Три срещи на върха: Какво решиха и могат ли да променят събитията

През изминалата седмица Брюксел посрещна най-влиятелните световни лидери за три срещи на върха в един ден - на НАТО, Г-7 и ЕС. Съвпадението не беше случайно, а по-скоро знак към Путин - че Западът е единен, натискът към Москва ще се засилва, а подкрепата към Украйна - ще се увеличава.

Трите срещи на върха се проведоха месец след началото на руската военна военна инвазия в Украйна.

Джо Байдън - президент на САЩ: Това, което Путин се опитва да направи от самото начало, аз казвам това още от дните, когато бях вицепрезидент на Съединените щати е, да разбие НАТО - той би иска да има 30 независими държави, това не е шега, аз съм убийствено честен. От самото начало моята цел беше - и аз имам страхотни партньори за това - да се погрижим да изградим тотално, пълно единствено между големите демокрации в света, не се шегувам с това.

Отговорът на НАТО на продължаващата руска инвазия в Украйна е удвояване на военните в Източна Европа и още оръжие, военна и финансова помощ за Украйна. НАТО е готово да отговори и в случай, че Русия реши да използва химически оръжия.

Но и още нещо. След години на неутралитет Финландия и Швеция също искат да се присъединят към НАТО. Европейските държави, които до сега пренебрегваха американските призиви за драстично увеличаване на бюджетите за отбрана, промениха позицията си. Само два дни след началото на войната германският канцлер Олаф Щолц заяви, че федералната република значително ще увеличи милиардите за Бундесвера, с което дори ще надхвърли целта от 2% от БВП. Войната на Путин промени Европа.

Йенс Столтенберг - генерален секретар на НАТО: Инвазията на президента Путин в Украйна ще промени нашата сигурност за дълго време напред. Живеем в нова реалност, в ново нормално и отговорът на НАТО е дългосрочен.

Срещите на НАТО и Г-7 отправиха и ясно предупреждение към другата голяма държава - Китай.

Джо Байдън - президент на САЩ: Имах много директен разговор със Си преди шест-седем дни и му дадох ясно да разбере, не съм го заплашвал, но му дадох ясно да разбере, че ще има последствията за него, ако помага на Русия.

България беше представена и от президента, и от премиера на важните срещи в Брюксел. Страната ни е една от четирите от източния фланг, в които ще има бойни групи на НАТО. Премиерът Кирил Петков съобщи, че към групата у нас ще се присъединят британски военни, очакват се и италианци. Президентът обяви, че ще търсим самолети втора ръка заради забавянето на предплатени американски F-16. Доставката на оръжие за Украйна остава червена линия за България, защото според премиера по-голямата част от българите не подкрепят подобно решение.

Истината в този момент е, че над 80% от българите не подкрепят военна помощ. Така че ние сме едно правителство, което трябва да се съобразява до някаква степен и с това, но това не значи, че сме омекнали в позицията ни и по мерките и по никакъв начин не се снижаваме, заяви Кирил Петков - министър-председател на България.

България не е единствената страна, която не предоставя оръжие на Украйна. Унгария също категорично отказва, а добрите отношения между Виктор Орбан и Владимир Путин не се отразяват добре на рейтинга на унгарския премиер, който на 3 април отива на избори, за да се бори за поредния мандат. На срещата на върха в Брюксел украинският президент Зеленски изнесе урок по история на Орбан, като го върна в годините на фашизма в собствената му страна, когато на брега на Дунав в Будапеща евреите е трябвало да събуват обувките си преди да бъдат убити и хвърлени в реката. Днес на мястото има паметник от обувки.

Володимир Зеленски - президент на Украйна: Унгария… Тук искам да направя пауза и да бъда честен. Вие сами трябва да решите зад кого заставате. Вие сте суверенна държава. Слушай, Викторе, знаеш ли какво става в Мариопул? Моля те, ако можеш, иди на твоя бряг на Дунав. Виж обувките и ще разбереш, че масовите убийства могат да се повторят и в днешно време. Това е, което Русия днес прави. Пак обувки, пак хора... В Мариопул...

За разлика от Унгария съседна Полша от самото началото на войната зае категорична позиция в подкрепа на Украйна. На срещата на НАТО Варшава отново призова за мироопазваща мисия в Украйна, готова е да прати самолети на Киев и до сега е приела над 2 милиона украински бежанци. Полската журналистка Доминика Кошич обяснява защото солидарността на поляците е толкова голяма.

Поляците разбират какво означава да трябва да напуснеш дома, семейството и страната си, когато си атакуван от по-големия си съсед. Не мислете, че солидарността на поляците е очевидна. Полша е имала трудни отношения и с Украйна през годините, но тук става дума за невинни хора, за майки с деца. Освен това има притеснения, че Полша може да бъде следващата цел, ние имаме обща граница с Русия, обяснява Доминика Кошич - кореспондент на Полската национална телевизия в Брюксел.

Поляците се притесняват, че Русия може да поиска коридор до Калинград - руския анклав в Полша.

Все повече и повече руски политици по обществената им телевизия заявяват, че трябва да се осигури коридор до Калининград - това са опасни изявления, които не трябва да бъдат игнорирани, допълва Кошич.

За да изрази подкрепата си за Полша и всичко, което прави за Украйна, американският президент Байдън от Брюксел замина за Варшава, където освен със президента Дуда и премиера Муравецки, се срещна и с американските войници в страната.

Според Доминика Кошич голямата грешка на Запада по отношение на Русия през последните години е, че смятал, че диалогът с Москва е средството за разрешаване на проблемите.

Москва приема тази позиция като слабост от страна на Запада. Точно за това Полша призовава и за възможно най-строгите санкции, за да бъде отслабена руската икономика и да няма средства за оръжие и военна техника. Може би тогава Русия ще бъде по-малко агресивна. Но ако не помогнем сега на Украйна, Полша, Литва, Латвия могат да бъдат следващата цел на Русия. Дори България и Румъния - всички страни от нашия регион. Русия все още гледа на нас като част от своите сфери на влияние, а не като част от Западния свят. Москва ни смята за предатели.

Въпреки настояването на Полша и балтийските държави, ембарго върху руския петрол засега няма да има. Много страни, сред които Германия, България, Унгария казват, че не могат да си го позволят икономически. Но войната ускори желанието на Европа по-бързо да се откъсне от руската енергийна зависимост. Президентът Байдън обеща страната му да увеличи значително доставките на втечнен газ с допълнителни 15 милиарда кубически метра за тази година. До 2030 г. се очаква Америка да доставя по 50 милиарда кубически метра годишно, което би заместило част от руските доставки. Европейските държави се разбраха и заедно да договарят газ с трети държави - стъпка, която само до преди месец се отхвърляше от някои от големите страни.

Урсула фон дер Лайен - председател на Европейската комисия - Путин се опитва да върне часовника назад към друга ера, ера на брутална употреба на сила, към политика на твърдата ръка, на сфери на влияние и вътрешни репресии. Убедена съм, че той ще се провали. Работим заедно, за да изградим мирно, проспериращо и устойчиво бъдеще. И знам, че ще успеем.

През тази седмица западният свят изпрати ясен сигнал на Путин, че няма да спре да подкрепя Украйна и още повече втвърди тона към Москва. В Полша Байдън нарече Путин "касапин" и каза, че той не трябва да остава на власт. Предстои да видим какъв ще бъде отговорът на Москва. Но какъвто и да е той, едно е ясно - Украйна трудно ще бъде сломена и едва ли ще се предаде.