Транспортни фирми дължат над 6 милиона лева от неплатени данъци в Кюстендил

Български общини имат да получават милиони евро от транспортни фирми, регистрирани в България от хора с двойно гражданство от страни извън ЕС. За проблема сигнализира кметът на Община Кюстендил, където фирми дължат над 6 милиона лева от неплатен данък върху моторните превозни средства.

От години общината в Кюстендил се опитва да издири длъжниците към хазната, които в голямата си част са юридически лица с двойно гражданство. До момента резултат няма. А схемата, по която се избягват плащанията, е проста, обяснява кметът Огнян Атанасов.

Огнян Атанасов, кмет на Кюстендил: „Идват в България, за 2 лв. капитал регистрират фирма, правят си процедурите за изваждане на компетентност от ДАИ, оттам с всичките документи, както е регистрирана транспортната фирма, купуват си превозните средства, регистрират ги в Кюстендил и заминават да работят в Западна Европа. Тези ТИР-ове на практика никога повече не се връщат в България, трупат местни данъци към общините, в случая към община Кюстендил.“

Неизрядните фирми общината е дала на съдия-изпълнител, сезирана е и Националната агенция за приходите.

Огнян Атанасов, кмет на Кюстендил: „Те не могат да съберат средствата и ни остават висящи.“

Подобна е ситуацията и в община Благоевград, където също не могат да съберат дължимото от юридически лица с двойно гражданство. Оказва се обаче, че щетата не е само за общинската хазна.

Спас Костадинов, собственик на транспортна фирма: „Работят за по-ниски пари, там стандартът е доста по-нисък, следователно подбива цената на пазара. Не плащат данъци, закриват фирми. Малко над 20% е със сигурност загубата и следователно се отразява при нас, защото ние пък сме данъкоплатци, плащаме абсолютно всичко.“

Според превозвачи решение на проблема има само в промяна на законодателството.

Александър Стамболийски, Съюз на транспортните работници в България: „Такива решения има в Германия, във Франция. Там има специален кодекс за транспорта, който регулира дори и цените, на каква стойност трябва да са, така че там няма мърдане.“

Дали и кога в България ще има промяна в законодателството, с която да се спре порочната практика, е въпрос на бъдещи дискусии и обсъждания.