Следите по сградите на пристанището още показват силата на ужасяващия взрив в Бейрут, случил се преди точно една година. Днес на една от фасадите стои надпис: "Всеки ден е четвърти август, докато престъпниците не понесат отговорност".
Разследването на една от най-мощните неядрени експлозии в човешката история буксува. Не се допускат разпити на хора от висшия ешелон. Никой не е наказан за това, че огромно количество от едно опасно вещество е престояло в пристанищен склад цели шест години. Близки на жертвите организират демонстрации и напразно искат възмездие за погубения им живот.
Не само градът носи белези от трагедията. Тя е запечатана в душите на неговите жители.
"Кварталът ни се промени. Духът на хората се промени", разказва жител на Бейрут.
На друга сграда стои надпис "Заложници на държава убиец". Шади Ризк е заснел момент от миналия четвърти август, преди да бъде тежко ранен. Той е оцелял, но с цената на 350 шева по тялото си. Гневен е на държавата и се готви да eмигрира в Канада.
"Не се чувствам в безопасност в моята страна и искам да я напусна. Това е най-тежкото решение в живота ми", казва Ризк.
В трагедиите има и щастливи моменти. Днес едно семейство празнува първия рожден ден на своя син Жорж, роден след взрива в полуразрушена болница в Бейрут.
"Жорж беше символ на живот. Мнозина почерпиха сили от него след взрива", казва Едмон Кнайсер, баща на детето.
След взрива ливанското правителство подаде оставка. Въпреки международния натиск, в Ливан няма промяна на политическия модел. А заради сложните отношения между религиозните общности, страната и днес няма правителство, което да я извади от кризата.