Начало
назад
За какво се договориха партиите в последния ден от коалиционните преговори?
Днес е последният ден от преговорите за съставяне на правителство с мандат на "Продължаваме промяната". Две са темите, които участниците обсъждат в събота - финанси и международни отношения.
Политиците си заложиха доста амбициозна програма. От увеличение на пенсиите до реформи в МВР и цялата държавна администрация. Средства за изпълнението на тези програми все още обаче няма. Това показаха предварителните разговори днес по темата финанси. Стигна се до там, че в бъдещото коалиционно правителство е заложена актуализация на все още неприетия бюджет за следващата година. Промените тогава ще са свързани със социалните разходи.
Запазва се по-високият със 120 лева размер на пенсиите от догодина. Предстои цялостен анализ на пенсионната система, както и начина по който се определя минималната работна заплата - не политически, а като процент от средната за страната. Лансираната идея е процентът да бъде 50 на 100.
Плановете предвиждат още пълна ревизия на секторите енергетика, транспорт и вътрешна сигурност. Ще бъдат проверени държавни предприятия, сред които ДКК, БЕХ, БДЖ и други. Очаква се дружествата да бъдат и преструктурирани. Не е ясно каква ще бъде съдбата на "Агенция пътна инфраструктура". Партиите не успяха да се разберат дали тя да остане към министерството на регионалното развитие или да се прехвърли към транспорта. В сектора на МВР се предвижда преструктуриране и създаване на ново ведомство, което да отговаря за бедствия и аварии.
Една от основните цели, зад които застават и четирите партии е справяне с корупцията. Идеята е дори да бъде създадена специално за целта антикорупционна агенция. Също така се очакват реформи в един от знаковите за разходване на публични средства закони - този за обществени поръчки. Ще бъдат намалени до минимум вътрешните или т.нар. инхаус процедури. Предстои и реформа в здравеопазването.
Една от най-сериозните промени, която се очертава преди да бъде още създадено правителство е промяна в данъчното законодателство. Идеите тук са много - от намаляване на ставката за ДДС на енергоресурсите, през диференцирани ставки до въвеждане на минимален необлагаем минимум на доходите.
Сериозно място в дискусията днес зае и пенсионната система. Спор между партиите предизвика идеята за увеличаване на максималния осигурителен праг.
"Кой колко ще спестява за старините си е негова работа, ако някой получава 6000 лева на месец, 8000 лева на месец - да се грижи за себе си. Когато се пенсионира ще му падне с десет пъти, ако трябва с 20 пъти дохода, ако не се е погрижил за себе си. Това, което му се гарантира от пенсионно-осигурителната система е, че няма да разчита на помощ от други", каза Георги Ганев от "Демократична България".
"Пенсионната система е разходнопокривна, тези които сега работят изплащат пенсиите на сегашните пенсионери, тоест колкото повече човек с висок доход плаща повече и толкова повече неговата тежест е по-голяма и неговият заместващ доход е по-голям. Затова хората са стимулирани и трябва да се стимулират да изсветлят своите доходи и това е начинът чрез увеличаване на максималния осигурителен праг", обясни Драгомир Стойнев от БСП.
"Така ако няма праг, тази социалност става безумно висока, тъй като ти не може да потребяваш десет пъти повече отколкото някой друг, но нормално е, когато нараства средната заплата, средната употреба на ресурс от тези системи - прагът да нараства пропорционално на това", посочи Асен Василев, съпредседател на "Продължаваме промяната".
"Докато ние не сложим ред в това каква е социалната политика, каква е пенсионната политика, каква е пенсионната реформа и социалната реформа и те ясно да гарантират справедливостта за която и БСП говори и вие говорите, ние дотогава пак смесваме нещата и отново ще направим този микс, който и в момента съществува", заяви Любомир Каримански от ИТН.
След първия кръг на преговори, предстои втори - с по-малко експерти, където да се доуточнят точките в бъдещето коалиционно споразумение. Дали ще има такова и коя партия кое министерство ще управлява, предстои да разберем, защото разговорите в тази посока тепърва предстоят.
Екипите са съставени от експерти, които дискутират различните секторните политики. Целта е всички идеи за програма на бъдещ редовен кабинет да бъдат обсъдени на политическо ниво.
Ето и обобщение на основните акценти на четирите преговарящи партии относно финансовата политика.
Равнища на бюджетен дефицит за 2022 година както се предвижда около 4,5% не би трябвало да бъде проблем за българската икономика. Българската държава последните две-три години е държавата, която отделя най-малко средства от БВП да решава социални и икономически проблеми, което не е приемливо, каза Румен Гечев, БСП.
Управленската програма на ИТН цели осигуряване на фискална устойчивост, повишаване на ефективността на правителството при управление на националния и секторния растеж, съответствие между секторните политики и финансовите възможности, Предлагаме капиталова подкрепа за бизнеса с цел възстановяване от Ковид, каза Любомир Каримански от ИТН.
Друг приоритет, неувеличаване на данъчноосигурителната тежест, всяка възможност за намаляване е добре дошла. Да се приемат всички необходими стъпки и мерки за влизане в еврозоната в разумни срокове, разбира се знаем че някои неща в България са божа работа, както например инфлацията, каза Георги Ганев от "Демократична България".
Банките имат до момента вменено задължение да подават към ДАНС всички транзакции над 30 000 лева, при съмнителни транзакции, ако може да се вмени подобно задължение да подават към НАП тегления за над 10 000 лева в брой, защото имаме ограничения над 10 000 лева за плащане в брой, каза Асен Василев от "Продължаваме промяната".
Очаква се след края на преговорите да бъдат изчистени спорните моменти и да се набележат законодателните инициативи. На финала ще бъде подписано коалиционното споразумение от лидерите на преговарящите формации.
От първата политическа сила - "Продължаваме промяната" - разчитат на подкрепата на БСП, "Има такъв народ" и "Демократична България".
Вижте повече в прякото включване на Цветелина Катанска.
