Следете поредицата представяща някои от най-големите шампиони, които казаха сбогом на спорта през 2024 година.
Снимка: БТА
Слушай новината
Атлетичен, неповторим, спиращ дъха. Такъв беше Дерик Роуз, който реши да се сбогува с любимия баскетбол на 26 септември 2024 г. Роден и израснал в Чикаго, гардът бе този, който в първите години на 21 век се превърна в лицето на местната организация Булс, която не бе вкусвала успех след ерата на Майкъл Джордан, Скоти Пипън и Денис Родман. Пух, както го е нарекла баба му, преодоля тежките условия на един от най-опасните градове в цял САЩ и благодарение на неговия атрактивен стил на игра, както и интровертната му личност, нещо нетипично за звездите в НБА, бързо става един от любимците на баскетболното общество. Звучи сякаш най-младият носител на наградата за Най-полезен играч е разполагал с всичко да се нареди сред величията на този спорт, нали? За жалост, съдбата не беше на същото мнение.
Отговорът на въпроса „какво се обърка?“ е болезнено лесен. Едно от най-лошите неща на професионалния спорт е, че без значение с какъв талант разполагаш и колко много работиш, за да успееш, ако тялото ти рухне, е почти невъзможно да направиш кариера. И въпреки че гардът прекара 16 години в „Лигата на извънземните“, то неговата история можеше да е съвсем различна, ако не бе фаталната вечер на 28 април 2012 г.
Първи кръг от плейофите на Източната конференция. 99:87 в полза на Чикаго Булс. 1:22 оставаща минута. В повечето случаи, старши треньорите биха извадили най-добрите си играчи даже още по-рано при такъв сигурен резултат. Но не и Том Тибодо. Тибс е известен с това, че разчита на малък брой баскетболисти, които са готови да играят 35-40, че дори и повече всеки мач. И въпреки че връзката между Д-Роуз и Тибодо остана толкова силна и до ден днешен, няма как да не се запитаме: „Защо треньорът не извади звездния си играч, когато победата бе в кърпа вързана?“.
191-сантиметровият гард е усъвършенствал своя агресивен стил на игра още от ранна детска възраст. Той си спомня, че на игрището „Мъри Парк“ в Чикаго, е трябвало да намира начини, по които да преодолява съперниците, чиято цел е само и единствено да го фаулират, защото е ясно, че не могат да го спрат. "Розата" със сигурност успя да плени всеки един почитател на спорта със зашеметяващите забивки и невероятната си скорост, но, за жалост, това, което го оформи като баскетболист, го и разруши. Постоянното напрежение, на което подлагаше долните си крайници, в крайна сметка спря една изключително обещаваща кариера, когато Пух скъса предна кръстна връзка на лявото коляно срещу Филаделфия Севънтисиксърс.
Най-тъжното е, че най-големите опасения на феновете на баскетбола се потвърдиха, малко след като Дерик Роуз се завърна в игра в началото на сезон 2013/14. Той изигра 10 мача преди да скъса менискуса на дясното си коляно. За жалост, съдбата реши кариерата на най-младия носител на наградата за Най-полезен играч на НБА да бъде съпътствана с множество контузии на долните крайници.
Едното нещо, което съдбата не успя да отнеме на „убиеца от ветровития град“ е неговият неподправен талант. Гардът успя да направи още едно запомнящо се представяне с екипа на Чикаго Булс в полуфиналите на Източната конференция през 2015 г. В Мач 3 от серията срещу Кливланд Кавалиърс на ЛеБрон Джеймс и Кайри Ървинг, Д-Роуз вкарва решаващия кош, точно когато изтиче часовника, пред домакинската публика в „Юнайтед Център“, за да изведе своя отбор до аванс от 2-1 в полуфиналите на Изток.
Това бе и най-добрият шанс на „биковете“ да спечелят трофея „Лари О ‘Брайън“ за първи път от 17 години. ЛеБрон обаче имаше други планове. Това, което Пух стори, звездата на Кливланд можеше да го направи в съня си. В Мач 4 от серията, отново в Чикаго, този път Джеймс бе този, който победи часовника. Кавалиърс сякаш се нуждаеха от подобен момент да ги поведе напред и след още две победи в полуфиналната серия елиминираха Булс, а впоследствие играха и финал, който загубиха от Голдън Стейт Уориърс на Стеф Къри, Клей Томпсън и Дреймънд Грийн.
Д-Роуз напуска родния Чикаго през 2016, когато заедно с най-добрия си приятел и съотборник Джоаким Ноа преминават в Ню Йорк Никс. Докрая на кариерата си той играе още за Кливланд Кавалиърс, Минесота Тимбъруулвс, Детройт Пистънс и Мемфис Гризлийс. Още като преминава в Ню Йорк, си проличава, че най-добрите години на гарда вече са зад него. Вече не толкова експлозивният Д-Роуз все пак успя да бъде от полза на всеки един отбор, за който е играл. Дори поставя личен рекорд за вкарани точки, когато нанизва цели 50 срещу Юта Джаз, с екипа на Минесота през 2018 година.
Искам да завършим историята позитивно. Кариерата на Пух не отговори на свръхвисоките очаквания към него, в момента в който бе избран под номер 1 в Драфта през 2008 г. Но не това е най-важното. Детето от южната част на Чикаго обедини целия град, поне за момент, и го накара да забрави за болката и неблагоприятните условия за живот, особено там, където е израснал. И след като стана ясно, че неговото име ще бъде едно от петте, което завинаги ще бъде част от „Юнайтед Център“, можем смело да заключим, че "Розата" никога няма да увехне.
Чуй новините
Подкаст
