Преди двайсет години на 20 ноември пада Берлинската стена. Това събитие прави възможно обединението на Германия и на целия ни континет. Една от важните стъпки за вдигането на „желязната завеса” се прави в посолството на Западна Германия в Прага. Там в есента на 89-та убежище са намерили стотици граждани на ГДР, чиято цел е да избягат от соцлагера.
Преди двайсет години на 20 ноември пада Берлинската стена. Това събитие прави възможно обединението на Германия и на целия ни континет. Една от важните стъпки за вдигането на „желязната завеса” се прави в посолството на Западна Германия в Прага. Там в есента на 89-та убежище са намерили стотици граждани на ГДР, чиято цел е да избягат от соцлагера.
Всъщност целта на западногерманското посолство в Прага е била да развива отношенията с Чехословакия. През септември 89-та обаче дипломатическото представителство намира място в световните новини. Стотици граждани на ГДР отказват да напуснат територията на посолството, въпреки уверенията на властите в източен Берлин, че нищо няма да им се случи, ако се върнат. Те са твърдо решени да стоят, докато не ги пуснат на запад. Тогава посланик на ФРГ е Херман Хубер, който сега си спомня.
Херман Хубер, бивш посланик на ФРГ в Прага: "От начало нямахме проблеми. Бяхме вдигнали няколко палатки в парка. Една от палатките превърнахме дори в нещо като училище. Жена ми донесе от Бавария помагала. За учители назначихме съпругите на останалите дипломати."
Чехословашките власти, които държат връзка с колегите си в ГДР, затварят границата с Унгария и не разрешават на източните германци да напуснат страната. Посолството на Западна Германия продължава обаче да се пълни с хора. Източен Берлин остава сляп и глух за случващото се. Така на 25 септември 89-та конфликтът достига до ООН в Ню Йорк. Тогавашният федерален външен министър Геншер първо поставя въпроса пред колегата си от ГДР, който не реагира. Затова се обръща към първия дипломат на СССР Шеварнадзе, който действа светкавично.
Херман Хубер, бивш посланик на ФРГ в Прага: "Ситуацията беше такава, че хората не просто искаха да избягат от ГДР, а искаха да се спасят от социалистическата система въобще. Някои дори ми признаха, че са готови да умрат, но няма да се върнат."
Веднага след позитивния разговор с Шеварнадзе Геншер отива в Прага, където от балкона на посолството произнася най-известната кратка реч в историята – едно недовършено изречение. С него той съобщава, че бежанците могат да отпътуват за Западна Германия. След това ГДР затваря границата си с Чехословакия, което още повече увеличава вътрешния натиск върху източноберлинските власти.