Спортистите, които сложиха край на кариерата си през 2024-а: Дерик Роуз - баскетбол

Следете поредицата представяща някои от най-големите шампиони, които казаха сбогом на спорта през 2024 година.

от Константин Джаркин

19:15, 10.01.2025

Чете се за: 07:40 мин.

Спорт

Снимка: БТА

Слушай новината

Слушай новините днес

Атлетичен, неповторим, спиращ дъха. Такъв беше Дерик Роуз, който реши да се сбогува с любимия баскетбол на 26 септември 2024 г. Роден и израснал в Чикаго, гардът бе този, който в първите години на 21 век се превърна в лицето на местната организация Булс, която не бе вкусвала успех след ерата на Майкъл Джордан, Скоти Пипън и Денис Родман. Пух, както го е нарекла баба му, преодоля тежките условия на един от най-опасните градове в цял САЩ и благодарение на неговия атрактивен стил на игра, както и интровертната му личност, нещо нетипично за звездите в НБА, бързо става един от любимците на баскетболното общество. Звучи сякаш най-младият носител на наградата за Най-полезен играч е разполагал с всичко да се нареди сред величията на този спорт, нали? За жалост, съдбата не беше на същото мнение.

Отговорът на въпроса „какво се обърка?“ е болезнено лесен. Едно от най-лошите неща на професионалния спорт е, че без значение с какъв талант разполагаш и колко много работиш, за да успееш, ако тялото ти рухне, е почти невъзможно да направиш кариера. И въпреки че гардът прекара 16 години в „Лигата на извънземните“, то неговата история можеше да е съвсем различна, ако не бе фаталната вечер на 28 април 2012 г.

Първи кръг от плейофите на Източната конференция. 99:87 в полза на Чикаго Булс. 1:22 оставаща минута. В повечето случаи, старши треньорите биха извадили най-добрите си играчи даже още по-рано при такъв сигурен резултат. Но не и Том Тибодо. Тибс е известен с това, че разчита на малък брой баскетболисти, които са готови да играят 35-40, че дори и повече всеки мач. И въпреки че връзката между Д-Роуз и Тибодо остана толкова силна и до ден днешен, няма как да не се запитаме: „Защо треньорът не извади звездния си играч, когато победата бе в кърпа вързана?“.

191-сантиметровият гард е усъвършенствал своя агресивен стил на игра още от ранна детска възраст. Той си спомня, че на игрището „Мъри Парк“ в Чикаго, е трябвало да намира начини, по които да преодолява съперниците, чиято цел е само и единствено да го фаулират, защото е ясно, че не могат да го спрат. "Розата" със сигурност успя да плени всеки един почитател на спорта със зашеметяващите забивки и невероятната си скорост, но, за жалост, това, което го оформи като баскетболист, го и разруши. Постоянното напрежение, на което подлагаше долните си крайници, в крайна сметка спря една изключително обещаваща кариера, когато Пух скъса предна кръстна връзка на лявото коляно срещу Филаделфия Севънтисиксърс.

Най-тъжното е, че най-големите опасения на феновете на баскетбола се потвърдиха, малко след като Дерик Роуз се завърна в игра в началото на сезон 2013/14. Той изигра 10 мача преди да скъса менискуса на дясното си коляно. За жалост, съдбата реши кариерата на най-младия носител на наградата за Най-полезен играч на НБА да бъде съпътствана с множество контузии на долните крайници.

Едното нещо, което съдбата не успя да отнеме на „убиеца от ветровития град“ е неговият неподправен талант. Гардът успя да направи още едно запомнящо се представяне с екипа на Чикаго Булс в полуфиналите на Източната конференция през 2015 г. В Мач 3 от серията срещу Кливланд Кавалиърс на ЛеБрон Джеймс и Кайри Ървинг, Д-Роуз вкарва решаващия кош, точно когато изтиче часовника, пред домакинската публика в „Юнайтед Център“, за да изведе своя отбор до аванс от 2-1 в полуфиналите на Изток.

Това бе и най-добрият шанс на „биковете“ да спечелят трофея „Лари О ‘Брайън“ за първи път от 17 години. ЛеБрон обаче имаше други планове. Това, което Пух стори, звездата на Кливланд можеше да го направи в съня си. В Мач 4 от серията, отново в Чикаго, този път Джеймс бе този, който победи часовника. Кавалиърс сякаш се нуждаеха от подобен момент да ги поведе напред и след още две победи в полуфиналната серия елиминираха Булс, а впоследствие играха и финал, който загубиха от Голдън Стейт Уориърс на Стеф Къри, Клей Томпсън и Дреймънд Грийн.

Д-Роуз напуска родния Чикаго през 2016, когато заедно с най-добрия си приятел и съотборник Джоаким Ноа преминават в Ню Йорк Никс. Докрая на кариерата си той играе още за Кливланд Кавалиърс, Минесота Тимбъруулвс, Детройт Пистънс и Мемфис Гризлийс. Още като преминава в Ню Йорк, си проличава, че най-добрите години на гарда вече са зад него. Вече не толкова експлозивният Д-Роуз все пак успя да бъде от полза на всеки един отбор, за който е играл. Дори поставя личен рекорд за вкарани точки, когато нанизва цели 50 срещу Юта Джаз, с екипа на Минесота през 2018 година.

Искам да завършим историята позитивно. Кариерата на Пух не отговори на свръхвисоките очаквания към него, в момента в който бе избран под номер 1 в Драфта през 2008 г. Но не това е най-важното. Детето от южната част на Чикаго обедини целия град, поне за момент, и го накара да забрави за болката и неблагоприятните условия за живот, особено там, където е израснал. И след като стана ясно, че неговото име ще бъде едно от петте, което завинаги ще бъде част от „Юнайтед Център“, можем смело да заключим, че "Розата" никога няма да увехне.