5 седмици продължава войната в Иран, но за Израел войната започна преди повече от 3 години - на 7 октомври. От 28 февруари израелското небе е осветено от ирански дронове и ракети, хората живеят в сюреалистична смесица от война и локдаун, подобен на ковид пандемията. Разказ от първо лице за войната - говори д-р Белайнеш Меконен, която отговаря на национално ниво за младежки центрове в Израел.
- Как бихте описали една типична своя нощ от последните 5 седмици?
д-р Белайнеш Меконен, израелка от етиопски произход: „Нашият всекидневен живот е много тежък. Във всеки един момент има сирени и ракети и всички хора в Израел трябва да бягат, за да достигнат до бомбоубежището и да се предпазят. Много, много е трудно, защото хората имат бебета, имат възрастни и така нататък. Не всеки има укритие в дома си и затова тичат по 4-5 етажа надолу по стъпалата, за да стигнат до бомбоубежищата. Само си представете да трябва да будите посред нощ децата си, най-малките, да будите родителите си и да ги водите в укритието. Не можете да си представите какво ни е в тази ситуация. Вече от пет седмици сме в нея. Всичко е затворено – всичко!Няма училище, няма мол, няма магазини. Дори когато отиваш за основни продукти, трябва да мислиш за това и трябва да мислиш дали някъде наблизо има убежище. Не става дума само за физическа заплаха, става дума за психически и емоционален стрес. Нашият всекидневен живот е изпълнен с тревога и страх.“
- Никой не ходи в офиса, децата не ходят на училище, студентите не ходят на университет, а в същото време тече война? Това е една ужасяваща комбинация между спомените ни от пандемията от коронавирус, примесени с война.
д-р Белайнеш Меконен, израелка от етиопски произход: „Университетите са затворени и са преминали към електронна форма на обучение. Гимназиите са затворени. Началните училища, прогимназиите, детските градини – всички са в режим на онлайн обучение. Ако говоря, например, за моя случай. Най-малката ми дъщеря е в университета и има нужда от място за онлайн уроците. Всеки един от нас вкъщи трябва да има компютър и място да се свърже със своите учители, със своите наставници, с приятелите, с които не може да се види. Всичко става от вкъщи, с всичко трябва да успееш от вкъщи, трябва да пазаруваш, трябва да работиш. Трябва да се справям с работата, да се грижа за семейството, за децата си. Всичко се промени, начинът ни на живот се промени. Всеки от нас в Израел е травмиран. Травмиран! Нямаш никакъв избор, освен да се бориш за общността си, нацията си. Така че това е, което ние трябва да направим. А народът на Израел е много силен, както знаете. Ние си помагаме. Ако нещо опасно се случи, целият квартал отива в къщата на този човек да пита от какво има нужда. И на тази Пасха, на този празник семействата бяха разделени. Повечето от тях са по границите, на повечето от тях къщите им са разрушени, затова живеят в хотели, живеят със семейство и приятели. Това са много символични времена. След нашето извеждане от Египет, ние идваме в Израел, за да бъдем свободни, и сега след хиляди години ние отново се опитваме да съхраним свободата.
- Една песен стана много популярна през тези трудни за вас времена. Това е една песен, написана от едно 11-годишно момче от Израел за войната с Иран. Защо тази песен стана толкова популярна - едно дете, което пее за това, че вижда в небето ракети вместо птици?
д-р Белайнеш Меконен, израелка от етиопски произход: „Песента носи надежда. Когато умират цивилни хора, трябва да бъдеш много силен и смирен. И да извлечеш сила и надежда от песента. Опитваме се да останем силни, опитваме се да бъдем заедно, да бъдем стабилни. Опитваме се да бъдем издръжливи, защото, както Ви казах, всекидневният ни живот ни е много стресиращ. Не можете да си представите! Може да се случи дори сега, по време на нашия разговор, може да чуем сирената и да се наложи да спрем. Така че не знаеш в кой момент ще те заварят сирените. Сутринта точно преди Пасха семейството се опитваше да се подготви за празника. Сирените не спираха! Хората, които се опитваха да отидат при семействата си следобеда, бяха на път, бяха натоварени с децата, с малките, а сирените не спираха. Налагало се е да спират посред пътя, за да вземат децата си, да ги прегърнат, да ги успокояват. Не знаеш как ще завърши този момент. И това е нашият живот всеки ден вече пет седмици.“
- Въпреки това почти 80% от израелците поддържат тази война и казват, че тя е необходимост?
д-р Белайнеш Меконен, израелка от етиопски произход: „Защото това е нашият живот! Можете ли да си представите във Вашата държава по някаква причина изведнъж някоя държава да изстреля ракети към Вас – към Вашия дом? Как бихте защитили семейството си, държавата си или гражданите си? Можете ли да седите и да чакате, докато те Ви унищожат? Ние просто трябва да се защитим! Затова войната е правилна и ние я подкрепяме. 300 ракети, насочени към цивилни. Те се целят в цивилни граждани! Те не воюват с войниците, те воюват с цивилните! Те ни принудиха! Не ние започнахме това! Дори на 7 октомври, какво стана? Те да дойдат в дома ти, да убиват съпруга ти, да изгорят бебето ти… Разбирате ли? И да крещят, че за всеки човек – всеки човек, всеки евреин – е достатъчно да бъде евреин, за да бъде убит? Ние искаме да живеем, както и всички хора на този свят. Тази земя е равна за всички! Две от децата ми са войници и участваха на 7 октомври. Затова трябва да се защитим и това правим. Не сме започнали ние. Не ние отидохме в тяхната страна. Те дойдоха – те изстреляха ракети към нас. Така че какво можем да направим? Мисля, че няма държава, която би позволила да се избиват цивилните ѝ граждани и да не се защити, или да не отвърне.“
- Как смятате, че ще свърши тази война? Как си представяте края? Как си представяте победата?
д-р Белайнеш Меконен, израелка от етиопски произход: „На първо място, целият израелски народ се моли и се надява, че в края на войната ще има мир, защото всеки човек на този свят се нуждае от мир – както тук, така и там. Всички страдаме. Във войната всеки страда. В нашата страна, в Иран, в Европа, в Африка, в САЩ – навсякъде.“
- Говорим за мир, но географията не се променя. Израел е в сърцето на регион, който е населен от мюсюлмански държави. Ще дойде момент, в който ще трябва да започнете да живеете мирно едни до други. Мислите ли, че това е възможно след всичката болка, която е причинена?
д-р Белайнеш Меконен, израелка от етиопски произход: „ Да. Пълно е с болка, пълно е с жертви, пълно е с разрушения, разрушени семейства. Загубихме много момчета и момичета, наши деца – и тук, и там, навсякъде. Но смятам, че в края на краищата дори и мюсюлманските или арабските държави като Ливан, Кувейт, Сирия, Иран – хората там, народите искат мир. Проблемът е с правителствата, с лидерите, а не с народа. Хората искат да живеят в мир. Те искат да бъдат с нас, ние сме братя, ние сме човешки същества.“
Чуй новините
Подкаст
