Защо българските научни проекти за коронавируса не тръгнаха

Нито един от българските научни проекти, които трябваше да дадат важна информация срещу коронавируса, не е започнал.

Конкурсът за 3 милиона лева беше обявен в началото на месец май. Научните екипи, спечелили проектите, трябваше да разработват лекарства и ваксини срещу COVID-19.

Те може би са открили лекарството, което би спасило милионите, загинали от коронавируса. Изследванията до този момент на мултидисциплинарен екип учени има доста обещаващи резултати. Тяхната задача е да открият молекула, която блокира развитието на цитокиновата буря и лишава вируса от прикритието му.

Проф. Леандър Литов от Физическия факултет на СУ, ръководител на проекта, казва: "Когато вирусът атакува клетката, за да осигури своето размножаване, той трябва да блокира нормалните механизми на клетъчна реакция. Като протеини, които са произведени от вируса, взаимодействат с протеини вътре в клетката и прекъсват важни сигнални пътища".

Ако учените успеят да блокират тези протеини, ще отпушат нормалния имунен механизъм още в началото на инфекцията. Имат вече техни модели и кандидат за лекарство – спрямо компютърната симулация. Освен това екипът смята, че има кандидат и за медикамент, който блокира тежкото развитие на болестта с цитокинова буря.

Проф. Леандър Литов обясни: "Има сигнални молекули в имунната система при развитие на такава буря. Ако тези молекули бъдат блокирани, вие може да спрете съответно развитието на цитокинова буря. Това, което ние намерихме, е, че едно много добре известно лекарство наречено хепарин с нискомолекулно тегло може да блокира две от най-важните сигнални молекули. Това са интерферон гама и интерлевкин 6, това, което виждате, е интерлевкиин, това е хепаринът, който се е свързал с него, но той е застанал точно на това място, на което този интерлевкин трябва да се свърже с рецептора си. Поради което блокира тази връзка".

Може и да са открили лекарство, което би спасило живота на хиляди, но освен компютърните симулации, трябва да го докажат и експериментално. Но са блокирани, защото проектът им е един от важните, спечелили финансиране по специална програма на правителството, обявена още в началото на месец май миналата година през фонд "Научни изследвания". Програма, която от месеци е заклещена в съда.

Проф. Борислав Градинаров, един от неуспелите участници, оспорва конкурса заради сроковете на повеждане и английския за кандидатстване.

Проф. Георги Вайсилов – управител на „Фонд научни изследвания“, обясни: "Специално за такъв тип конкурси, които са обявени с решение на Министерски съвет или на друг тип възлагащ орган, сроковете за провеждането на конкурса могат да бъдат и по-кратки, но за да бъде обективен конкурсът и да бъде оценен максимално качествено, съответните проекти бяха оценявани в голямата си част от чуждестранни експерти и по тази причина съответно бяха на английски език".

Проф. Борислав Градинаров от Института по философия и социология на БАН отказа да обясни защо атакува целия конкурс и стопира изпълнението на всички проекти. Заяви, че не иска да повлияе на съда и е убеден, че във фонд "Научни изследвания" по принцип имало много нередности във финансирането на проекти и това трябвало да спре. През август Административният съд спира изпълнението на конкурса.
Спира и обещаващото участие на екипа в общоевропейски консорциум за бърз обмен на данни и резултати в търсене на медикамент срещу вируса.

Проф. Леандър Литов каза: "Ние имахме уговорка с този консорциум да ползваме техните резултати и техните симулации, защото в него влизат едни от най-мощните суперкомпютърни центрове в Европа, но едновременно с това влизат и фармацевтични фирми. Така че в момента, в който ние предложим евентуално молекула, която може да блокира някоя от тези критични протеини, те са готови да проведат съответните експериментални тестове".

Проф. Мария Николова – имунолог в Националния център по заразни и паразитни болести, ръководител на проект, поясни: "Трябва да ви кажа, че миналата година през април и май беше един период на всеобщ научен ентусиазъм, който е напълно оправдан. Аз участвах в няколко работни групи, които всяка седмица течаха, които включваха колеги от нашата област, от всички европейски страни. Там всеки говори какви проекти започват, кой какво финансира и аз с гордост докладвах готовността на фонда за научни изследвания да подкрепи нашите теми. Просто бяхме на европейско ниво тогава.

Екипът на проф. Николова трябваше да проучи механизмите на имунната памет срещу ковид и да се опита да даде отговор на въпроса, който е важен за всички – колко е траен имунитетът след боледуване и ваксинация.

Проф. Мария Николова допълни: "Имаме над 200 замразени материали от пациенти с различна тежест на инфекцията. Защото имунната памет има различни качества в зависимост от това как сме преболедували, как организмът реагира на вируса. Финансирането е сериозно, защото методите са сложни, иновативни. Апаратурата, която виждате – това е един уникален за момента апарат за нашата страна. Последният модел сортер, който позволява по 18 параметъра да характеризираме човешки кръвни клетки, за да можем да отделим титъра на паметовите клетки".

Освен това екипът иска да открие дали имунитетът, който имаме срещу другите човешки коронавируси, играе роля в защитата срещу новия SARS-CoV-2. Но пробите още стоят замразени, въпреки че в началото на октомври Административния съд допусна предварителното изпълнение на проектите. Но проф. Борислав Градинаров обжалва и това определение и спорът отива в полето на Върховния административен съд. Делото там е образувано два месеца по-късно.

Блокирани стоят и учените в още една лаборатория с много важен и все още нерешен за науката и медицината въпрос – за връзката между вирусния товар, антителата и цитокитите.

Проф. Ива Христова – зам.-директор по научно-диагностичната дейност на Националния център по заразни и паразитни болести, обясни: "Нашата цел беше в динамика да изследваме, тоест в началото, след няколко дни, още по-късно, тоест във времето как се променя вирусния товар, и най-вече да направим релация с тежестта на заболяването. Значи има публикации, които казват, че леките случаи са леки, защото вирусният товар е малко, но не малка част от публикациите казват, че безсимптомните и леките имат дори повече вируси".

Екипът тук също така иска да изследва и динамиката на антителата и да открие някакво предизвестие при развитие на цитокинова буря.

Проф. Ива Христова каза: "Това, което целяхме, беше доколко е възможно по тези показатели да се предвиди изходът на болестта. Т.е. дали тя ще протече леко, средно ии среднотежко и как ще завърши".

Или това е изключително важна информация за адекватни и навременни мерки, да се предотврати лошия изход от заболяването.

В края на годината има реална опасност близо 3 милиона, отпуснати за научните проекти, да бъдат загубени. Налага се ректорите на медицинските университети в София и Пловдив, на Софийския университет и председателят на БАН да пишат отворено писмо с молба да се запази целевото финансиране. Научната общност отбелязва, че България ще се превърне в единствената страна с провалена научна програма заради интересите на един човек.

Леандър Литов каза: "И тук възникват два въпроса – едно е този човек, който е подал проект за 60 000, блокира цялото финансиране за научни изследвания, свързани с Ковид и вторият въпрос - все пак съдът е независим, но има ситуации, в които може да действа по-бързо".

Готов да стартира всеки един момент с цялата си мощ е и нов генетичен секвенатор от най-ново поколение.

-БНТ: Може да чете целия човешки геном?
Проф. Иванка Димова – ръководител на лаборатория „Геномна диагностика“, казва: "Може да чете целия човешки геном и то с множество проби. Ще обособим отделни групи такива, каквито са с по-леки симптоми, асимптомни, с леко протичане и такива, каквито са с тежко протичане, за да видим има ли някаква характеристика в техните гени, които определят хода на заболяването, начина, по който ще протече и евентуално дали ще доведе до тежки усложнения и фатален изход... епидемилогично проучване за генетични характеристики, които дават предразположеност към тежко протичане на инфекциозни заболявания, което ще позволи плануване на това кои са най-подходящите, ефективни лечения конкретно за нашата популация, имайки пред вид нейната генетична характеристика".

Пет месеца след като оспорването на конкурса отива във ВАС, два месеца и половина след като образува делото, съдът най-накрая реши, че частната жалба на проф. Борислав Градинаров е неоснователна и допусна предварително изпълнение на конкурса, с ясното указание, предвидено в Административно процесуалния кодекс - да се осигури животът или здравето на гражданите в защита на особено важни държавни или обществени интереси или, ако от закъснението на изпълнението, могат да настъпят значителни вреди. Решението на съда е от 26 февруари, малко след писмото на БНТ с молба съдът да уточни какви са причините за забавянето.

Учените могат веднага да започнат работа. Слава богу, все още има смисъл.