Странният 14-и век на Калиакра

Сега е трудно да си представим, че скалистият и тесен нос, на който всички ветровете си правят среща, векове наред е предпочитано място за живот. Но всяка година на Калиакра, археолозите доказват това.

Нашето Черноморие не предлага много - едва две или три сигурни пристани и заливчето долу е едно от тях. Калиакра впрочем, означава удобният нос. Затова и Добротица е основал столицата на Добруджанското деспотство тук. Калиакра е един от най-богатите и важни градове археолозите тук непрекъснато го доказват със златни находки и тази година.

Все още не са успели да проучат средновековния некропол. Но мястото е богато и на история и на находки. В момента всички са затаили дъх около едно от погребенията, в очакване на находката, която металотърсачът е издал предварително.

Елена Ендарова – зам. ръководител на археологическите разкопки - В момента това, което се разкрива е един наушник. Интересно обаче, че в самия наушник имаме фаланга. От пръстче. А не е на самото ухо. Ето, в момента започва да се разкрива в анатомичен порядък гръбнак, много добре се виждат прешлените. Тук има ключица.

Мария Чернева - Но това е детски гроб!

Елена Ендарова – Да. Да, това са останки от малко дете….

Мария Чернева - И сигурно са го сложили като ценен дар ...

доц. д-р Бони Петрунова - Ами възможно е поне две тълкувания се сещам в момента. Едното е, че детето е починило малко и не е могло да бъде сгодено, оженено, а пък това са дарове, които са приготвени за момиченцето. И второто, че има такъв обичай, хванат по-късно, че когато няма пръстен, който да се сложи, се слага обица. Като гробен дар.

Мария Чернева - Зелене. Бронз ли е това или?

доц. д-р Бони Петрунова - Може да е с позлата!

Пенко Георгиев - директор на Исторически музей - Каварна - Но тук намерихме и монетата Бони! ...Такива в татарската плячка нямаше ли?

Елена Ендарова - Имаме масивни, но точно такъв тип нямаме.

Пенко Георгиев - Боздугановидни няма. Ехе, тя е отстрахотна.

Елена Ендарова - Има и злато. Само златото окислява в лилаво.

Доц. д-р Бони Петрунова - Златно е, да. Позлата е. Точно такава, с боздуганче, не сме имали. Това е характерната патина на златото.

Това не е първото погребение с ценни дарове. Но сега ситуацията е малко по-различна. Детски гробове един до друг, до тях и на младо момиче.

доц. д-р Бони Петрунова – ръководител на археологическите разкопки: "Много млади хора виждам. Това е малко. Млад човек, младо момиче. Може би не повече от 15 години. Там при вас също са детски погребения. С изключение на жената, която е там в края. Така че много е възможно те да са починали много скоро едно след друго, най-вероятно в резултат на някаква епидемия. Само ще напомня, че втората половина на XIV век е времето на голямата чумна епидемия, която унищожава половин Европа, отразява се и в България. Между другото, това е една от причините България да бъде завладяна и целите Балкани да са завладяни от Османската империя. Точно защото населението рязко намалява".

Калиакра е на пътя на генуезките кораби, които са пренесли в Европа чумата от Крим. Недалеч на север е имало и генуезки колонии. Така че съвсем не е невъзможно тук да е вилняла чумата. Но дали това е така и кога се е развила тя - сигурния отговор ще дадат скоро ДНК изследвания от зъбна пулпа от скелетните останки.

доц. д-р Бони Петрунова – ръководител на археологическите разкопки: "Като разгледаме зъбния статус на скелета, по изтриването на зъбите, по непорасналите някои зъби, нали, които са, можем да кажем приблизителната възраст. Ето, вижте, има непораснало зъбче, виждаш ли? Тъкмо е тръгнало. Това означава, че е някъде между 7 и 14-годишна. Но са доста изтрити зъбите, което е доста странно".

Впрочем странно е и самото местоположение на некропола – на метри от жилищата на средновековните им обитатели.

доц. д-р Бони Петрунова – ръководител на археологическите разкопки: "Мястото на едно гробище или на един некропол се определя от възможностите, с които разполага населението. Например, ако се намирате в някакво поле, там ще имате достатъчно място да изберете някоя могила, някое място, което не се обработва, за да си направите там гробището. Тук се намираме на един полуостров. Този полуостров има определен обем. Той не може да бъде нито разширен, нито стеснен. И очевидно това място е в известен смисъл унаследено от средновековните хора, в зависимост от това какво са заварили като останки от градежите на античните хора и са го предпочели за място на некропол по техни съображения".

Очевидно, че некрополът е използван дълго време, защото всяко следващо нарушава някое по-ранно погребение.

доц. д-р Бони Петрунова– ръководител на археологическите разкопки: "Мястото е малко и затова имаме огромно количество препогребвания. Тоест, изкопава се старият гроб, по специален начин се съхраняват костите, поставя се новият покойник и над него се препогреват костите на предшественика му".

Независимо, че става дума за погребения на хора от елита на Калиакра. И находките в тях разкриват много от живота в деспотството. Всяка монета оставена в гроба може да разкаже отделна история.

доц. д-р Бони Петрунова – ръководител на археологическите разкопки: "Самият управител, владетелят на Калиакра, е управлявал почти 40 години и през тези 40 години той е създал огромно политическо влияние, оказал върху всички събития, които са се случили във втората половина на XIV век. Само припомням, спасява Иван Срацимир, помагайки на нашия цар Иван Александър. Очевидно, самото деспотство е част от България, въпреки че е отделено политически и до някъде религиозно, защото това деспотство ползва църквата в Константинопол. Помага на Анна Савойска, когато тя има нужда от помощ и се обръща отново към българския владетел в Търново, за да изпрати войска срещу претендента за престола в Константинопол Йоан Кантакузин. Тази година именно се намери още едно доказателство за тази помощ, а то е именно една златна монета на Анна Савойска и Йоан Пети Палеолог, нейният малък син, на когото тя е регент".

Монетата е намерена в един от гробовете. Тя е златна, не е била обичайно разплащателно средство. Но е много изтъркана, образите почти са заличени.

доц. д-р Бони Петрунова – ръководител на археологическите разкопки: "А тази е била дълго време употребявана и много вероятно да е била използвана и като амулет. След това даже очевидно нейният преносител е обеднял и се е наложило да ореже малко част от златото, за да си подържа икономическото положение".

В детското гробче с интересния наушник са стигнали до една дървена част, която вълнува археолозите почти колкото златото.

Елена Ендарова – зам. ръководител на археологическите разкопки: "Не знам доколко добре се вижда, но това са останки от дърво. Пазим ги, защото това ни показва, че погребаните са били полагани в ковчези И всъщност този дървен материал ние ще го вземем за анализ, за да може нашите археоботаници и дендролози да ни дадат малко повече информация какво е дървото, можем да разберем кога е отсечено, можем д аразберем и кога е обработено, за да се направи ковчега".

Жилищата на погребаните тук са в съседство и те биха могли да допълнят картината за живота в интересния 14-ти век. От археологическите пластове не е останало много. Проучвани са отдавна, но за съжаление няма надеждна документация.

доц. д-р Бони Петрунова– ръководител на археологическите разкопки: "Зад нас се намира кварталът на богатите. Тук са живели най-изтъкнатите представители на аристокрацията през втората половина на 14 век. Вече имаме обозначени и разчистени 19 помещения. Тук очевидно имало и античен квартал от времето на крепоста Акре, който средновековните хора са унаследили, използвали. То е и много удобно място. Виждате, близко е църквата, която е била с много красива, пластична украса, очевидно със стъклени прозорци и в която те са извършвали своите ритуали, след което са използвали некропола до източния бряг".

Повторното проучване все пак им поднесе няколко изненади. В пръстта, изкопана от тук от предишните изследователи, която те не са разчистити, металотърсачът засича тези златни монети от 6-ти век.

Пенко Георгиев – директор на Исторически музей - Каварна:" Златни солиди от времето на Юстиниан I и Анастасий I, т.е. това е началото на VI век. Златни монети, които са така високо ценено разплащателно средство. Те не са били в ежедневна употреба , т.е. с тях са се правели големи парични разплащания, като най-вероятно това е колективна находка, която е пръсната в някакъв период от време по време на археологическите проучвания около от 80-те години, защото в музея в Каварна, в една от витрините се съхранява точно същият тип монети, които са с произход от Калиакра, т.е. от този квартал.

доц. д-р Бони Петрунова – ръководител на археологическите разкопки: Тези монети специално, античните, защото тази е средновековна, не са били използвани, не са били дълго в обръщение. Те са буквално тук още отсечени. Затова ги възприемайте като един златен резерв".

В едно от помещенията на квартала, предишните изследователи са пропуснали и една бронзова статуетка на богиня. Тя пък ни препраща чак в трети век.

доц. д-р Бони Петрунова– ръководител на археологическите разкопки: "Богинята е Изида Пелагия.

Пенко Георгиев - директор на Исторически музей Каварна - Това са образци, които имаме в музея. Статуетката е за реставрация.

доц. д-р Бони Петрунова– ръководител на археологическите разкопки: "Изида Пелагия е била дамата на морето, така са я наричали. И тя не е особено популярно за тази част от Балканите. По-скоро като култ се заражда в Мала Азия, в Египет. Трудно я разпознахме. Първоначално мислехме, че е Фортуна, имахме няколко предположения. А тези доказателства, които колегата показва, са именно, че такъв култ е съществувал. И той е бил свързан с корабоплаването, с моряците и то точно през Античността. Даже съм обнадеждена, че може би някъде тук ще намерим едно светилище от този период.

Пенко Георгиев – директор на Исторически музей - Каварна: Тук имаме още едно изображение на Изида, което пък е част от теракотена находка, открита срещу пристанището в Каварна. И това показва един синкретизъм в един период от време, може би втори-трети век, когато Тюхе, гръцката богиня, припозната после от римлянията като Фортуна, но тя реално се свързва и с Изида, тъй като имаме едно свързване с мореплаването.

Кварталът на богатите, за късмет, все още има и непроучена част. Така че бъдещето ще разкаже повече за историята тук, в миналото.