла Русия. Хората от провинцията не са имали това, от което са ни лишили санкциите, защото и преди са живели в такива условия. Върху тях обаче действа увеличаването на цените. Цените на бензина и енергоресурсите, продоволствията се увеличават. Цените на лекарствата и хранителните продукти също се увеличават, а когато говорим за лекарства 95% съставките в тях са вносни. За да получите лекарства, внесени от чужбина, трябва все пак да похарчите някаква валута, а руската рубла е много обезценена спрямо чуждата валута. Затова цените в Русия растат доста сериозно и това оказва върху населението много неприятно въздействие. Друг въпрос е, според мен, че резервата за икономическа сигурност на режима е много, много сериозна, т.е. в руската провинция все още няма възмущение, което да доведе до сериозни социални проблеми.

БНТ: Курсът на руската рубла ще се задържи ли или това в крайна сметка ще бъде политическо решение на Централната банка на Русия?

Михаил Крутихин: Засега наблюдаваме умишлени действия на Централната банка да подкрепя курса на руската рубла, но миналата седмица той продължи да пада. Само за един ден леко се покачи, но през останалото време виждаме, че упорито върви към 100 рубли за един щатски долар.

БНТ: Вие сте експерт по нефтено-газовия сектор на Русия - каква е сега ситуацията в него, след като Русия прекрати доставката на газ и нефт за европейския пазар?

Михаил Крутихин: Руският газ за ЕС беше премахнат от "Газпром" по заповед на Путин. Европейските потребители и до днес подават искове в Арбитражния съд, за да могат да получат компенсация за действията на Путин, който отказва да им доставя газ. Аз мисля, че Европа доста спокойно се справи и без руския нефт с изключение на няколко държави, които го получаваха по тръбопроводи - става дума за Унгария, Словакия и Чехия или т.нар. южно направление на газопровода "Дружба".

БНТ: България беше в същата ситуация, когато "Газпром" спря доставките на руски газ? Това като политическа или икономическа стратегия на "Газпром" трябва да се възприема?

Михаил Крутихин: Преди всичко става дума за политическа стратегия, защото определени обеми на газ бяха прехвърлени по южното направление по т.нар. "Турски поток" и сега неговото продължение през България - "Балкански поток" не оставя газ в България, защото той отива за Унгария и Сърбия, част от газа през България попада в Северна Македония и Гърция, но това са незначителни обеми. България отдавна не купува руски газ.

БНТ: За България изгодно ли беше изграждането на "Балкански поток"?

Михаил Крутихин: Когато създаваха "Балкански поток", можеше по него да бъде транспортиран газ за Европа, които не е само руски, но и такъв от Турция, а тя може да го получава както от Иран, така и от Азербайджан. В същото време може да се изпраща в Гърция под формата на втечнен газ, след като беше завършен интерконектора между Гърция и България и той работи запълвайки своята проектна мощност. За това мисля, че България има всички шансове да се превърне в транзитен пункт, през които да се транспортира газ идващ от южното направление до останалите европейски държави. Строителството на Балкански поток донесе ползи на България според мен.

БНТ: Ще могат ли Китай и Индия да заменят ЕС по отношение на доставките на руски газ и нефт?

Михаил Крутихин: Индия се опита да направи това, когато руският нефт беше много евтин. Сега руският нефт е много скъп и това е много важен показател според които индийските потребители вече не го купуват толкова много. Второ, индийците плащат не в долари и евро, а в рупии, а в Русия няма търсене на тази валута за закупване на стоки , за да се покриват тези суми които тя има. В момента в руските банки има рупии в еквивалента на до 40 млрд. долара, които не се знае какво ще се прави с тях. И заради това Индия ще намали покупката на руски нефт.

Вижте още във видеото

Гледайте още "Светът и ние"

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в TikTok