Турция тепърва се съвзема две години след опустошителното земетресение. Най-засегнатите места са превърнати в строителни площадки. Част от хората вече имат нови домове, други продължават да живеят във фургони - за причините, очакванията, болката и надеждите.
Трудно е да се върнеш към едно от бедствията на века. Вече си минавал по неговите пътища и знаеш, че край Кахраманмараш, Адъяман и Антакия за пореден път по тях те очакват прахуляка от разрушенията и строежите, калта край неразчистните места и преумората заради тези условия. Още по-трудно е да се върнеш заради хората, които ще срещнеш отново. В техните очи те чакат болката и сълзите, пред които клишетата за надеждата не помагат. Може би, защото земята под краката им продължава да се тресе. Трусът изравнил домовете им още не е затихнал.
"Тепърва започваме да осъзнаваме загубата на близките ни, защото покрай земетресението първо трябваше да се погрижим за оцелелите", обясни Али Каба.
"Нито денят ми е ден, нито нощта - нощ. Как може майчиното сърце да издържи на тази болка".
Завръщането към епицентъра на земетресението, което разтърси Турция със сила 7,7 по Рихтер, отне живота на над 53 000 души и засегна 14 милиона, е опит да видиш възстановяването. Две години по-късно заварваш, както нови сгради, така неразчистни разрушения. Както хора с нови домове, така и старите фургонени квартали, в които продължават да живеят стотици хиляди. От едната страна стои благодарността за стореното, от другата - недоволството от липсата на осезаеми промени. Но и от двете страни, животът на хората остава тежък.
"Все още няма нищо насреща като хората. Не е ясно какво дишаме. Хората продължават да се страхуват и да са в шок. Аз лично се опитах да потърся психологическа помощ, но не успях да достигна до такава", разказа гражданин.
Една от най-големите операции по възстановяване в света - така Турция определя, това което прави страната за пострадалите региони. Планът е до края на тази година, да бъдат предадени на пострадалите от земетресението 452 000 жилища. В строежа са ангажирани 182 000 архитекти, инженери и работници.
За да покаже какво е направила държавата, Турция покани журналисти да посетим местата с новопостроени жилищни сгради.
"Ако говорим за истории на успеха, сградите, които строим в момента, са такива. Загубихме много хора, но научавайки своите уроци от тази болка, трябва да гледаме напред, защото земетресенията по тези географски ширини, се случват от години. Не можеш да избегнеш земетресението, но можеш да намалиш щетите, които то причинява. В момента строим сгради, които биха издържали на подобно земетресение. Надявам се, че хората ще се чувстват спокойни и сигурни, когато живеят в тях", обясни сеизмологът и ръководител на Центъра за изследване на риска от земетресения в Гражданската проф.Орхан Татар.
А как държавата определя кой да получи нов дом? Учредяване на право на собственост е наречена процедурата, по която това се случва. За да одобрят бъдещите новодомци през изминалите две години са разгледани и анализирани близо 900 000 нотариални акта. Жилищата се купуват чрез съфинансиране, което варира спрямо това дали е апартамент или къща. В стандартния случай е 50 на 50. Кредитът, който получават бъдещите новодомци, е безлихвен. Изплащането започва две години след отпускането и трябва да приключи в 10-годишен срок.
"Отпускаме новите жилища по ясно определени правила - основно на хора, които наистина са загубили всичко и няма къде да се върнат. Броят им е съобразен с този на семействата, които могат да се възползват от тази помощ", заяви Осман Варол, валия на Адъяман.
Край новите жилищни комплекси обаче все още липсват аптеки, магазини за хранителни стоки. Само на едно място видяхме, да се строи училище. Въпреки това Мехмет и Осман очакват с нетърпение нанасянето си. След няколко месеца съседите от фургонения квартал ще станат съседи и в новите си апартаменти.
"Най-важно е жилищата да бъдат здрави", коментира Мехмет.
"За малкия ми син вкъщи е фургонът, където живеем. Сега е нетърпелив да има собствена стая", обясни Осман.
"Двамата ще си помогнем и при обзавеждането на жилищата", каза Мехмет.
"Аз например ще направя шкафчета и гардеробите и на двама ни", добави Осман.
В комплекс до Кахраманмараш, наречен Узбекистанското село, преди година Бахар и Мехмет Гюрбостан са се нанесли в своята къща. Новото жилище с три стаи и кухня обаче не може да заличи болката от загубата на най-близките.
"Синът ми, снаха ми и двамата ми внуци останаха под развалините. Ще правим помен за втората годишнина. Приготвям любимите им неща. Сега дори ми трудно да погледна любимото им ядене. Имам още един син, който има три деца и дъщеря, която е омъжена на друго място. Не иска да идва тук, защото изживява тежко случилото се. Но не ни свърта на едно място. За нас няма покой", разказа Бахар Гюрбостан.
"Случиха се лоши неща. Тези, които си отидоха, няма да се върнат. Когато се нанесохме, нямаше нищо. Малко по-малко се обзаведохме. Купуваме нещата на изплащане", добави Мехмет Гюрбостан.
Запознахме се с Али Каба миналата година. След като е загубил сестра си и нейното семейство, психологът от Кахраманмараш беше започнал да работи като управител на фургонния квартал, в който бяха настанени хората, останали без подслон. Там продължава да работи и до днес.
"Все още има много хора, които не се чувстват в безопасност. Затова предпочитат да останат във фургоните, вместо да се нанесат в блок, особено в апартамент на втория или по-горен етаж. Има и такива, които при най-малкия трус, а трусовете все още продължават, се връщат обратно във фургоните. Страхът не си е отишъл.Това няма как да мине за една-две години. И лечението, и преодоляването на страха са дълъг процес", обясни Али Каба.
Наред със строежа на нови жилища, реставрирането на пострадалите сгради със статут на културно-исторически ценности е другият мащабен проект. Само в Антакия те са 378, а 550 артефакта от музеите очакват, за да бъдат извадени от хранилищата и изложени отново пред очите на посетителите. Последните две години са минали буквално в сортиране на камъните от рухналите сгради и номерирането им. Сега трябва да бъдат подредени един по един.
Джамията Хабиби Неджар е построена през 7-и век от араби, които са живели по тези земи. Смята се за първата джамия на територията на днешна Турция.
"Тази джамия е била събаряна 8 пъти. След земетресението укрепихме основите. Предстои да бъде направен и нов купол. Използваме дървен материал, за да намалим тежестта върху сградата. Работим, така че до юли тя отново да бъде отворена за вярващите. Напреднахме много. Когато направим и купола, оттам нататък работата ще върви много бързо", обясни Адем Бозкурт от дирекция по Културно историческото наследство - Хатай.
"В Хатай се намират едни от първите джамии и църкви като "Свети Петър", джамията "Хабиби Неджар", антични мозайки, първата осветена улица, места, свързани с написаното в Свещения Коран. Това привличаше много туристи. Надяваме се някой ден отново да се върнат, а планът ни е до края на 2026-а да приключим с реставрацията", каза кметът на Хатай Мехмет Йонтюрк.
За да бъдат задържани местните артисти и занаятчии, и за тях е направено ново място в покрайнините на Антакия. Част от освободените фургони са облицовани като дървени къщички, които да служат за работилници, магазини и ресторанти.
"Старото ми ателие беше в центъра на Антакия. Срути се. Беше изравнено със земята. За щастие беше създадено ново място, където можем да създаваме изкуство и да предлагаме своите творби. Имаме надежди за възстановяването, но дали отново ще имаме същата автентична гледка, дали тя ще бъде възстановена, не знаем.
Когато отидем на центъра и видим останките, ни става много тъжно. Мисълта за бъдещето е това, което ни вдъхва надежда – че ще дойде ден, когато всичко ще бъде по-хубаво. Няма какво друго да направим – тук сме родени, тук ще живеем и тук ще умрем. Антакия е град, който не прилича на никое друго място по света. Невъзможно е да продължим живота си на друго място. Опитах се да живея в Анталия 2-3 месеца. И въпреки че е много красиво място, се чувствах сякаш съм в Ада. Върнах се, защото нещо ме тегли насам", обясни занаятчия.
Докато възстановяването продължава, учените търсят причините и уроците.
"Това земетресение, което е несъизмеримо с други, регистрирани през годините посведа. За 9 часа земната кора се е разцепила и са се получили страшно много разломи. На места разместванията са около 8 метра. Земната повърхност беше сериозно деформирана. Турция се превърна в една голяма научна лаборатория за много геолози и геофизици. Над 500 учени от целия свят пристигнаха тук, за да изследват причините за земетресението и последствията от него. Най-важното е, че те споделиха резултатите от своите проучвания с нас. А 6 февруари ме научи това - каквото и да си открил, каквото и да си проучил, ако то не е подпомогнало хората и не е достигнало до тях, значи е било напразно", коментира проф. Орхан Татар от Центъра за изследване на риска от земетресенията към АФАД.
А оцелелите продължават да страдат за тези, които са останали под развалините
"Ако трябва да сравня душевното си състояние с това от преди и първите дни, сега съм по-тъжен. Това важи и за други хора от града, които загубиха свои близки. В началото си казахме, че трябва да прегърнат тези, които са останали до тях, за да преодолеем тази трагедия. Сега обаче не можем да запълним тази празнота. Смятам, че психолозите трябва сериозно да работят над това с хората от целия град. Точно сега е времето, когато травмите и стресът ще започнат да си казват думата", разказа Али Каба.
По всичко личи, че възстановяването ще отнеме много години. Може би 10, докато хората малко по-малко превърнат останалото от тях в нов живот.
Какви са пробойните в контрола на тол системата, които позволяват измами с таксите?
Чуй новините
Подкаст
