Защитата срещу мълнии: Кой контролира състоянието на гръмоотводите?

Стадионът в Русе, на който мълния порази две деца, а едното загина, има изградена мълниезащита с непълен обхват, твърди ръководител на лаборатория за контрол на подобни съоръжения.

Оказва се, че над 80% от блоковете в страната нямат работещи гръмоотводи, а за тях трябва да следи домоуправителят. Няма и институция, която да контролира мълниезащитата.

Спортният комплекс, на който се случи трагедията, има мълниезащита, но тя покрива само сградата и малка част около нея, смята експертът Йордан Йорданов, който е посетил мястото.

На самата сграда е монтирана зазимителна уредба с изпреварващо действие - инсталация от ново поколение, което обаче има ограничен обхват на действие.

"Игрищата са отдалечени - те са някъде на повече от 200 метра. Максимумът, който може да защитава най-голямата мълниезащита с изпреварващо действие, е 95 метра радиус. На тази сграда, като гледам игрищата, чак на другия край няма как да го защитава", заяви Йордан Йорданов, ръководител на органи за контрол в ел. лаборатория.

Йорданов казва, че на нито един стадион не е виждал мълниезащита, а блоковете по думите му са напълно незащитени. Затова изправни ли са гръмоотводите на жилищните сгради отговорност носят домоуправителите.

"Събират пари покривът като тече, асансьорът като не работи, осветлението като не е платено, мълниезащита въобще не му е минавала през акъла", добави Йордан Йорданов.

Това потвърждава и професионалният домоуправител на един от блоковете в района на стадион "Дунав".

"На много места са прекъснати и липсват, на много места не може да се види има ли ги, защото имотите са санирани с различни видове изолация", коментира Цветелин Цонев, професионален домоуправител.

Инженер Иванов ръководи екипа, който през 2010 година изготвя наредбата за мълниезащита. Тогава той е настоявал да има контролен орган, който да следи за изпълнението ѝ, но това не става. Оказва се, че отговорност носи само стопанинът на обекта. И е убеден, че в случая в Русе със сигурност има грешка.

"Грешката може да е или в проектирането на гръмоотводната инсталация, или в нейното изпълнение. Нека не считаме, че ако до нас има по-висока сграда тя ще ни защитава. Това е абсолютно неправилно твърдение. Мълнията избира не най-късия път от облака до земята, а най-ниското съпротивление на въздуха и това го определя само природата", заяви инж. Христомир Иванов.

По думите му над 80 на сто от всички сгради в България нямат мълниезащита.