Живот в окупирани територии - какъв е прочитът на Киев и Москва?

Русия контролира около една пета от украинската територия. Части в Северна, Източна и Южна Украйна бяха окупирани след началото на войната. От 2014 г. под руски контрол са незаконно анексираният Крим и признатите от Кремъл за независими Донецка и Луганска републики. Как управлява Москва и как живеят украинците в окупираните територии?

• Американска резолюция за Украйна: Тръмп твърди, че скоро ще бъде постигната сделка
  

През септември 2022 година след провеждането на референдуми, непризнати от Запада - Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска област официално станаха част от територията на Руската федерация. Украйна ги определя като „временно окупирани“. Според украински правозащитни организации там не се спазват човешки права, прилага се стратегия за заличаване на украинската идентичност. Местното население е принудено да има руски паспорти, иначе не получава медицинска помощ и пенсии. Има данни за стотици задържани или безследно изчезнали, заради „про-украински“ убеждения. Руската власт не предоставя конкретни доказателства, но твърди, че прилага само законови мерки по отношение на местното население.

Олена Белячкова, Медийна инициатива за човешки права:
„Най-тежки са тези случаи, в които семейството знае, че техният близък е загинал, но за съжаление не могат да върнат тленните му останки, защото те се намират в окупираните територии. Това е тази ситуация, в която ти разбираш, че си абсолютно безсилен, че не можеш да идеш и да вземеш тялото.“

Повечето правозащитни организации в Украйна отказват да контактуват с руската страна. Информация се събира от хора, които се връщат от окупираните територии или чрез открити бази данни, като Телеграм канали, например. Въпреки това, украинската страна твърди, че знае какво се случва в окупираните територии.

Олена Белячкова, Медийна инициатива за човешки права:
„Опитваме се да покажем на света какво точно се случва под контрола на руснаците. Мисията на "Медийна инициатива за човешки права" е да има справедливост за жертвите на военни престъпления, да се потърси отговорност на Русия и да не се допуска това да се случва в бъдеще.“

Причините за това хората да останат или да си тръгнат от окупираните територии са многопластови. Зависят от множество фактори, като дали човек има къде да отиде, има ли достъп до информация и ресурси, склонен ли е да остави близките си. Според експерти живот в окупираните територии не означава политическа лоялност. Но е ясно, че колкото повече време минава, толкова процесът на асимилиране става по-необратим.