В София вече има паметник на генерал Владимир Вазов – виден военачалник, общественик и кмет на София

„Трябва да победим или да умрем – друг избор няма!“ – с тези думи генерал Владимир Вазов повежда войниците си в една от най-важните битки от Първата световна война - тази при Дойран. И въпреки численото превъзходство на Антантата, българите печелят това важно сражение.

Дойранската епопея
В района на град Дойран, край едноименото езеро, българската армия води няколко тежки сражения срещу многократно по-многоброен противник.
На 16 септември 1918 г. войските на Антантата започват масирано настъпление. Срещу нашата Девета плевенска дивизия – около 30 000 български войници, предвождани от генерал Вазов – се изправят над 75 000 войници: четири английски, две гръцки и една френска дивизия.

Битката
Сражението е ожесточено. Артилерията на противника не спира, атаките са вълна след вълна. Но българските войници, водени от своя генерал, защитават позициите си с невероятна смелост.
На 19 септември 1918 г. настъплението на противника е окончателно спряно. Българите удържат – и това се превръща в една от най-големите победи на нашата армия.

Признанието
Дори враговете признават подвига. Английският премиер Лойд Джордж пише:
„В никоя война англичаните не са давали наведнъж толкова много жертви, както при Дойран.“

Много години по-късно, през 1936 г., генерал Владимир Вазов е поканен в Лондон на честване за края на войната. Когато слиза от влака, на перона го посреща английска военна част. Командирът дава заповед:
„Свалете знамената! Минава генерал Вазов – победителят при Дойран!“

След войната се отдава на обществени дела. През 1926–1932 г. е кмет на София и оставя следа с много градоустройствени проекти, благодарение на които столицата се развива. Живее скромно и умира през 1945 г., обичан и уважаван от народа.

Защо е важно за нас днес?
Историята на генерал Вазов е повече от военен разказ. Тя е урок:

че смелостта и волята могат да победят дори най-силния противник;
че честта и дългът са ценности, които остават над всичко;
че истинското признание идва дори от враговете.
Генерал Вазов е пример за това как силата на духа може да промени историята.