Възможно ли е премахването на порочните клинични пътеки

Здравната каса започна преговори по новия рамков договор. От фонда и от лекарския съюз имат принципно желание да се повишат някои от пътеките в детското и майчино здравеопазване. А също и някои от дейностите да се извадят от болниците и да се намалят възможностите за фиктивни хоспитализации.

За оптимизиране на клиничните пътеки се говори от десетилетия, кухите пътеки не са от вчера, фиктивните хоспитализации са системни и всеки министър или ръководство на касата са наясно с това.

От години никой не реагира да премахне тези дълбоки пороци, вече и никой не се учудва от подобно бездействие в тази насока.

Но скандалите около "Пирогов" и "Лозенец" и заявката и на служебния министър даде очакване, че сегашните преговори може и да са по-различни.

За съжаление нищо не вещае скорошна промяна, която пациентите да усетят. Най-малкото, защото играчите са същите, а и някои от наредбите, които трябва да се променят, са си същите.

От Здравната каса направиха сериозно усилие да включат пациентите в контрола срещу нерегламентирани плащания и фиктивни хоспитализации. Приложение към телефоните известява с есемес какво се отчита към Касата, за реакция, ако здравната услуга не е извършена.

„Ние имаме между 3 до 5 сигнала дневно. Преди малко изпратих два от сигналите в прокуратурата, тъй като ние не сме разследващ орган във връзка с ползването неправомерно на данни на пациенти“, съобщи проф. д-р Петко Салчев, управител на Националната здравноосигурителна каса.

Други пациенти без есемеси доста отдавна сигнализират за още по-големи нередности със системно източване на Касата. Като например принудата здрави хора да влизат в болница само за изследвания.

„Тези пътеки се използват много често многократно за хоспитализацията на даден пациент, и то не с цел установяване на неговото здравословно състояние или наистина с грижа за неговото здраве, а просто, за да се източва Касата. Примерно при пациенти хроничен Хепатит Б, които са здрави, защото голяма част от пациентите с хроничен хепатит са в чудесно здравословно състояние. А вместо определени документи и изследвания да им бъдат предоставен амбулаторно те биват принуждавани да бъдат хоспитализирани веднъж, два пъти, три пъти“, обясни Силвана Лесидренска, председател на „Хепактив“.

По тази клинична пътека, която струва 1000 лева, единственото усилие на болничния персонал е да вземе кръв за обикновено вирусологично изследване PCR, което струва 150 лева. Кръв за изследване може да се даде навсякъде в страната, но по клинична пътека хората са принудени да пътуват до най-близката болница с гастроентерелогично отделение. Сигнали за подобно източване и фиктивен прием на пациенти Касата не приема.

„Ние многократно сме алармирали, но на нас винаги ни бива отговорено, че такива са изискванията и се спазват изискванията на Касата и на Българското дружество по гатероентерология, което всъщност отговаря за написване на критериите“, каза Силвана Лесидренска, председател на „Хепактив“.

„В момента се съдим за тези неща, тъй че ще се прецени. Аз не съм специалист по тези заболявания. Има си експертен съвет, който да се изкаже“, отговори проф. д-р Петко Салчев, управител на Националната здравноосигурителна каса.

Преговорите за клиничните пътеки по новия рамков договор вече са в ход и поне в началото и здравният министър, и Касата заявяват намерения да освободят болниците от ненужни дейности. И поне скорошните скандали около „Пирогов“ и „Лозенец“ създадоха очакване за реална промяна.

„В момента влизаме с намерение да се преогледа т.нар. диагностично-лечебен алгоритъм, който има всяка пътека, и да се прецени този алгоритъм дали затруднява или подпомага лекарите. Второто е да се прецени дали някои от пътеките не са надценени или подценени ценово при преговорите“, заяви проф. д-р Петко Салчев, управител на Националната здравноосигурителна каса.

Въпреки заявките и намеренията за оптимизация промените в клиничните пътеки са оставени на експертните съвети по специалности. А именно те са авторите на сега съществуващите и трудно отстъпват от тях. И влизането в болница за едното взимане на кръв е най-малкият проблем за пациентите с хепатит. По-голямата им битка е друга.

„С Касата от 4 - 5 години водим 4 или 5 дела. Те са във връзка с изискването за задължителна чернодробна биопсия за отпускане на лечение при Хепатит С. Нещо, което по света отдавна не съществува. Стъпихме на всички международни и европейски ръководства, на Американската асоциация за изучаване на черния дроб, на европейската, въобще целият свят работи по този начин и никой не прави биопсия. Само България“, заяви Силвана Лесидренска, председател на „Хепактив“.

„Специалистите, които бяха тук при мен, специално за т.нар. хепатитни заболявания, има четири различни мнения. Аз ли трябва да бъда съдията“, пита проф. д-р Петко Салчев, управител на Националната здравноосигурителна каса.

Каквито и да са интересите на специалистите, те играят по правила, написани от Министерството на здравеопазването. Управителят на Касата също не е безгласна буква и може да предлага промени. Но тези правила нито един министър досега не промени, не са променени и сега. И подобни на хепатитните недоразумения е малко вероятно да се изчистят в настоящите преговори.

„За огромно съжаление много често се срещаме с фиктивните клинични пътеки. Много често това е, защото Здравната каса не покрива едно или друго изследване. И в крайна сметка и лекари, и пациенти биват принуждавани да използват подобни похвати - пациентът да се хоспитализира фиктивно и да се покрият определени изследвания. Пациентът става съучастник по принуда. Лекарят става съучастник по стечение на обстоятелствата“, коментира д-р Станимир Хасърджиев, председател на Българска пациентска организация.

И фиктивните хоспитализации са по-скоро норма, отколкото изключение, защото другата причина за разрастващото явление е силният финансов интерес, който измества пациентът от фокуса.

„Тя предполага, че един лекар, за да изкара своята заплата, той трябва да възпроизведе n на брой клинични пътеки на месец. Неговото заплащане се базира на това колко е успешен той по писането на клинични пътеки, надписването и доколко ще може на края на месеца да отчете необходимия брой, за да формулира своята заплата“, каза д-р Станимир Хасърджиев, председател на Българска пациентска организация.

„Аз си мисля, че докато не се откъснат възнагражденията на персонала от цените на клиничните пътеки, това непрекъснато ще стимулира празни обороти, за да може да се докарат повече средства“, коментира Мими Виткова от Асоциацията на дружествата за доброволно здравно осигуряване.

Дългогодишният отказ на управляващите да се справят с опорочените клинични пътеки задушава допълнителното здравно осигуряване. Замислени като алгоритми, които трябва да осигуряват качествено лечение, пътеките отдавна се превърнаха във финансов инструмент. Но освен че не гарантират качествено лечение, не казват и какво точно финансират, което блокира частните застрахователи.

„Те трудно структурират своите пакети за застраховки, тъй като не знаят какво наистина не се покрива от задължителното осигуряване. Стига се дотам, че всяка болница сама определя кое медицинско изделие не се покрива от Касата. В някои пътеки са записани, макар и грубо и ориентировъчно, някои медицински изделия, в другите въобще не са записани“, посочи Мими Виткова от Асоциацията на дружествата за доброволно здравно осигуряване.

И бремето на доплащането от страна на пациентите не намалява. Освен за медицински изделия пътеките често пропускат много диагностични изследвания и медикаменти като микробиологичното изследване, ключово за определяне на причинителя на менингитите и енцефалитите, особено актуални в летния сезон. Родителите са принудени да разнасят епруветки от болниците към лабораториите. Изследването струва над 200 лева и е ключово за определяне на терапията. Със сигурност трябва да се покрива от Касата, но доплащането трудно се оспорва, тъй като не е изрично остойностено в пътеката. Което обяснява и нежеланието на болниците да се остойностят пътеките.

„Това е един дълъг технологичен процес. Трябва да се преизчислят относителните тегла, да се видят какви са реалните себестойности, които са при лечението. Да се направят всичките изчисления. За съжаление този процес беше прекратен по ред причини. Няколко пъти наредбата, която изискваше въвеждането и на процедурите, които бяха направени, се отменяше. Всъщност не се отменяше, а се отлагаше срокът“, обясни проф. д-р Петко Салчев, управител на Националната здравноосигурителна каса.

Професорът се надява този процес да бъде възстановен и от следващата година да започне изработването на диагностично свързаните групи.

Преговорите по националния рамков договор по принцип са онази възможност за промяна.

„Би трябвало да участвам в тези преговори, когато започнат“, коментира адвокатът по медицинско право Христина Николова, която е член на Надзорния съвет на НЗОК.

-БНТ: Но те вече са започнали.

„Никой не ми е казал на мен, нито ме е викал“.

И новият, и предишните представители на пациентските организации в надзора на Касата по традиция не са желан партньор в преговорите, а и гласът им трудно се чува.

„Най-малкото, защото представителят на пациента е само един в надзора на Касата, докато всички други външни представители извън Касата са по двама“, заяви Христина Николова, член на Надзорния съвет на НЗОК.

А пациентите са най-добрият контрольор и могат да върнат баланса, без който системата се разпада.

„Преговорите са една друга особеност на нашата здравна система. В този преговорен процес обикновено се залагат всички неща от предходната година и общо взето не се дава много възможност на никой да маневрира или пък да предложи някакъв иновативен модел“, заяви д-р Станимир Хасърджиев, председател на Българска пациентска организация.

„Нещо, което все повече обмислям напоследък, както се прави оценка на здравни технологии при лекарствата, когато влизат и трябва да се финансират от Касата, започват и за медицинските изделия да се правят подобни, за мен трябва да се направи същото и с клиничните пътеки“, каза адвокатът по медицинско право Христина Николова, член на Надзорния съвет на Касата.

Диагнозата е ясна от години, но никой не иска да започне лечение. По всичко личи, че няма да започне и сега.