КС трябва да реши законността на изборите - разговор с Мирела Веселинова

Конституционният съд събуди любопиството за последен път в края на миналата година заради скандала Марковска и Гугушева. Интерес предизвиква и сега заради жалбите за касиране на изборите. С журналистката от "Правен свят" Мирела Веселинова коментирахме в студиото на "Още от деня" ролята на конституционните съдии в следизборната ситуация. Кой кой е в Конституционният съд и как са разпределени квотите на парламента, президента и върховните съдилища - вижте в репортажа на Иво Никодимов. Конституционните съдии са 12. 4-ма от тях са избрани от общото събрание на съдиите във Върховния Касационен и Върховния Административен съд. Благовест Пунев, избран през 2006-та, Стефка Стоева и бившият зам.-председател на ВКС Румен Ненков, избрани през 2009-та и Георги Ангелов избран в края на 2012-та. Другите четирима съдии са назначени от президента. През 2006-та държавният глава Георги Първанов изпраща в Конституционния съд тогавашния декан на Юридическия факултет в Софийския университет проф. Димитър Токушев. На 4 март тази година конституционните съдии със 7 гласа го избраха за председател. В съдебната власт професорът е бил прокурор от 1972 до 1976. След това е известен с академичната си кариера и монографията за Народния съд, в която защитава правната легитимност на трибунала. Пак през 2006 президентът Първанов назначава за конституционен съдия доцента по конституционно право Пламен Киров. По това време Киров е негов юридически секретар. През юни 2012 президентът Росен Плевнелиев назначава Кети Маркова на мястото на починалата Ванюшка Ангушева. Преди това Маркова е съдия във Върховния касационен съд с 25-годишен съдийски стаж и носител на престижната награда на Съюза на юристите за професионални постижения. В края на 2012 Росен Плевнелиев изпраща в Конституционния съд главния прокурор Борис Велчев, който е професор по наказателно право. Преди да стане главен прокурор през 2006-а Борис Велчев беше председател на правния съвет на президента Георги Първанов. Третата четворка коституционни съдии са избрани от Народно събрание. През 2006-а с месец закъснение и след специална среща на лидерите на тройната коалиция Станишев, Сакскобургготски и Доган, квотата на Парламента е попълнена с 1 съдия - Красен Стойчев, дотогава директор на Института по правни науки и член на Управителния съвет на БАН. През октомври 2009-а година с пълно единодушие от 175 гласа и нито един "против" и "въздържал се", за Конституционен съдия, по предложение на ГЕРБ е избрана професорът по семейно и наследствено право Цанка Цанкова. Преди това проф. Цанкова два мандата е научен секретар на Висшата атестационна комисия. Двама конституционни съдии избира парламентът на 31 октомври 2012-а. Депутатът от ГЕРБ и заместник-председател на Народното събрание Анастас Анастасов събира 122 гласа подкрепа. Със 127 гласа е избрана и Венета Марковска, до този момент зам.-председател на Върховния административен съд. След скандал с нея, тя не полага клетва. Така на 22 февруари, в последните дни на предишния парламент за конституционен съдия е избран зам.-председателят на ВКС Гроздан Илиев. Спецът по наказателно право беше консенсусна кандидатура и за него компромати не излязоха. По-голямата част от опозицията тогава, обаче не участва в гласуването и Илиев стана конституционен съдия със 117 депутатски гласа, колкото бяха народните представители от ГЕРБ, 11 гласуваха против. Всеки от 12-те конституционни съдии има 9-годишен мандат и не може да бъде преизбиран. На всеки три години Конституционни съд се обновява с 4-ма съдии. При всяко обновяване се сменят съдии от всяка една квота. По този начин се избягва вероятността една политическа сила да има превес в Конституционния съд. Той постановява решенията с мнозинство от повече от половината от всички съдии, т.е. минимум 7 гласа. По някои казуси Конституционният съд трябва да се произнесе с мнозинство от 2/3 или минимум осем съдии. Разговора с Мирела Веселинова вижте във видеото.