"В името на традициите": Каракачанските кучета-пазачи са гордостта на трима мъже от Якоруда

Национален събор на каракачанското куче се проведе неотдавна край родопското село Триград. Трима мъже от Якоруда се гордеят със своите кучета-пазачи. И докато за едни тези кучета са част от традицията, за стопаните в планината те са истинска необходимост.

Юсеин Мръцов, Салих Шуган и Сабри Мекльов от Якоруда бяха дошли на събора, за да покажат своите каракачанки, с които са израснали от деца. Породата се отглежда традиционно в района на Якоруда, защото където има овце, има и кучета.

Салих Шуган: "Това е работно куче, както си е със шиповете, това тука, казваме му бодове при нас. Тука ей това е при среща с мечка, истинско куче, стар дамазлък."

Юсеин Мръцов: "До ден днеска още не са допуснали мечка, вълк до стадата ни. С характер кучета, не оставят стадата, да напусне стадото, постоянно е с животните денонощно. Средни, широки кучета, сърцати, много сърцати."

За местните стопани каракачанските кучета не са просто пазачи, а верни помощници, който се отглеждат сред стадото и постепенно свикват с него – знаят какво трябва да пазят и не се отделят от животните.

Сабри Мекльов: "Уникална порода, достойна за уважение. Древна, колкото и народът ни. Сърцати кучета, смели, влизат в бой с хищници без никакво колебание. Слагаме им такива нашийници, това са нашийници, които са якорудски тип, по нашия край ги правят по този начин... ето тези неща, които виждате, те не са за украса, а когато кучето тича, се създава един такъв дрънкащ шум, който плаши хищника и същевременно го предпазва, предпазва му шията от нападения на вълци, мечки."

Когато в планината се появи хищник, именно тези кучета застават между него и стадото. Със силния си характер, смелост и инстинкт те пазят животните, но и съхраняват една стара традиция, която в Якоруда продължават да предават от поколение на поколение.