Стара София оживява върху контурите на сегашния град

Пренасяме се в годините на стара София, когато столицата е била изключително красива и аристократична с творбите на европейските архитекти и е приличала много повече на централноевропейска столица, каквото е мястото, което заслужава. Всичко това оживява върху контурите на сегашна София. Един архитект е осъществил причудлив и много оригинален проект.

Тодор Войников е архитектът, който съживява стара София, по метода на аксонометрията, като разполага вече несъществуващи сгради върху контурите на сегашния град, правейки визуална съпоставка на минало и настояще.

Тодор Войников: "Това е смисълът на града. Това напластяване на епохи, което може да се усети, да се види, да се почувства, това е победата над времето. Нищо друго не дава на хората по-голямо самочувствие от това да се усетят като победители над времето, над течение на времето."

Десислава Димитрова е колега архитект, който иска да популяризира творбата на архитект Войников.

Десислава Димитрова: "С щрих е показана в червено сградата, която е в момента в София. Със светлосенки и акцент към миналото е сградата, която е била на нейно място.

В продължение на 15 години архитект Войников събира информация, материали, снимки, свързани с историята на София. А резултатът е книгата "Драски по софийските работи". Забележителното в нея е, че е начертана, изрисувана и оцветена изцяло на ръка, а в света на технологиите това е все-по ценно и рядко.

Тодор Войников: "Когато в тази обстановка се появи нещо на ръка, нещо ръчно, става малко като екзотика, прави впечатление. Някак си хората смятат, че ръката е по-близо до сърцето от компютъра. И че е по-искрено. Все пак дълги години, дълги векове, любовните писма не са се пишели на компютър."

Драските от книгата стават част от пътуваща изложба. А архитект Десислава Димитрова е куратор на изложбата.

"Реших, че на всяка цена трябва да намерим автора, да се запозная с него и неговата книга да се увеличи мащаба на неговото творчество и възможността тя да пътува с беседи."

Главните герои в книгата са емблематични сгради, места и личности.

Тодор Войников: "Петко Каравелов е живеел в една турска къща, едноетажна. Тя отдавна я няма. Не можем да знаем какво е представлявала. Славейков също живее в стара турска къща, едноетажна, разбира се. Но тези, да кажем, най-богатата къща, която съперничи на царския дворец, това е на Иван Евстратиев Гешов на "Цар Освободител".

По драските можем да се ориентираме къде са се намирали Арменското кафене, хотел "България", бирария "Червен рак", сладкарница "Роза", където Елин Пелин пише "Андрешко", места, на които интелектуалци, творци, държавници, бохеми, са се срещали.

Тодор Войников: От средата на XIX век, то тръгва и от Париж, и от кафенетата, са буквално културни клубове. Т.е. искам да кажа, че от кафенето "Цар Освободител", писателското кафене, кафене "България", градското казино, които са били интелектуални съсредоточия, няма една снимка. Никой не е влязъл с един фотоапарат вътре и да снима интериора.

София е от малкото градове в Европа със следи от толкова различни епохи на едно място - архитектура от римско, османско, царско, социалистическо и модерно време.

Тодор Войников: Всички намеси са завоевателни. Римската империя идва като завоевател, османската идва като завоевател, регионалната сила България и тя е завоевател.

С "драските" архитект Войников ни напомня кои всъщност сме и защо е важно това.

Тодор Войников: Въобще народ, лишен от миналото си, от традициите си, е осъден да страда от много сериозни психологически, така катаклизми, проблеми. Връзката с миналото е изключително важна. Тя е толкова важна, колкото връзката със земята.

Тодор Войников не спира да твори. Той подготвя и карти на Османска и стара София, на Варна и на Велико Търново. И в ръцете му оживяват фасади, улици и пространства, носещи паметта, архитектурата и красотата от миналото.