През втората половина на 1989 година редът, установен след Втората световна война, започва да се клати. На 9 ноември преди 20 години рухва Желязната завеса. Така се отваря път за нови правила във взаимоотношенията между Изтока и Запада. Преди това обаче има редица събития, които предшестват епохалния развой.
През втората половина на 1989 година редът, установен след Втората световна война, започва да се клати. На 9 ноември преди 20 години рухва Желязната завеса. Така се отваря път за нови правила във взаимоотношенията между Изтока и Запада. Преди това обаче има редица събития, които предшестват епохалния развой.
От началото на 80-те години в Източна Европа започна формирането на нови социални движения. Тази тенденция не подминава и ГДР. Темите, които вълнуват хората по онова време, са свързани с правата на човека, екология, плурализъм.
Волфганг Темплин, активист за граждански права в ГДР: "Ние знаехме, какво се случва в Източна Европа. Вече беше създадена „Солидарност” в Полша, въпреки и някои неуспехи. Беше ни ясно, че не можем да копираме никой."
Възможностите за действие на опозиционните групи в ГДР са твърде ограничени. Според доклад на „Държавна сигурност - ЩАЗИ” през 1989-та има 160 граждански организации с около 2500 членове. В сравнение с Полша или Чехия например тези цифри са твърде скромни. Службите наблюдават, контролират и преследват „вражеските и негативни елементи”.
Кристиан Халброк, активист за граждански права в ГДР: "По време на някои демонстрации в провинцията, полицията пращаше нашите привърженици в грешна посока или ги лъжеше, че се крием зад плевните. Но се случваше и друго – хората от "Солидарност" ни даваха пари или пък пекарите, печаха хляб за нас."
След свалянето на диктатурата и падането на стената много от представителите на опозиционните движения не се осмеляват да посегнат към властта. Въпреки големите си заслуги за промените, те остават в периферията на събитията. Твърдата им линия за реформиране на ГДР вече не отговаря на народната воля. Хората искат повече – обединение със Западна Германия. Така, както и другите държави от бившия соцлагер, революцията изяжда децата си.