Първи реакции на бизнеса след оповестените от кабинета мерки на стойност 100 милиона евро за подкрепа на най-засегнатите от войната в Близкия изток сектори - производство, транспорт и земеделие. Държавата ще плаща ежемесечни компенсации на бизнеса за скъпа електроенергия, ако цената надхвърли 122 евро за мегаватчас. И е готова да подкрепя енергоемките индустрии, ако получи разрешение от Европейската комисия. Повече пари за транспортния бранш и отлагане на увеличението на тол таксите пък могат да очакват превозвачите. А земеделците ще разчитат на отпадане на акциза върху горивата вместо масови плащания.
От години Благовест Ангелов отглежда 6 декара парникови домати в кресненското село Сливница. Смята, че мерките за подкрепа на земеделците от страна на държавата ще му помогнат.
Благовест Ангелов: "Увеличението на горивата се отразява доста негативно, защото аз се отоплявам на дизелови горелки, които виждате. Те харчат от 3 до 5 литра на час, и минимум 4 - 5 часа работят на вечер. на тая цена 1,60 - 1,80 евро е убийствена за нас.
Зърнопроизводителите обаче са недоволни от предвидените мерки и казват, че връщането на акциза на газьола е отдавна съществуваща практика в Европа. Според тях, големият проблем за земеделците остава високата цена на торовете.
Илия Проданов, председател на Национална асоциация на зърнопроизводителите: "Почти всяко едно правителство в Европа има таргетитрани мерки точно за цената на торовете и се вижда активен интерес от страна на българския пазар от чуждестранни производители да купуват тор. Така, че 20 дни след като казахме на МЗХ тези мерки да се случат нищо от това не е факт."
Превозвачите ще бъдат подкрепени с отлагането на поскъпването на толтаксите до юли. От бранша отказаха да коментират ефективността на тази мярка. От конфедерацията на автобусните превозвачи пък казват, че липсва конкретика в разписаните текстове, а предвидените 100 милиона евро са крайно недостатъчни за всички сектори.
Магдалена Милтенова, Конфедерация на автобусните превозвачи: "Освен това мерките, които се предлагат са изобщо неефективни и не биха подпомогнали бранша по никакъв начин. Виждаме само съпътстващите мерки, които трябва да ги има, но липсва основната мярка - финансирането под каквато и да било форма."
Експертите подкрепят хода на служебния кабинет бързо да предложи мерки за подкрепа на засегнатите от войната сектори.
Адриан Николов, старши икономист в Институтът за пазарна икономика: "Хубав е за мен подхода, че се търси подпомагане на енергоемки производства, защото преди подхождахме с доста по-широк профил и финансирахме предприятия, които имаха доста по-малки нужди или имаха сериозни приходи в хода на предишната енергийна криза."
Но посочват и пропуски.
доц. Щерьо Ножаров, главен секретар по бюджет и финанси на УНСС: "Тук не се вижда в обявените мерки на правителството конкретика как няма да бъде допусната свръхкомпенсация, която да наруши правилата на свободния пазар. На следващо място мерките трябва да бъдат ясно мотивирани, че пазара не може сам да се справи."
Специалистите критикуват и липсата на общи европейски мерки. И предупреждават, че предложеният пакет може да действа до една година, а това време трябва да се използва за да се подготви икономиката за евентуално задълбочаване на кризата.
Чуй новините
Подкаст
