Войната променя езика на украинците: все повече украинският измества руския

Изследването е инициирано от Министерството на културата и е проведено от агенция Info Sapiens с подкрепата на Work.ua и със съдействието на обществената организация „Украински свят“. Аналитичният модел е разработен от куратора на изследването, кандидатката на филологическите науки Олга Шевчук-Клюжева.

Как бе проведено изследването

През август - септември 2026 г. изследователите проведоха 40 дълбочинни интервюта с деца на възраст от 10 години, тийнейджъри, младежи и възрастни от 10 области в Запада, Централна Украйна, Изтока и Юга на Украйна. Сред участниците имаше седем вътрешно разселени лица.

Изследователите се фокусираха върху три групи говорители:

• онези, които преобладаващо общуват на руски;
• онези, които използват украински и руски;
• онези, които са преминали на украински след 2022 г.

Хората, които стабилно са общували на украински преди и след началото на пълномащабната война, не бяха привлечени към изследването.

Резултатите от първия етап описват опита на участниците и обясняват механизмите на езиковия избор, но не показват колко разпространени са тези практики сред населението на Украйна.

Какво влияе върху езиковия избор

По данни на Info Sapiens частта от украинците, които са избирали украинския език по време на анкети, е нараснала от 52% през февруари 2022 г. до 80% през март същата година. През октомври 2026 г. този показател е 93%.

В същото време тези цифри не свидетелстват за това, че всички, които са започнали да избират украински по време на анкетите, са преминали на него във всички сфери на живота.

„Реалността е значително по-сложна. Ако по време на руската колонизация и дори през първите 20 години от Независимостта в повечето големи градове на Украйна украинският език беше изтласкван в частната сфера, а за да направиш кариера, трябваше да владееш руски, то сега ситуацията е противоположна: почти всички украинци подкрепят премахването на руския от публичната сфера, но възникват трудности с прехода към украински и конфликти относно намесата в частната сфера“, обясни заместник-директорът на Info Sapiens Инна Волосевич.

Ето ключовите фактори, които влияят върху езиковите навици:

• Войната стана тласък за промени.

За част от участниците пълномащабното нахлуване стана причина съзнателно да преминат на украински. Изследователите отбелязват също така, че дори някои участници, които продължават да общуват на руски, наричат украинския си роден език, свързвайки го с националната идентичност и солидарността с Украйна.

• Езиковите навици зависят от обкръжението.

Участниците могат да използват украински на работа, в обучението и в държавните институции, но да продължават да говорят на руски или да смесват езиците у дома и сред приятели. Хората също така са склонни да се приспособяват към езика на събеседника. Изследователите наричат това комуникативна акомодация.

• Страхът от грешка може да възпира прехода.

Част от участниците се срамуват от произношението, суржика или недостатъчния си речников запас. Забележките и подигравките могат да засилват несигурността, докато доброжелателната среда помага да се практикува украински.

• Върху езиковите навици на децата влияят семейството и връстниците.

Родителите могат да избират за децата си украински книги, анимационни филми и образователни материали, дори ако самите те говорят на руски. В същото време езикът на общуване на децата може да се променя в зависимост от ситуацията: в училище те говорят на украински, а по време на игри или онлайн използват други езикови практики.

• Дигиталното съдържание формира ежедневната реч.

Младежите се нуждаят от качествени украинскоезични игри, видеа и забавления. В същото време алгоритмите на платформите могат да препоръчват рускоезично съдържание дори на потребители, които нямат интерес към него.

Според изводите на изследователите най-устойчивите езикови промени се случват тогава, когато се съчетаят личната мотивация, украинскоезичното обкръжение и консумацията на украинско съдържание.

Каква роля играят книгите, културата и образованието

Участниците в изследването оценяват положително развитието на украинското книгоиздаване, преводите, дублажа и съвременната музика. Те също така подкрепят използването на държавния език в образованието, държавната служба, медиите и сферата на услугите.

В същото време на специалистите и студентите не им достигат украиноезични учебни източници, а младежите се нуждаят от по-голямо разнообразие от съвременно дигитално съдържание.

Заместник-министърът на културата Богдана Лаюк обърна внимание на това, че езиковите промени по-бавно се случват в семейното общуване — с родителите, децата и отдавнашните приятели.

„Езикът се закрепва там, където ежедневно се използва: в книгата, която четеш на детето си, в разговора, където никой не се подиграва на акцента ти“, отбеляза тя.

Сред препоръките на изследователите е да се развиват достъпни възможности за езикова практика, в частност безплатни разговорни клубове и учебни приложения.

Следващият етап на „Езиковия барометър на Украйна“ предвижда мащабно количествено проучване. То трябва да покаже колко разпространени са установените езикови практики и да провери хипотезите, формулирани въз основа на резултатите от дълбочинните интервюта.

По думите на министъра на културата Тетяна Бережна тези данни ще помогнат по-точно да се определят приоритетите на държавната езикова политика и да се насочат ресурси в подкрепа на ежедневната употреба на украинския език.

Статия, написана от Oksana Zablotska (Suspilne), първоначално публикувана на 29 октомври 2026 г.