След близо 20 години борба: Жителите на село Бъзън спасиха сградата на бившето училище

След близо 20-годишна борба жителите на русенското село Бъзън успяха да спасят сградата на местното училище. Над вековната сграда времето е оставило своя отпечатък, но надеждите на хората са тя да бъде ремонтирана и превърната в дневен детски център.

Преди 18 години, след решение на Община Ветово, основното училище „Св. св. Кирил и Методий“ в Бъзън затваря врати. Малко по-късно сградата е продадена. Следват години на битки, кампании и усилия местните хора да си върнат училището. Наскоро мечтата им става реалност благодарение на анонимен дарител, който откупува сградата.

Василена Цанкова, кмет на село Бъзън: "Ключът е в нас и са ни дали пълна свобода да го ползваме и да го стопанисваме. В момента текат процедурите по прехвърляне официално към Община Русе, за да може вече и официално да кандидатстваме по проекти за ремонт на сградата."

Годините без стопанин обаче са оставили сериозни поражения по сградата.

Василена Цанкова, кмет на село Бъзън: "Ние знаем, че няма да стане отново Общообразователно училище, прекалено голяма е бюрокрацията за това. Мечтата ни е да го ремонтираме и да стане център, където се събират не само деца, но и майките на тези деца. Не ни трябват пари, дарете ни материали. Ние имаме хора, които ще свършат ремонтите. И децата на Бъзън отново ще си имат своята сграда."

Според Мерт, който учи в съседното село, сградата на училището в Бъзън е като машина на времето. За Сайпър, който пък живее в Белгия, но прекарва лятото при баба си в България, да докосне ученически бележник от близкото минало е истинско приключение.

Мерт: "Като вляза вътре в училището, си го представям, че има учители, ученици, че са в час, че са в междучасие, играят си на двора."

Сайпър: "Трябва да се ремонтира. Направили са хубави неща, да четем, да правим математика, интересно ми е!"

Днес в една от класните стаи отново се чува детски смях. Близо 30 са децата, които посещават безплатната лятна занималня. Освен че четат, учат и играят, те откриват спомени от миналото, запазени под прахта.

Мерт: "Разглеждахме стари списания. Учим, правим преразкази, четем."

Виктория Кънчева, възпитател: "Намерихме стари дневници, учебници. Най-ценното, което намерихме са картите. С тази дигитална ера те нямат достъп до тези карти, с които ние сме работили. За тях това да чистят е да намериш съкровища."

Днес училището в Бъзън получава своя втори шанс - отново да събира деца – с игри, любопитство и нови знания.